“Първо стрелят, после питат“

| от |

Брутално насилие и масови арести – така бразилската полиция се опитва да потуши протестите в страната. Явно силите за сигурност нямат друга стратегия за намаляване на напрежението преди Световното първенство по футбол, пише Дойче веле.

rio

„Първо стрелят, после питат“ – така хората в Рио де Жанейро описват методите на бразилската военна полиция. Покрай ескалацията на насилието при най-новите протести в Рио (05.02.) отново се заговори за полицейските безобразия и обществената сигурност в Бразилия: при последната демонстрация бяха арестувани 28 от общо близо 600 протестиращи, а 7 души бяха ранени. Оператор от телевизия „Bandeirantes“ лежи в болница с тежка черепно-мозъчна травма. Филип Барт, сътрудник на Дойче Веле в Рио де Жанейро, също стана жертва на полицейския произвол. „Исках да направя снимки. Изведнъж пристигна полицията. Счупиха ми камерата. И когато се опитах да събера частите ѝ, полицаите ме удариха в корема и гърба“, разказва той.

Паника сред полицията?

Целенасоченото насилие срещу демонстранти показва, че полицията не е подготвена достатъчно добре за действия при протести. „Сред бразилските сили за сигурност цари известна паника, че страната няма да се представи в добра светлина по време на предстоящото Световно първенство по футбол,“ смята Филип Барт. Бразилски експерти по въпросите на сигурността споделят това мнение. „Бразилската военна полиция винаги е служила за потискане на бедните слоеве от населението, а не за поддържане на обществения ред и защита на демократичните граждански права“, казва социологът Педро Родолфо Боде де Мораеш. Според него, пазителите на реда са държат както по време на военната диктатура в периода 1964-1985 година.

Бразилската полиция е известна със своята бруталност. Според доклада на правозащитната организация „Хюмън Райтс Уоч“ за 2013 година, само през първата половина на годината при сблъсъци с полицията в щата Рио де Жанейро са загинали 214 души, а във федералния щат Сао Пауло – 251 души. През юни, по време на футболното първенство за Купата на конфедерациите, масовите протести ескалираха именно поради полицейското насилие и произвола. Тогава полицаите използваха сълзотворен газ и водни оръдия срещу множеството мирни демонстранти.

Недостатъчна квалификация?

„Сега става ясно, че полицията не се поучи от грешките си по време на миналогодишните масови протести“, казва Тиаго Сантош от неправителствената организация „Viva Rio“, която разработва социални проекти за бедните квартали в Рио де Жанейро. „Бразилските полицаи просто не са достатъчно подготвени за действия при евентуални масови протести“, добавя Сантош. Това потвърждават и резултатите от анкета, проведена сред 4 500 полицейски служители. 64 процента от тях заявяват, че и седем месеца след сблъсъците по време на първенството за Купата на конфедерациите не са получили адекватно обучение за подхода към демонстранти и склонни към насилие групи.

„Бразилското общество се промени значително в годините след края на военната диктатура. В бразилската военна полиция обаче не бяха направени никакви структурни промени“, казва социологът Педро Родолфо Боде де Мораеш. „Назависимо, че полицията е изправена на позорния стълб, не вярвам в обозримо бъдеще да настъпят някакви промени в поведението ѝ“, казва депутатът Адриано Диого, председател на Комисията за осветляване на нарушенията на човешките права по време на диктатурата. „В Бразилия не се води дебат за демократични реформи в полицията. Населението по-скоро очаква тя да се намесва брутално при евентуален хаос“, подчертава депутатът.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.