Палестинците като опитни зайчета?

Дали близкоизточният конфликт е мотор за развитието на успешната израелска оръжейна индустрия? Режисьорът Йотам Фелдман тръгва да търси отговора на този въпрос във филма „Лабораторията“ и се натъква на изненадващи факти, пише Дойче веле.

Защо израелските оръжия са толкова търсени по света? Журналистът Йотам Фелдман, който е и режисьор на филма „Лабораторията“, задава този въпрос директно на генерал Бинямин Бен Елиезер, израелския министър на отбраната в периода 2001 – 2002. „Отговорът е много лесен“, отвръща Бен Елиезер и пояснява, че Израел разполага с една от най-добрите оръжейни технологии в световен мащаб, както и че хората предпочитат да купуват изпробвани оръжия, каквито са израелските. „Те са изпитани на практика. Използваме ги вече от 10-15 години насам. Затова търсенето им е огромно“, казва бившият министър. А дали тези продажби стимулират икономическия ръст в страната, пита го още Фелдман. „Те носят на Израел милиарди долари“, гласи отговорът.

Във филма „Лабораторията“ всички събеседници на Фелдман охотно отговарят на въпросите му – без значение дали става дума за бивши командири, стратези на израелската армия или военни съветници. При това на всички тях от самото начало им е ясно каква е темата на снимания от него филм.

Основният въпрос на Йотам Фелдман гласи: има ли връзка между дългогодишния, кървав конфликт с палестинците и съпътстващите ги добри продажби на израелски оръжейни технологии на световния пазар? Езикът на цифрите във всеки случай е съвсем ясен: откакто Световният търговски център беше атакуван от терористи през септември 2001, израелският оръжеен експорт постоянно нараства. През 2012-та страната е продала оръжия на стойност 7,4 милиарда долара. По този показател Израел е на шесто място в света – след САЩ, Великобритания, Русия, Китай и Германия.

Специалистът на асиметричните войни

Бумът от началото на новия век има конкретни причини: след атентатите от 2001 бе положено началото на световната война срещу терора, чиито кулминационни точки бяха американската инвазия в Афганистан и по-късно в Ирак. И в двата случая военните бяха изправени пред огромни стратегически предизвикателства: налагаше им се да водят т.нар. асиметрична война, която изискваше съвсем нов тип бойна техника и оръжия. А Израел разполагаше именно с такива.

В интервю за Дойче веле израелският икономист Шир Хевер казва, че страната му не се е специализирала в сферата на конвенционалните оръжия, тъй като армията на Израел не е водила нито една война от традиционен тип през последните 40 години. Затова пък Израел разработва оръжия за „асиметрични войни“ като камери, безпилотни самолети, специален тип белезници, механизми за наблюдение, техники за биометрично обработване на данни и др. „Подобни видове технологии са нужни и на други страни“, казва Хевер.

Силата на Израел обаче не е само в оръжията, а и в разработването на нови бойни техники. Израелската армия демонстрира колко успешни са те по време на операцията срещу ивицата Газа „Cast Lead“ („Лято олово“) през декември и януари 2008/09. В нейния край се оказа, че срещу 1 200 убити палестинци има едва 11 жертви от редиците на израелската армия.

Газа в Бразилия?

Подобни равносметки впечатляват – например бразилците. По време на действията си из „фавелите“ – бедняшките квартали в покрайнините на големите градове – специалните части на южноамериканската страна залагат на оръжията и на опита на израелците. „Complexo do Alemão“, една фавела в северната част на Рио де Жанейро, дори негласно бива наричана „ивицата Газа“ от местните военни.

Що се отнася до шансовете за мирно решаване на близкоизточния конфликт, авторът на филма „Лабораторията“ е въздържан. Предположението му е, че ще се стигне до нови насилия, а това дава възможност за поредните нови изпитания на бойни техники и оръжия.