Отречени и забравени: руските войници в Украйна

| от |

Експерти твърдят, че хиляди руски войници участват в боевете в Източна Украйна. От Москва няма официално потвърждение за това. На практика руските войници стават безправни заложници в една необявена война, предава Дойче веле.

Украинската армия воюва срещу бунтовници или т.нар. „народно опълчение“ в Източна Украйна, тя води гражданска война срещу собствения си народ. Така гласи официалното руско становище. Според руски правозащитници обаче, във войната отдавна участват и руски войници. Правозащитниците са убедени, че в нея се бият не само наемници и доброволци, а и редови войници от руската армия. Много от тях се намират в трагична ситуация: те рискуват живота си в една война, която Русия, според официалните й изявления, въобще не води.

Хиляди руски войници в Украйна?

Пръв депутатът Лев Шлосберг публично съобщи за тайни погребения на войници от Псковската десантна дивизия. „Обществото трябва да знае какво се случва в действителност. За голямо мое съжаление, нито гражданските власти, нито министерството на отбраната казват истината. Има достатъчно доказателства, че редовни руски войски участват в боевете в Украйна“, казва депутатът от Псковския парламент Лев Шлосберг.

Валентина Мелникова от Комитета на войнишките майки оповестява шокиращи цифри. „По моя преценка в боевете в Украйна участват 10 до 12 000 руски войници. Но това е моя преценка. Само министърът на отбраната знае истинския им брой. В боевете участват десантчици и пехотинци. И това са не само наемници или доброволци, а бойци от редовната армия“, казва тя.

Имат ли пълномощия подобни мисии?

Юридическият статут на руските войници в Украйна също е неясен. „Това са бойни единици, сформирани на руска територия. Те преминават нелегално украинската граница и участват в боевете. Известно е, че по настояване на Путин Съветът на федерацията отне правомощията на президента да изпраща войски на мисии извън територията на страната. Без мандат от Съвета, нито главнокомандващият въоръжените сили, нито министърът на отбраната имат право да изпращат войници на мисии в чужди държави. Това, което се върши в случая, е тежко криминално престъпление“, казва Лев Шлосберг. Ужасно, според него, е и това, че семействата на загиналите десантчици не са били уведомявани за тяхната мисия. Официално на семействата е било казвано, че близките им участват в редовни военни учения.

Псковската десантна дивизия е участвала в много бойни мисии в Афганистан и Чечения, но никога като нелегална въоръжена бойна единица, подчертава Лев Шлосберг. „Офицерите, с които разговарях, са възмутени. Те смятат, че руското ръководство е предало войниците си. Позорно е да изпращаш редовна армия като партизански отряд в чужда страна и да прикриваш загубите, като погребваш загиналите тайно“, казва той.

Мистериозното погребение на гробището в Псков алармира правозащитници и близки на загиналите. Малко след траурната церемония бойни другари са заличили имената на жертвите и свалили венците от надгробните кръстове.

Засега са доказани два подобни случая, вероятно обаче има и редица други. Валентина Мелникова е обезпокоена и за руските войници, които са в плен в Източна Украйна. Те не са нито партизани, нито саботьори, още по-малко наемници или терористи. „Защо не ги третират като военнопленници? Те се бият със своите оръжия и униформи под редово военно командване. Женевската конвенция ясно определя кой има право да участва в бойни действия и кой не. Нашите войници отговарят на всички характеристики за войници от редовната армия“, казва тя.

Остра критика към Путин

Как приема Валентина Мелникова уверенията на Путин, че в Украйна няма руски войски или ако има, то това са само „заблудили се“ войници, случайно попаднали там? Колко ли трябва да са наивни западните политици и журналисти, за да вземат за чиста монета подобни изявления, казва тя. „Путин е главнокомандващ на руската армия от 2000-та година. Ако неговите десантчици наистина бяха толкова нескопосани, той би трябвало да разформирова цялата армия. Главнокомандващ обаче, който оставя бойците си на произвола на съдбата, е човек без чест“, казва Валентина Мелникова.

Правозащитничката съветва всички руски войници, изпращани в Украйна, да не се подчиняват на заповедите и да внесат жалби до армейското командване и прокуратурата. „Не можеш да изпращаш войници в чужда страна без официален мандат. По този начин те стават участници във военно престъпление“, изтъква тя. Валентина Мелникова се надява, че в Русия ще започне открита дискусия. Ако войнишките майки приберат синовете си вкъщи в знак на протест, може да настъпи обрат в курса на Русия. „Ако родителите отидат в поделенията и поне 200 войници откажат да служат, тогава и в Русия ще настъпи обрат в общественото възприятие за войната“, смята правозащитничката.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.