Първата година на папа Франциск

| от |

Вече една година Хорхе Мария Берголио е начело на Римокатолическата църква. Франциск I. обаче не е само папа, но и свещенослужител, консерватор и реформатор едновременно, пише Дойче веле.

POPE: FIRST GENERAL AUDIENCE

Той е първият латиноамериканец на този пост, първият йезуит начело на Римокатолическата църква и първият, който носи програмното и задължаващо го име Франциск. Всички тези атрибути свидетелстват за особеностите на аржентинеца. В апостолическия си призив „Evangelii gaudium“ /Радостта от Евангелието/ Франциск изразява остра критика срещу капитализма. Там той пише: „Ние си създадохме нови идоли. Преклонението пред Златния телец… намери една нова и безмилостна форма на фетишизма към парите и на диктатурата на една икономика без лице и без истински хуманна цел.“ С подобни изказвания папата показва жизнените страни на т.нар. Теология на свободата.

Франциск отдавна вече внесе свой, собствен стил и маниер в управлението на Римокатолическата църква. Това си личи и по разбирането му за папския престол. От първото му обръщение към вярващите, събрани пред катедралата „Свети Петър“ в Рим, направи впечатление това, че Берголио изрично подчертава функцията си на „епископ на Рим“. Твърде рядко се е случвало друг папа да изтъква толкова изрично тъкмо тази си функция. Това е недвусмислен израз на покорството, което той изпитва, включително и пред останалите църкви и вероизповедания в света.

Не е имало и друг папа в по-новата история на Католическата църква, който да е обръщал толкова голямо внимание на ежедневните си задължения като духовник. Франциск търси близостта на хората и очевидно се нуждае от нея, което не винаги радва Ватикана и охраната му. Папата обича да говори с прости, но емоционални думи, с които достига до сърцата, но и до умовете на вярващите.

Франциск се грижи за проблемите на хората – не само с демонстративните си посещения на италианския остров Лампедуза при африканските бежанци, или в по-бедните квартали на Рим. В едно интервю от преди няколко дни Франциск разказа за навика си да се обажда по телефона на различни миряни: „Например на една 80-годишна вдовица, загубила сина си. Тя ми беше писала преди това. Сега ѝ се обаждам по веднъж в месеца, станал съм нещо като неин личен свещеник. Това ми харесва.“

Франциск обаче има по-големи претенции: той се стреми към реформи – както големи, така и малки. Отсега обаче е ясно, че усилията му не са насочени, или поне не в значителна степен, към промени, отнасящи се до теологичното учение. Затова пък папата от Аржентина, също както и прочутият Франциск от Асизи преди около 800 години, който е негов пример за подражание, напомня на цялата църква за Евангелието. Папа Франциск напусна Апостолическия дворец и се настани в едно общежитие. Ежедневно той проповядва на разбираем език библейските послания, клейми недостатъците на глобализираната световна икономика или грешките на бежанската политика, от които почти никой вече не се възмущава. Той демонстративно подава ръка на всички отритнати – бежанци, бедняци, както и на хората с недъзи, които редовно участват в аудиенциите му на площад „Св. Петър“.

Много от тези неща все още са почти равнозначни на революция в Църквата. И наистина – на 13 март 2013 по същество беше поставено началото на едно революционно развите. Някои от реформите Франциск вече е задвижил, повечето неща обаче тепърва предстоят. Най-непреднала е реформата на ватиканските финансови институции, които междувременно вече отговарят на международните правила за прозрачност и контрол.

През тази година Франциск ще се фокусира над темите, свързани със семейството. В средите на Църквата междувременно стана по-лесно да се говори за различните форми на семеен живот, за провалените бракове или за хомосексуалността и сексуалния морал.

Нещо съвсем ново е Съветът от осем кардинали от най-различни части на света, които Франциск събира около себе си на всеки два-три месеца. В този кръг по всяка вероятност се обсъждат нови реформи или парливи актуални теми.

Ясно е едно: Франциск не е просто реформатор. Той може да бъде еднакво либерален и консервативен, макар че всъщност трудно може да бъде вместен в рамките на традиционните мисловни схеми. И все пак той със сигурност ще заложи на всичко, което гарантира устойчивостта на Църквата. В средите на съветниците му има най-различни хора – смелчаци, но и относително страхливи люде. Това може да поддържа поетия от Франциск курс на реформи, макар да има нужда и от още по-дълбоки промени.

 

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.