Пъстрият шатър на предсрочните избори

| от | |

Иван Стамболов, 5corners.eu

198_fete-foraine-franek(3)

Вече е извън всякакво съмнение, че предсрочни избори ще има. Циркът отново ще разпъне своя пъстър шатър, ще зацвърчат още по-големи скари с кебапчета, клоуни ще жонглират с шарени топки, мечки ще ходят на два крака и ще замирише на газ. Само преди дни, въпреки размахания от Европа пръст, социалистите тропнаха с краче и казаха, че ще строят „Южен поток“. Казаха, че ще го строят, за да проявят характер, да защитят българските интереси, а да защитят и интересите на Европа, която, види се, е леко тъпа, та не се сеща да си ги защити сама. Всъщност се оказа, че интерес от „Южен поток“ ще имат единствено фирмите, които ще го строят, извън което проектът е налудничав, грандомански и като цяло губещ – мнение, което се споделя и в руските медии. Като видя, че нещата с партньора отиват на зле, ДПС се обяви против Потока, за да се разграничи от потъващата социалистическа гемия, и веднага след това вдигна темата за предсрочни избори, за да напомни кой все пак командва в тази държава. БСП не остана назад и каза, че тя иска предсрочни избори даже повече от ДПС и като доказателство предложи да са още по-рано, но при условието на задължително гласуване – види се това беше ход срещу ДПС, които имат постоянна подкрепа и по принцип страдат от висока избирателна активност. Бойко Борисов пък нетърпеливо подскачаше наоколо и викаше, че той вече ги е спечелил изборите. Междувременно Еврокомисията върна споразумението за партньорство 14-20 и спря текущите пари по програмите „Регионално развитие“ и „Транспорт“. Междувременно дойдоха „братята“ американци и опалиха врата на Орешарски така, че ушите му писнаха и той замрази „Южен поток“. На „Позитано“ изпаднаха в ступор и дълго преглъщаха с пресъхнали гърла и ококорени очи. В Русия пуснаха пяна от гняв и тази пяна потече чак в Брюксел през устата на Владимир Чижов. В България тарикатите започнаха да потриват ръце, предвкусвайки новото раздаване на картите. За съжаление, новото раздаване на картите с нищо няма да е различно от предишните и само ще рестартира субекти, които отдавна е трябвало да бъдат изхвърлени от играта. Ще им позволи да надянат одеждата на опозиция на самите себе си и да правят това, което винаги са правили. Така ще бъде, докато не се променят правилата на самата игра.

Управляваща партия, която бъде свалена от власт с предсрочни избори, не трябва да има право да участва в следващото управление.

Такова правило би внесло макар и мъничко хигиена в политическия живот. Но дебелоочието (илитъпигьозлука, както биха се изразили в ДПС) е достигнало такива висоти, че никой вече не си прави труда да се старае пред електората, уверен, че електоратът ще преглътне всяка глупост, която му се каже: „Ние се провалихме, затова ще си самоотнемем властта и пак ще управляваме!“. Но тъпигьозите не са виновни, щом електоратът е такъв. Напоследък електоратът не прави нищо друго, освен да се вайка, че положението вече е абсолютно, крайно и скандално нетърпимо. Но същевременно да продължава да го търпи. Следователно положението е търпимо. Корупцията е вредна, но между нас казано, не е лоша – помага ни лесно да си решаваме проблемите, дори когато не сме съвсем прави, а човек много рядко е съвсем прав. Сивата икономика е бич, но пък създава истински работни места. Ако спрем контрабандата, ще предизвикаме икономически и социални катаклизми в десетки погранични селища. Олигарсите не плащат данъци, но плащат заплати. Изобщо, положението е напълно търпимо и ние го търпим, колкото и някои от нас да крещят, че е абсолютно нетърпимо и повече няма да го търпят. Вижте и протестиращите – това острие на гражданското съзнание: и те търпяха никой да не им обръща внимание цяла година.

Наглостта и безогледното лъжене пораждат доверие.

Това са го разбрали не само в ДПС, не само в БСП, но и във всички останали организации, които се стремят към властта в държавата и ключовите позиции в администрацията и институциите. Затова сега вече всички трескаво мислят с каква наглост и с каква лъжа да надминат наглостта и лъжата на конкурентите си на идващите предсрочни избори, та да предизвикат по-голямо доверие у избирателите. Сигурно ще се намери някой да ме обвини: „Ти говориш като Бай Ганьо, за когото всички са маскари“. Е, какво да направя! Да кажа, че всички са 18-годишни балерини с дантелени роклички ли? Направих си труда и удоволствието да отделя две години от живота си, за да разгледам политиката съвсем отвътре, с всичките ѝ технологии, игри и амбиции. Бил съм на места и в ситуации, в които онези, които ще ме ругаят в коментарите под текста, надали някога ще попаднат. Уверявам ви, в политиката девственици с дантелени роклички няма. Предсрочните парламентарни избори няма да покажат нищо ново. Никаква нова перспектива няма да открият. БСП ще се снишат, както ги е учил др. Живков, докато образът им отново стане приемлив на фона на чудовищния образ на следващите управляващи. Както сега е приемлив образът на ГЕРБ на фона на образа на БСП. ДПС ще поддържат следващите управляващи по познатия начин, без изобщо да ги интересува как изглеждат на хората с идеологическите си плонжове, защото очевидно не изглеждат никак и хората не се скандализират от това ДПС да подкрепят последователно субекти, които иначе се правят, че са непримирими опоненти помежду си. Но щом пък хората преглъщат ДПС да се представя за либерална партия и същевременно за нея да гласуват избиратели, по-близки до феодализма отколкото до либерализма, то хората очевидно могат да преглътнат всичко.

След като БСП, ГЕРБ и ДПС разпределят новите си роли, в миманса ще останат някакви ентертайнъри, които ще се опитат донякъде да компенсират отсъствието на яркия и незабравим Яне Янев. Разбира се, самороден талант като Яне Янев трудно се засенчва и затова г-н Бареков ще трябва не само кебапчета да пече по бяла престилка, ами и чеверме да върти, като лично му акомпанира на гайда, докато търси общото между народната република и монархията. За жалост, в този миманс вероятно за пореден път ще попадне и „автентичната“ десница.

Очевидно предсрочните парламентарни избори няма да ни изненадат с нищо ново и следователно нищо по-различно от тях няма да произлезе.

Но пък ние не искаме да е така и се надяваме все някога от усилията ни да произлезе нещо различно. Следователно въпросът е какво да се предприеме. Най-лесно е да се протестира и да се искат оставки, да се пита #Кой? и да се вилнее из социалните мрежи. Но, за съжаление, нашите протести са твърде меки, твърде средиземноморски и карнавални. Те бързо се превръщат в сцена за изява на амбициозни неформали, които търсят да изразят неповторимата си идентичност. Те не са протестите на Украйна, че дори и на Арабската пролет. Сред протестерите има и по-люти, които говорят за революция и анархия. Но те само говорят. Тяхната сила е дотогава, докогато изглеждат извънсистемни. Поканят ли ги обаче два пъти по телевизията, веднага стават системни и публиката ги забравя. „Революционна ситуация“ по стандартите на ИСМАТ-а у нас няма. Революция без промяна в структурата и субектите на собствеността що за революция е? А такива промени в момента обществото не иска. Напротив, в момента обществото копнее за стабилност и дългосрочна предсказуемост. Така че всички неуморни революционери на този етап ще трябва да се ограничат в рамките на художествената самодейност. А ние ще трябва да търсим някакво друго решение.

Очевидно решението трябва да се търси в рамките на системата. Системата не е лоша. Тя може да има дефекти, може да има извращения дори, но като цяло системата е така наречената многопартийна парламентарна демокрация, която толкова много харесва на всички ни с изключение на няколко псевдонацисти и псевдоболшевики. Според мен решението вътре в системата не е сложно. Или ако е сложно, то сложността идва не от обективни трудности, а от субективно нежелание. Трябва да се намери политически субект, който да е достатъчно кадърен да вземе властта, без да се увърти в зависимости, и да е достатъчно сърцат да направи това, което трябва да се направи, за да потръгнат нещата. А то не е много. Трябва да се осигури честен и представителен избирателен процес чрез преструктуриране на избирателните райони, така че всеки мандат да тежи еднакъв брой гласове, и чрез въвеждане на задължително машинно гласуване. И преди някой да подскочи и да каже, че поддържам БСП – не, БСП застана на тази позиция онзи ден, а аз говоря за задължително гласуване от години. Всяка мярка, която увеличава избирателната активност, е добра. Пък и хората, като цивилизовани членове на обществото, приемат безропотно стотици други задължения, сред които задължителното гласуване е най-малкото. Тази мярка не е насочена към градските либерали с развети перчеми. Но ако някой от тях се чувства онеправдан, защото е решил да изразява себе си, като не гласува (твърде тъпо решение), то нека си помисли колко по-героичен би изглеждал, ако бойкотира нещо задължително. Априлското въстание не би било така драматично, ако Османската империя не беше задължителна по него време.

След като се въведат тези лесни промени в избирателния кодекс, идва ред на Конституцията. Разбира се, че трябва да има нова Конституция. Но не говорим за чудатостите на Стефан Софиянски, който иска чрез Конституцията да разписва правила за напускане на Европейския съюз. Такива правила със сигурност са разписани в Лисабонския договор и не са конституционен въпрос, защото иначе в Конституцията ще трябва да запишем и какво се случва с гражданин, който закъснее да си плати сметката за GSM-а. Новата Конституция трябва да промени главно две неща – съдебната система и формата на държавно управление. Прокуратурата да стане независима от съда и да се промени начина за избор на ВСС. Що се отнася до формата на държавно управление, има три възможности – монархия, президентска република и парламентарна република с двукамарен парламент – и една четвърта преходна възможност: първото плюс третото или второто плюс третото. Което и от трите да се случи, със сигурност ще е по-добре от сегашното състояние на парламентарна република с еднокамарен, тежко компрометиран парламент.

И ако промяната в изборния кодекс е едно добро оперативно решение, а промяната в Конституцията – добро тактическо решение, то остава да се вземе и едно трето, стратегическо решение – промяна на програмата в училищата. Със сигурност има специалисти по образователна реформа, които с часове могат да говорят за учебните програми и сигурно ще споменат неща, които е трябвало да се направят преди десетилетия, но още не са направени. Аз обаче държа само на два нови учебни предмета – история на социализма игражданско обучение. От сегашните ученици социализмът е отдалечен почти толкова, колкото от нас беше отдалечена Втората световна война. Следователно, както на нас не ни беше рано да изучаваме войната, така и на сегашните деца не им е рано да изучават годините на тоталитаризма, петилетките и дружбата със Съветския съюз, така жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество. Младите българи трябва да познават света, от който идват техните родители, за да осмислят своя собствен свят. Тогава ще погледнат с други очи на ежедневието си и много процеси ще им станат ясни.

Гражданското обучение пък е това, което ще научи децата как е устроено обществото, какво да очакват от него и какво то очаква от тях. С какво се занимава правителството, с какво се занимава парламентът и какви са функциите на президента. Ще знаят какво се прави в министерствата, агенциите и другите административни институти. Ще познават местната власт и ще правят разлика между функциите на кмета и общинския съвет. Ще имат представа как се формира и за какво се харчи един бюджет, бил той държавен или общински. Ще знаят какво трябва да очакват от полицията, прокуратурата и съда, независимо от коя страна на закона се окажат. Най-накрая в подходяща възраст ще добият представа за националната доктрина и националния идеал (дано по-скоро се появят такива), както и за отношенията на народа си с другите народи по света.

Разбира се, аз бих добавил и още два предмета, но те се нуждаят от отделен разговор – история на изкуството и история на етиката. Както се казва, и горните два предмета да ги въведат в задоволително количество и качество – берекет версин! Така ще можем да разчитаме, че след едно поколение пред урните ще се изправят много по-информирани хора, които ще бъдат в състояние да вземат много по-полезни за себе си решения. Тогава и политическите субекти ще бъдат принудени да се стараят повече.

Със сигурност има още стотици промени, които може и трябва да се направят по пътя към „оправянето на положението“, но и тези са достатъчно добри като начало. Нека направим тях, за да видим бързо благотворната промяна в десетки други области на обществения живот. Нов изборен кодекс, нова Конституция и ново образование. Това, мисля, е едно доста добро начало. И, най-важното, нито е невъзможно, нито даже е трудно за постигане от която и да е власт. Но дали ще се намери достатъчно далновидна и морална власт? Един Господ знае. Но пък на нас ни остава възможността на предстоящите предсрочни избори да се оглеждаме за такива кандидати, които максимално да се приближават до тази представа. И когато циркът на поредните избори разпъне своя пъстър шатър, да се надяваме освен клоунада и шеметни премятания, в него да намерим и малко вълшебство.

 
 

Звезделина от Mint Stories: Истории за мода с ментов привкус

| от Зорница Аспарухова |

Запознайте се със Звезделина – професионален “инфлуенсър”. Преди две години и половина, тя и нейният приятел Калоян решават, че животът е прекалено кратък, за да го прекарат в офис и в правене на безинтересни неща и така създават личното си интернет пространство Mint Stories. Сега казват, че се случва да не спят от вълнение заради някоя история, която им предстои да разкажат или да заснемат.

Много от постовете в Mint Stories са свързани с модни течения, комбинации и онези неща, които Звезделина вярва, че читателите й ще харесат. А те са близо 9 000 във Facebook и Instagram.

звезделина цолова

За какво пишат? За всичко, което се радва на лайкове – освен модата, това са пътешествията, храната. Започват без дългосрочен план: „Наистина нямах никаква представа, че ще пиша точно за това или че ще правя нещо подобно вече толкова време. Блогът стана от само себе си това, което е. Харесва ми безкрайната свобода, която ми дава.”

Mint Stories е най-дълготрайното “работно място” на Звезделина.

В тази фотосесия Звезделина е с бижута и аксесоари Folli Follie, чиято глобална стратегия е да работят с модни инфлуенсъри от цял свят. Марката я избра, за да покани своите последователи в магазина на Follie Follie в Paradise Center в четвъртък, 8 декември.

звезделина цолова

Всички фенове на марката или нейни последователи, които посетят магазина на Folli Follie в Paradise Center утре от 17 до 20 часа, ще ползват отстъпка за пазаруване в размер на 30%, както и идеи за комбиниране на красивите аксесоари от Звезделина.

звезделина цолова

Задачата на Звезделина е да покаже своя стил в огромната колекция от пръстени, гривни, чанти и колиета. „Категорично Lady Bubble ми е сред любимата серия този сезон, но не мога да пропусна и среброто – Fashionably Silver, което ми е слабост. Харесват ми по-изчистените и нежни модели и тези две колекции съчетават именно това.“ Звезделина се спира на два масивни пръстена, гривна и колие. Не комбинира всичко едновременно, а ги съчетава с различни визии в червено, черно и актуалното за сезона – златисто.

звезделина цолова

В тоалета й присъства и часовник – едно от нещата, които отдавна не са просто практична вещ, а по-скоро задължителен аксесоар. И разбира се, какво е една жена без чанта. Звезделина избира кожена чанта за едно рамо в златисто.

звезделина цолова

„Модата е нещо абстрактно. Винаги има нужда от това, да й се внесе малко живот и душа, било то чрез собствена интерпретация или нов прочит, например“, казва Звезделина.

„По-студеното време позволява много повече заигравка с топлите аксесоари. Разбира се, не забравям и любимите ми часовници, без които не излизам, дългите колиета и по-големите чанти, които отново превзеха гардероба ми”. Но все пак най-добрата „модна униформа“ според блогърката, са доброто настроение и усмивката.

звезделина цолова

Звезделина има няколко основни принципа, когато става дума за празници: „винаги да избира нещо ново и да избягва да се облича в черно или други тъмни нюанси.”

За подарък най-често избираните от нея неща са аксесоарите.

звезделина цолова

“Не знам защо, но моето семейство упорито ги пренебрегва или просто свикнаха да разчитат на мен за тези детайли. Миналата година подарих на баща ми стилен черен часовник, който му гравирах с послание – сега всеки ден е на ръката му. С майка ми сме на мнение, че още една чанта никога не е излишна. Обичам да подарявам неща, от които даденият човек има нужда.“

Място: NEA flower shop

Фотограф: Калоян Христов

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.