Отпадъците от миннодобивна дейност в Черно море – без контрол

| от |

От Solidbul.eu, публикуваме предвид важността на темата.

the-black-sea-122128

Уважаеми приятели и колеги,

Бихме искали да привлечем вниманието ви към обезпокоителните промени в Закона за подземните богатства (ЗПБ), които предстои да бъдат гласувани в идните дни на второ четене в Народното събрание. Огромният реверанс, който Министерски съвет (МС) и Народното събрание (НС) правят с тези промени към нефтените и газови компании, действащи в Черно море, може да коства постепенното му прикрито замърсяване с нефт и токсични химикали от сондажите за нефт и газ, загуба на природната му стойност, увреждане на здравето на населението и унищожаване на туризма и рибарството там. Оправданието на МС за предложената поправка в ЗПБ е транспонирането на Директива 2006/21/ЕО, която въвежда общоевропейски изисквания към управлението на отпадъците от миннодобивната индустрия. Тази директива посочва, че не се отнася до отпадъци от миннодобивна дейност в морето, тоест Директивата не създава задължение за държавите членки на ЕС да прилагат нейните норми спрямо управлението на отпадъците, генерирани от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства в морето. ЕС оставя свобода на страните членки сами да регулират тази материя.

МС и НС на Република България решават, че след като няма непосредствени европейски изисквания за управлението на тези отпадъци, то те ще ги оставят без държавен контрол и правно регулиране, като така пренебрегват здравия разум и конституционните си задължения да опазват околната среда, здравето на гражданите и обществения интерес.

Как се случва това? Законът за управление на отпадъците изключва от своя обхват отпадъците от миннодобивната индустрия, защото има специален закон, който регулира тази материя – Законът за подземните богатства. С планираното изменение обаче на този закон неговите разпоредби няма да се прилагат за отпадъците от проучване, добиване и първична преработка на подземни богатства в Черно море. Така тези отпадъци остават без правна регулация, без стандарти и изисквания за тяхното управление, без компетентен държавен орган, който да следи тази дейност, без правила, без контрол и без санкции.

Защо е опасно? Правилното управление на миннодобивните отпадъци в морето е изключително скъпо. Няма гаранция, че когато няма държавни изисквания и контрол, компаниите ще го правят от добросъвестност, вместо да депонират отпадъците в морето и така да спестяват десетки милиони левове на година.

Кои са тези отпадъци към настоящия момент? Това са отпадъците от проучвателните и добивните сондажи за нефт и газ в Черно море – отработен технологичен разтвор, отпадни води и баласт, замърсени с нефт и токсични химикали.

Кой има полза, когато всички губим? Това са компаниите, които имат разрешителни за търсене и проучване на нефт и газ в Черно море и тези с концесии за добив – „Тотал“, ОМВ, „Репсол“, „Мелроуз рисорсиз“, „Ледербел“, „Блек Сии Енерджи“, и „Проучване и добив на нефт и газ“ (към настоящия момент).

Вече няколко месеца „Гражданска инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване“ настоява пред НС да спре скандалната поправка. Въпреки очевидните ѝ недостатъци, въпреки липсата на обоснованост и анализ на последствията ѝ, въпреки че е вмъкната в законопроекта без да бъде предварително публикувана, както изисква Законът за нормативните актове, и въпреки че се обсъжда и гласува в Народното събрание в нарушение на собствения му правилник (ПОДНС), явно тази поправка е твърде важна за някого, за да бъде спряна. Настояваме Народното събрание да отхвърли тази промяна на ЗПБ, заради незаконосъобразното ѝ внасяне и разглеждане в НС и заради несъответствието ѝ с интересите на българските граждани и защитата на тяхното здраве, околна среда и икономически интерес.

Гражданска инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола