Папа Франциск представи вижданията си за църквата

| от |

0000207466-article2

„Evengelii Gaudium” (Радостта на Евангелието): така е озаглавено Апостолическото насърчение на Папа Франциск, което бе представено на пресконференция във Ватикана.

Документът е „програмен“, както сам пише Папа Франциск, който посочва на Църквата пътя по който трябва да върви и да придружава онези, които търсят Бог. Документът е с обем 220 страници и разделен на пет глави, а думата радост се повтаря 59 пъти. Документът е написан от Папата на испански език през август, след Световния Младежки Ден в Рио де Жанейро, обясни отец Федерико Ломбарди, директор на Ватиканския пресцентър. На пресконференцията присъстваха монс. Рино Физикела, председател на Папския Съвет за Новата евангелизация, монс.Лоренцо Балдисери, генерален секретар на Епископския Синод и монс. Клаудио Чели, председател на Папския Съвет за социални комуникации. Според монс. Физикела, този документ продължава поучението на папа Павел VІ в енцикликата му за участието в известяването на Евангелието (Evangelii nuntiandi, 1975), изтъквайки централното място на Исус, като „първия евангелизатор”.

„Евангелието на надеждата изпълва сърцата и целия живот на срещналите Христос”: така започва Апостолическото насърчение с което Папа Бергольо развива темата за известяване на Евангелието в съвременния свят. Текстът съдържа заключенията от работата на Синода за новата евангелизация, който се проведе във Ватикана от 7 до 28 октомври 2012 на тема „Новата евангелизация за предаването на вярата”. Самият Папа Бергольо определя документа за „програмен”, който ще има важни последствия” за пътя на Църквата през следващите години.

Папа Франциск призовава всички кръстени към обновен устрем и динамизъм да предават на другите любовта на Исус, любовта и красотата от приятелството с Него, като бъдат в „състояние на постоянна мисия”. В християнският глас трябва да отекне първото известие”: Исус Христос те обича, даде своя живот, за да те спаси, а сега е жив и всеки ден е до теб, за да те осветлява, за да ти дава сила и те освободи”.

Трябва да се възвърне „първоначалната свежест на Евангелието”, да се намерят „нови пътища” и „нови креативни методи”, а Исус да не бъда затварян в „скучни схеми”, пише Папа Франциск. Той се обръща към всички християни „да излязат от собственото си удобство и имат смелостта да достигнат всички периферии на живота, които се нуждаят от светлината на Евангелието”. За това е нужно „пастирско и мисионерско обръщане, което не може да остави нещата каквито са” и една „реформа на църковните структури”, за да станат „по-мисионерски”. В тази реформа Папата включва и „обръщане на папството”, за да отговаря по-вярно на смисъла, който Исус Христос му е дал и на актуалните нужди на евангелизацията”. Нужна е „здравословна децентрализация”, пише Папата, като насърчава Епископските конференции по целия свят да дадат своя принос за „конкретната реализация на смисъла на колегиалността”.

Папа Франциск смята, че не трябва да се очаква от папската поучителна власт да отговори на всички въпроси засягащи Църквата и света. „Не е необходимо Папата да замества местните Епископски конференции за разрешаването на проблемите в техните територии”. В същата логика трябва да бъдат насърчени всички църковни структури, за да нарасне отговорността на миряните, които се намират в „перифериите на решенията” от един „прекален клерикализъм” и че „има нужда да се разшири пространството за присъствието на жени в Църквата”.

В тази „мисионерска трансформация на Църквата”, която изглежда е целта на понтификата му, Папа Франциск посочва и предизвикателствата. Най-голямото от тях е „сивия прагматизъм на ежедневния живот в Църквата в който привидно всичко протича нормално, докато в действителност вярата се похабява”.

„Вярна на модела на своя Учител, днес Църквата трябва да известява Евангелието на всички, по всички места и при всички обстоятелства, без протакане, без отвращение и без страх”, пише Папата. Църквата трябва да „придружава човечеството и всички негови процеси, независимо от тяхната сложност и трайност”.

Сред големите предизвикателства Папата посочва т.н. „култура на излишното”, която изключва голяма маса хора: безработни, без перспективи и в безизходица, смятайки човешкото същество като „благо за консумация, което може да се използва, а след това да бъде захвърлено”.

Семейството, „основна клетка на обществото, преминава дълбока културна криза”, отбелязва Папа Франциск, като посочва „незаменимия принос на брака за обществото”. Същевременно подчертава, че „постмодерния глобализиран индивидуализъм стимулира такъв стил на живот, който изопачава семейните връзки”.

За Папа Франциск „задача на евангелизацията е да включва цялостното развитие на личността”. „Не може повече да се твърди, че религията трябва да се ограничава в частната сфера и че съществува само за да подготви душите за небето”…”Истинската вяра, никога не е удобна и индивидуалистична, а винаги включва дълбокото желание за промяна на света”, посочва папата, цитирайки Йоан Павел ІІ, за когото „Църквата не може и не трябва да остане в периферията в борбата за справедливост”. Затова, пише Папа Бергольо, „всеки християнин и християнска общност са призвани да бъдат средства на Бог за освобождаването на бедните”.

„За Църквата, въпросът за бедните е преди всичко богословска категория, а след това културна, социологическа, политическа или философска“, подчертава Папа Франциск. Затова иска „бедна Църква за бедните. Те имат много на какво да ни научат”. Папата заявява, че ”най-голямата дискриминация за страдащите и бедните е липсата на духовно внимание”. „Докато ние не намерим радикално решение на проблема с бедните …няма да бъдат разрешени проблемите в света”.

В документа Папата говори и за „новите бедни”: бездомници, наркозамисими, бежанци, индианските народи, възрастните, които са все по-сами и изоставени, мигрантите и всички „роби” на мрежата на проституцията и детската експлоатация. „Двойно бедни са и жените, които са социално отхвърлени или жертва на домашно насилие, защото имат малки възможности да защитават своите права”. „Най-беззащитни и невинни от всички” са „раждащите се деца”, на които днес се отрича човешкото достойнство”. „Не трябва да се очаква Църквата да промени своята позиция по този въпрос”,заявява Папата… „Не е прогресивно да се претендира за разрешаване на проблемите премахвайки един човешки живот”.

Евангелизацията е също и диалог, пише Папата в документа, като посочва че за християнското единение, което трябва да помогне за приемането на Исус Христос, трябва да се престане с чистата дипломация или от насилственото изпълнение, а се поеме по пътя на евангелизацията. „Колко много неща можем да научим едни от други”, отбелязва Папата и посочва за пример православните братя от които католиците могат да научат нещо повече за „смисъла на епископското общение и синодалността”.

Такъв „братски диалог” Папата препоръчва с евреите и с другите религии, особено с исляма. „Междурелигиозният диалог, с ясно изразена идентичност, е „необходимо условие за мира в света”, подчертава Папа Франциск. „Пред случаите на насилие и фундаментализъм, отношението на християните към вярващите в исляма трябва да води към избягване на омразните обобщения, тъй като истинския ислям и вярната интерпретация на Корана се противопоставят на всяка форма на насилие”.

Радио Ватикана

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg