Панагюрското съкровище е абсолютно автентично

| от |

Рухна десетилетната криминална загадка около мълвата, че Панагюрското съкровище е продадено в чужбина и е подменено с копие, представяно десетки години за оригинала.

Останала е за изследване само последната 33-а проба, но и без нея от вчера е категорично ясно – Панагюрското съкровище е автентично. Това заявиха пред шефа на НИМ Божидар Димитров от швейцарската компания „Евротест контрол“, пише „24 часа“. Това означава, че напълно съвпадат резултатите от пробата, взета от отчупеното крило на сфинкса от каничката ритон с Афродита и самия ритон.

Предпоследната 32-а проба бе третата от отчупеното парче, но и този прецизен анализ също показва 100-процентово съвпадение на златото с ритона под инвентарен номер 3201, тъй като установи точно чистотата на златото и процентите на примеси като силиций, цинк, манган и др.

Този тристранен анализ стана възможен, след като възрастна уредничка на музея в Пловдив припомня, че крилата на сфинкса от каничката ритон с Афродита са били счупени при изваждането на съкровището от земята и едното после е намерено и съхранено в музея.

Отличителното е, че това парченце никога не е напускало Пловдив и ако оригиналното съкровище е продадено и подменено с копие, сравнителен анализ на ритона с отчупеното крило ще даде отговор на 55-годишната криминална загадка около прочутото Панагюрско съкровище.

А тезата за подмяната притоплят от две години Стефка Ангелова и Павел Цветанков – брат и сестра, потомци на един от тримата братя Дейкови, открили Панагюрското съкровище през 1949 г. Двамата в прав текст искат държавата да им върне съкровището, защото по право било тяхно! Те са завели поредица дела и въпреки неуспеха досега, заплашват да отнесат въпроса в Международния съд за защита правата на човека в Страсбург.

И пращат безспирни писма до държавните инстанции, особено до Националния исторически музей. Само в четвъртък са получени две. Стефка Ангелова пише: „Моля да ми предоставите протоколи от изследвания на химически и структурен анализ на запазената в РАМ Пловдив част от ритон с инвентарен номер 3201 от Панагюрското златно съкровище, протоколите от изследвания на химически и структурен анализ на предметите от Панагюрското златно съкровище. Моля да бъдат заверени. Моля спазвайте срока по ЗДОИ.“

В друго писмо с подобен текст брат Павел Цветанков иска и снимка с мерителна линия на изследвания детайл – крило от сфинск с инвентарен номер 3201.

Ще трябва да се задоволят само със заключението на експертите от последните изследвания, а именно, че има пълна единтичност на златото от отчупения детайл и от самия съд. „Ако им дам резултатите, показващи по колко грама има примеси от цинк, манган и т.н. в златото, то половин България ще започне да

прави Панагюрско съкровище“, коментира директорът на НИМ Божидар Димитров.

Това отчупено крило би трябвало най-после да се прикрепи към сфинкса на каничката ритон, но пловдивският музей не го дава. „Ще туря парчето, като ми върнат Панагюрското съкровище“, каза Константин Кисьов.

Местни патриоти от години искат то да се върне в Панагюрище, откъдето е тръгнало по света. „Сред тях бе и собственикът на мини „Асарел-Медет“ Лъчезар Цоцорков, но като разбра, че няма да може да върне в Панагюрище съкровището, извади от сейфа 2 кила злато и направихме 2 копия – едно за Панагюрище и едно за НИМ“, разказва Божидар Димитров. По копията година и половина работят много добри професорски колективи.

Но докарват съкровището на форма и по размер, но не и по тегло – дубликатите

тежат по половин килограм повече от оригинала. Не може да се направи точно копие, защото не познаваме технологията на траките.

Копието в НИМ се експонира, когато оригиналът пътува за изложби по света, пояснява Божидар Димитров.

Ако отидете днес в НИМ, ще видите копието, защото автентичните съдове се снимат за изложбата в Лувъра, която трябва да е през април. А преди това пък бяха вземани заради цялостните изследвания от „Евротест контрол“. /БГНЕС

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Бохемска рапсодия

| от Мирослав Николов |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Всички знаеха, че появата на модел като Kodiaq e просто въпрос на време – в концерна Volkswagen със сигурност, а в средите на конкуренцията с опасението, че атаката на Skoda в SUV класа ще нанесе поредните трудно отстраними щети на пазарните си съперници. Затова в случая е неуместно да се говори за изненада като цяло, а новият чешки модел е на път да оправдае напълно както надеждите, така и опасенията.

Усещането зад волана на Kodiaq също не изненадва. Моделът напълно очаквано напомня поведението на своите братовчеди от VW и Seat, с които споделя технологичната платформа MQB, а в случая на Ateca дори и поточната линия. Приликите започват да избледняват още при първия поглед към внушителната физика на Kodiaq и свършват окончателно във вътрешното пространство, където моделът на Skoda превъзхожда значително Tiguan и Ateca и предлага усещане за простор, характерно за горния автомобилен клас. Но и това едва ли ще изненада тези, проследили през годините стратегията на модели като Octavia и Superb например.

Комфортна ходова част със система DCC

С дължината си от близо 4,7 метра Kodiaq излиза доста извън стандартните за компактния клас размери – Tiguan и Ateca са съответно 20 и 30 по-къси, а VW Touareg е само с 10 сантиметра по-дълъг от него. При тези дадености е напълно нормално да се очаква както гигантско багажно пространство (виж таблицата с техническите данни), така и наличие на седемместна версия на новия модел.
Внушителните размери определено се отразяват и на поведението на пътя на Kodiaq – при това в изцяло положителен смисъл по отношение на комфорта на возенето. Върховата бензинова версия със 180 к.с., DSG трансмисия и система за двойно предаване тежи около 1,7 тона и това личи в спокойния и невъзмутим маниер, с който Kodiaq се справя със завоите. В режимите Comfort и Normal на системата за контрол на окачването DCC все пак се усещат леки странични колебания на каросерията, които само засилват впечатлението за управление на голям, солиден автомобил у човека зад волана. При по-строга дисциплина върху работата на амортисьорите мекотата отстъпва, но за сметка на нея започват да се прокрадват леки сътресения при преминаване през груби неравности по платното. Кормилната уредба обаче върши работата си прецизно и невъзмутимо през цялото време. Системата за двойно предаване и серийно вградения при всички версии на модела XDS-диференциал разпределят въртящия момент по начин, който изключва негативно въздействие на силовия тракт върху управлението и едновременно с това гарантира много добро сцепление – както на път с нестабилна настилка, така и при по-динамичен стил на шофиране.

В интерес на истината, бензиновият турбоагрегат със 180 к.с. осигурява всички необходими за това предпоставки въпреки впечатляващите резмери и тегло на новия чешки модел. Голямата Skoda се ускорява без усилие до 100 км/ч в рамките на 8 секунди, реагира с желание на газта и не дразни с излишен шум и нервни изблици. И нищо чудно, защото двулитровата машина е сред най-доброто, което концернът Volkswagen може да предложи в момента. Подобно на почти идентичния като конструкция 2.0 TFSI на Audi, двигателят използва цикъла на Милър, при който съкратената чрез по-ранно затваряне на всмукателните клапани степен сгъстяване повишава ефективността на машината в режими на ниско и частично натоварване. Това на свой ред се отразява положително върху разхода на гориво – практически е напълно възможно да се движите прилично динамично с Kodiaq и да запазете средната консумация около осем литра. Принос в постигането на максимално хармонична и ефективна работа на силовия тракт определено има и седемстепенната трансмисия DSG, отличаваща се с бързи, но не и припрени действия. Синхронът между двигателя и предавателната кутия е на много високо ниво и личната намеса на водача в смяната на предавките е по-скоро въпрос на предпочитание, отколкото на необходимост.

Изобилие от електроника за подпомагане на водача

Необходимо е да се вгледате много внимателно в детайлите на интериора, за да се уверите, че тук все пак не става въпрос за представител на висшия клас – независимо от това какво ви внушават размерите на купето. Качеството на изпълнението е солидно, а използваните материали обещават да запазят добрия си вид дълго време. Ергономичната концепция на арматурното табло е близка до тази на другите актуални предложения на концерна Volkswagen. Централната роля е поверена на големия сензорен дисплей в центъра, от който могат да се управляват по-голямата част от функциите – с изключение на тези, съсредоточени върху волана и приборите в непосредственото зрително поле на водача. След първоначалния период на привикване със структурата и отделните менюта, на преден план излиза ясна логика, позволяваща на водача и неговия спътник да се справят без излишно мислене и взиране. Kodiaq предлага и друг вид облекчение в тази насока – човекът зад волана може да разчита на съдействието от страна на пълен арсенал от електронни системи от активното поддържане на лентата за движение до улесняването на маневрите с прикачен товар, а бордовата електроника включва серийно Apple Carplay, Android Auto и Mirrorlink.

В актуалния декемврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

Audi A5 Coupe, BMW 420i Coupe, Mercedes C- Coupe – Новото поколение на А5 в първо съревнование с основните си опоненти.

Skoda Kodiaq – Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Бъдещето на BMW – Представяме ви повече подробности около плановете, които марката от Мюнхен крои за бъдещето.

Jaguar XK8 и Mercedes CL 500 – В представения през 1999 г. CL – купе версия на S-класата, Mercedes беше вложил повече високи технологии и електроника от когато и да било преди. Може ли много по-скромният на вид Jaguar XK8 да съперничи с него?

Audi Q5 – Първи километри зад волана на произвеждания в Мексико модел.

Porsche Panamera – Подлагаме новото издание на спортно-елегантната лимузина на първи подробен тест.

Fiat Tipo срещу Ford Focus, Kia Cee`d, Skoda Rapid Spaceback – В този тест Tipo участва с бензинов турбомотор и върхово оборудване, но е много по-евтин от познатите със своята достъпност съперници Ford Focus, Kia Cee’d und Skoda Rapid Spaceback. Предстои ни да изясним дали това ще го направи победител.

Opel Mokka X – Тест на основно обновения компактен кросоувър от Рюселсхайм.

Ssangyong Tivoli XLV – Първи километри с удължената версия на Ssangyong Tivoli.

Suzuki SX4 S-Cross – Първи впечатления от обновения Suzuki SX-4 S-Cross.

Peugeot 3008 – Новото поколение на Peugeot 3008 окончателно се самоопределя като SUV и се стреми към позиции в по-висок сегмент.

Технологии от Mercedes – На своя „Ден на технологиите“ Mercedes представи изцяло новата си гама от четири-, шест- и осемцилиндрови дизелови и бензинови агрегати, която е плод на три милиарда евро инвестиции само за развойна дейност.

Opel Insignia – Дали новият модел наистина е по-добър във всичко от своя предшественик?