Първата година на папа Франциск

| от |

Вече една година Хорхе Мария Берголио е начело на Римокатолическата църква. Франциск I. обаче не е само папа, но и свещенослужител, консерватор и реформатор едновременно, пише Дойче веле.

POPE: FIRST GENERAL AUDIENCE

Той е първият латиноамериканец на този пост, първият йезуит начело на Римокатолическата църква и първият, който носи програмното и задължаващо го име Франциск. Всички тези атрибути свидетелстват за особеностите на аржентинеца. В апостолическия си призив „Evangelii gaudium“ /Радостта от Евангелието/ Франциск изразява остра критика срещу капитализма. Там той пише: „Ние си създадохме нови идоли. Преклонението пред Златния телец… намери една нова и безмилостна форма на фетишизма към парите и на диктатурата на една икономика без лице и без истински хуманна цел.“ С подобни изказвания папата показва жизнените страни на т.нар. Теология на свободата.

Франциск отдавна вече внесе свой, собствен стил и маниер в управлението на Римокатолическата църква. Това си личи и по разбирането му за папския престол. От първото му обръщение към вярващите, събрани пред катедралата „Свети Петър“ в Рим, направи впечатление това, че Берголио изрично подчертава функцията си на „епископ на Рим“. Твърде рядко се е случвало друг папа да изтъква толкова изрично тъкмо тази си функция. Това е недвусмислен израз на покорството, което той изпитва, включително и пред останалите църкви и вероизповедания в света.

Не е имало и друг папа в по-новата история на Католическата църква, който да е обръщал толкова голямо внимание на ежедневните си задължения като духовник. Франциск търси близостта на хората и очевидно се нуждае от нея, което не винаги радва Ватикана и охраната му. Папата обича да говори с прости, но емоционални думи, с които достига до сърцата, но и до умовете на вярващите.

Франциск се грижи за проблемите на хората – не само с демонстративните си посещения на италианския остров Лампедуза при африканските бежанци, или в по-бедните квартали на Рим. В едно интервю от преди няколко дни Франциск разказа за навика си да се обажда по телефона на различни миряни: „Например на една 80-годишна вдовица, загубила сина си. Тя ми беше писала преди това. Сега ѝ се обаждам по веднъж в месеца, станал съм нещо като неин личен свещеник. Това ми харесва.“

Франциск обаче има по-големи претенции: той се стреми към реформи – както големи, така и малки. Отсега обаче е ясно, че усилията му не са насочени, или поне не в значителна степен, към промени, отнасящи се до теологичното учение. Затова пък папата от Аржентина, също както и прочутият Франциск от Асизи преди около 800 години, който е негов пример за подражание, напомня на цялата църква за Евангелието. Папа Франциск напусна Апостолическия дворец и се настани в едно общежитие. Ежедневно той проповядва на разбираем език библейските послания, клейми недостатъците на глобализираната световна икономика или грешките на бежанската политика, от които почти никой вече не се възмущава. Той демонстративно подава ръка на всички отритнати – бежанци, бедняци, както и на хората с недъзи, които редовно участват в аудиенциите му на площад „Св. Петър“.

Много от тези неща все още са почти равнозначни на революция в Църквата. И наистина – на 13 март 2013 по същество беше поставено началото на едно революционно развите. Някои от реформите Франциск вече е задвижил, повечето неща обаче тепърва предстоят. Най-непреднала е реформата на ватиканските финансови институции, които междувременно вече отговарят на международните правила за прозрачност и контрол.

През тази година Франциск ще се фокусира над темите, свързани със семейството. В средите на Църквата междувременно стана по-лесно да се говори за различните форми на семеен живот, за провалените бракове или за хомосексуалността и сексуалния морал.

Нещо съвсем ново е Съветът от осем кардинали от най-различни части на света, които Франциск събира около себе си на всеки два-три месеца. В този кръг по всяка вероятност се обсъждат нови реформи или парливи актуални теми.

Ясно е едно: Франциск не е просто реформатор. Той може да бъде еднакво либерален и консервативен, макар че всъщност трудно може да бъде вместен в рамките на традиционните мисловни схеми. И все пак той със сигурност ще заложи на всичко, което гарантира устойчивостта на Църквата. В средите на съветниците му има най-различни хора – смелчаци, но и относително страхливи люде. Това може да поддържа поетия от Франциск курс на реформи, макар да има нужда и от още по-дълбоки промени.

 

 
 

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени

| от chronicle.bg |

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени днес заради поредната стачка на пилотите, които са недоволни от размера на възнагражденията си. Представители на наземния персонал на превозвача подготвят контрадемонстрация във Франкфурт, предаде БНР.

Аргументът им е, че с протеста си летците нанасят на компанията значителни финансови загуби, които трябва да бъдат компенсирани от всички останали служители.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.