Папската визита откроява религиозното разделение между двете Кореи

| от |

Ерик Талмидж* от Асошиейтед прес

Да, в Северна Корея има католици. И даже католическа църква. Папа Франциск е приветстван от милиони южнокорейски католици, но християнството понесе тежки удари на север от границата и поредицата от арести напоследък свидетелстват, че мисионерите там са изложени на сериозен риск. А разделението между Севера и Юга по отношение на религията вероятно е по-голямо от всякога.

Църквата в Северна Корея е под строг правителствен контрол и не е призната от Ватикана. И наистина, външни наблюдатели едва ли биха възприели богослуженията там като католически. В една от катедралите в Северна Корея има кръстове, но няма разпятия.

Седмичните служби включват химни и молитви, службите са много тържествени, но няма свети тайнства. Няма и свещеници. Службите се водят от миряни, назначени от държавата.

Пхенян още не е направил официален коментар на петдневното посещение на папа Франциск в Южна Корея, за което до днес (петък) няма съобщение от официалната телеграфна агенция на Севера КЦТА. Затова пък час преди пристигането на папата в четвъртък в Сеул Северна Корея изстреля три ракети с малък обсег към океана. Без да споменава папата, след това агенцията обясни, че моментът на изстрелването е бил свързан с годишнина от освобождението на страната от Япония. Освен това Северна Корея бързо отхвърли поканата да се присъедини към литургията за мир и помирение, която Франциск ще отслужи в понеделник в Сеул. Северът пренебрегна поканата не само по религиозни причини, но и оплаквайки се от участието на Южна Корея в съвместни военни учения със Съединените щати.

„Изпитваме дълбоко съжаление от това развитие, но ще продължаваме да се молим за друга възможност да отслужим света литургия със севернокорейските вярващи“, каза говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди.

В сравнение с Южна Корея, където има над пет милиона католици, севернокорейските католици са между 800 и 3000. Долната граница се основава на данни на Комисията на ООН по правата на човека, която наскоро отбеляза липсата на религиозна свобода в КНДР като пример за лошо състояние на човешките права.

Горната граница в бройката идва от Корейската католическа асоциация – севернокорейски правителствен орган, който е упълномощен да дава официална информация за църквата и да координира отслужването на седмичните служби.

Преди установяването на комунистическия режим в Пхенян е имало повече християни, отколкото във всяко друго населено място в Корея и затова градът е бил наричан „корейският Ерусалим“.

Тъй като Пхенян е бил смятан за благодатна почва за мисионерска работа, той е бил седалище на епископ. Това католическо присъствие е било изкоренено до голяма степен в началото на 50-те години и оттогава Северът строго контролира всички християнски дейности в страната. В Северна Корея не функционират одобрени от Светия престол църковни институции или свещеници, а единствената катедрала „Чхангчхун“ в Пхенян не се ползва с подкрепата на Ватикана.

Всъщност да си католик не е незаконно. Член 14 от конституцията от 1948 г. постановява, че гражданите „ще имат свобода на религиозни вярвания и право да извършват религиозни служби“. Но тъй като идеалите на християнството – и обожествяването на Исус Христос – не съвпадат със строго налаганата политическа идеология в Северна Корея, на вярващите се гледа с подозрение. Същото се отнася и за останалите религиозни групи, макар че християнството е смятано за най-голямата заплаха.

Лайънъл Йенсен, доцент в департамента за източноазиатски езици и култура към Университета „Нотр Дам“ в САЩ, казва, че въпреки минималните публични католически практики, вероятно в Северна Корея има значително по-голяма общност на християни, които практикуват вярата си частно. „Ако новината за папската визита в Сеул бе стигнала до хората в Северна Корея, мога само да предполагам, че тайните католици биха се ентусиазирали“, казва Йенсен. „Най-многото, което мога да кажа, е, че там има информация за визитата, но малцина ще пожелаят да говорят публично за това“.

Напоследък Северът зае твърда линия срещу чужденците, опитващи се да разпространяват християнството. През ноември 2012г. бе задържан американския мисионер от корейски произход Кенет Бе, който изтърпява 15-годишна присъда с тежък физически труд по обвинение във враждебни действия срещу държавата. През март севернокорейските власти депортираха един австралийски мисионер.

Понастоящем американецът Джеймс Фоли е в ареста по подозрение, че е оставил екземпляр от Библията в нощен клуб в северния пристанищен град Чхонджин. През май т.г Северна Корея осъди на доживотен тежък физически труд севернокорейски баптистки мисионер за шпионаж и опит да създаде нелегални църкви. /БТА /Климент Тренков

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония:

 

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Да се обличаш като The Weeknd

| от Спонсорирано съдържание |

Един от най-известните музиканти в момента – The Weeknd, представя своята представа за завършен мъжки гардероб с най-важните от сезона модели. Те са част от кампанията Spring Icons на H&M. 

В специално видео The Weeknd говори за това кои модели се превръщат в емблематични, като той изразява вижданията си и по отношение на нещата, които го вдъхновяват, креативния процес и Лос Анджелис като източник на вдъхновение.

Селекцията съчетава заемки от спортното и работно мъжко облекло с елегантните линии на класическия мъжки гардероб, за да изведе на преден план съвременен прочит на актуалните за пролетта модели. Колекцията ще бъде достъпна във всички магазини на H&M, които разполагат с мъжки асортимент, както и онлайн, от 2 март.