Първата година на папа Франциск

| от |

Вече една година Хорхе Мария Берголио е начело на Римокатолическата църква. Франциск I. обаче не е само папа, но и свещенослужител, консерватор и реформатор едновременно, пише Дойче веле.

POPE: FIRST GENERAL AUDIENCE

Той е първият латиноамериканец на този пост, първият йезуит начело на Римокатолическата църква и първият, който носи програмното и задължаващо го име Франциск. Всички тези атрибути свидетелстват за особеностите на аржентинеца. В апостолическия си призив „Evangelii gaudium“ /Радостта от Евангелието/ Франциск изразява остра критика срещу капитализма. Там той пише: „Ние си създадохме нови идоли. Преклонението пред Златния телец… намери една нова и безмилостна форма на фетишизма към парите и на диктатурата на една икономика без лице и без истински хуманна цел.“ С подобни изказвания папата показва жизнените страни на т.нар. Теология на свободата.

Франциск отдавна вече внесе свой, собствен стил и маниер в управлението на Римокатолическата църква. Това си личи и по разбирането му за папския престол. От първото му обръщение към вярващите, събрани пред катедралата „Свети Петър“ в Рим, направи впечатление това, че Берголио изрично подчертава функцията си на „епископ на Рим“. Твърде рядко се е случвало друг папа да изтъква толкова изрично тъкмо тази си функция. Това е недвусмислен израз на покорството, което той изпитва, включително и пред останалите църкви и вероизповедания в света.

Не е имало и друг папа в по-новата история на Католическата църква, който да е обръщал толкова голямо внимание на ежедневните си задължения като духовник. Франциск търси близостта на хората и очевидно се нуждае от нея, което не винаги радва Ватикана и охраната му. Папата обича да говори с прости, но емоционални думи, с които достига до сърцата, но и до умовете на вярващите.

Франциск се грижи за проблемите на хората – не само с демонстративните си посещения на италианския остров Лампедуза при африканските бежанци, или в по-бедните квартали на Рим. В едно интервю от преди няколко дни Франциск разказа за навика си да се обажда по телефона на различни миряни: „Например на една 80-годишна вдовица, загубила сина си. Тя ми беше писала преди това. Сега ѝ се обаждам по веднъж в месеца, станал съм нещо като неин личен свещеник. Това ми харесва.“

Франциск обаче има по-големи претенции: той се стреми към реформи – както големи, така и малки. Отсега обаче е ясно, че усилията му не са насочени, или поне не в значителна степен, към промени, отнасящи се до теологичното учение. Затова пък папата от Аржентина, също както и прочутият Франциск от Асизи преди около 800 години, който е негов пример за подражание, напомня на цялата църква за Евангелието. Папа Франциск напусна Апостолическия дворец и се настани в едно общежитие. Ежедневно той проповядва на разбираем език библейските послания, клейми недостатъците на глобализираната световна икономика или грешките на бежанската политика, от които почти никой вече не се възмущава. Той демонстративно подава ръка на всички отритнати – бежанци, бедняци, както и на хората с недъзи, които редовно участват в аудиенциите му на площад „Св. Петър“.

Много от тези неща все още са почти равнозначни на революция в Църквата. И наистина – на 13 март 2013 по същество беше поставено началото на едно революционно развите. Някои от реформите Франциск вече е задвижил, повечето неща обаче тепърва предстоят. Най-непреднала е реформата на ватиканските финансови институции, които междувременно вече отговарят на международните правила за прозрачност и контрол.

През тази година Франциск ще се фокусира над темите, свързани със семейството. В средите на Църквата междувременно стана по-лесно да се говори за различните форми на семеен живот, за провалените бракове или за хомосексуалността и сексуалния морал.

Нещо съвсем ново е Съветът от осем кардинали от най-различни части на света, които Франциск събира около себе си на всеки два-три месеца. В този кръг по всяка вероятност се обсъждат нови реформи или парливи актуални теми.

Ясно е едно: Франциск не е просто реформатор. Той може да бъде еднакво либерален и консервативен, макар че всъщност трудно може да бъде вместен в рамките на традиционните мисловни схеми. И все пак той със сигурност ще заложи на всичко, което гарантира устойчивостта на Църквата. В средите на съветниците му има най-различни хора – смелчаци, но и относително страхливи люде. Това може да поддържа поетия от Франциск курс на реформи, макар да има нужда и от още по-дълбоки промени.

 

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.