Панагюрското съкровище е абсолютно автентично

| от |

Рухна десетилетната криминална загадка около мълвата, че Панагюрското съкровище е продадено в чужбина и е подменено с копие, представяно десетки години за оригинала.

Останала е за изследване само последната 33-а проба, но и без нея от вчера е категорично ясно – Панагюрското съкровище е автентично. Това заявиха пред шефа на НИМ Божидар Димитров от швейцарската компания „Евротест контрол“, пише „24 часа“. Това означава, че напълно съвпадат резултатите от пробата, взета от отчупеното крило на сфинкса от каничката ритон с Афродита и самия ритон.

Предпоследната 32-а проба бе третата от отчупеното парче, но и този прецизен анализ също показва 100-процентово съвпадение на златото с ритона под инвентарен номер 3201, тъй като установи точно чистотата на златото и процентите на примеси като силиций, цинк, манган и др.

Този тристранен анализ стана възможен, след като възрастна уредничка на музея в Пловдив припомня, че крилата на сфинкса от каничката ритон с Афродита са били счупени при изваждането на съкровището от земята и едното после е намерено и съхранено в музея.

Отличителното е, че това парченце никога не е напускало Пловдив и ако оригиналното съкровище е продадено и подменено с копие, сравнителен анализ на ритона с отчупеното крило ще даде отговор на 55-годишната криминална загадка около прочутото Панагюрско съкровище.

А тезата за подмяната притоплят от две години Стефка Ангелова и Павел Цветанков – брат и сестра, потомци на един от тримата братя Дейкови, открили Панагюрското съкровище през 1949 г. Двамата в прав текст искат държавата да им върне съкровището, защото по право било тяхно! Те са завели поредица дела и въпреки неуспеха досега, заплашват да отнесат въпроса в Международния съд за защита правата на човека в Страсбург.

И пращат безспирни писма до държавните инстанции, особено до Националния исторически музей. Само в четвъртък са получени две. Стефка Ангелова пише: „Моля да ми предоставите протоколи от изследвания на химически и структурен анализ на запазената в РАМ Пловдив част от ритон с инвентарен номер 3201 от Панагюрското златно съкровище, протоколите от изследвания на химически и структурен анализ на предметите от Панагюрското златно съкровище. Моля да бъдат заверени. Моля спазвайте срока по ЗДОИ.“

В друго писмо с подобен текст брат Павел Цветанков иска и снимка с мерителна линия на изследвания детайл – крило от сфинск с инвентарен номер 3201.

Ще трябва да се задоволят само със заключението на експертите от последните изследвания, а именно, че има пълна единтичност на златото от отчупения детайл и от самия съд. „Ако им дам резултатите, показващи по колко грама има примеси от цинк, манган и т.н. в златото, то половин България ще започне да

прави Панагюрско съкровище“, коментира директорът на НИМ Божидар Димитров.

Това отчупено крило би трябвало най-после да се прикрепи към сфинкса на каничката ритон, но пловдивският музей не го дава. „Ще туря парчето, като ми върнат Панагюрското съкровище“, каза Константин Кисьов.

Местни патриоти от години искат то да се върне в Панагюрище, откъдето е тръгнало по света. „Сред тях бе и собственикът на мини „Асарел-Медет“ Лъчезар Цоцорков, но като разбра, че няма да може да върне в Панагюрище съкровището, извади от сейфа 2 кила злато и направихме 2 копия – едно за Панагюрище и едно за НИМ“, разказва Божидар Димитров. По копията година и половина работят много добри професорски колективи.

Но докарват съкровището на форма и по размер, но не и по тегло – дубликатите

тежат по половин килограм повече от оригинала. Не може да се направи точно копие, защото не познаваме технологията на траките.

Копието в НИМ се експонира, когато оригиналът пътува за изложби по света, пояснява Божидар Димитров.

Ако отидете днес в НИМ, ще видите копието, защото автентичните съдове се снимат за изложбата в Лувъра, която трябва да е през април. А преди това пък бяха вземани заради цялостните изследвания от „Евротест контрол“. /БГНЕС

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.