Отмъщението на Ердоган срещу медиите

| от |

С вълна от арести турското правосъдие започна разправа с някои критично настроени среди, съобщава Дойче веле. Наблюдателите говорят за „черен ден“ за свободата на медиите и мненията в една страна, която твърди, че е демократична.

Екрем Думанлъ беше изпратен като герой. Аплодисменти и възгласи на одобрение съпроводиха главния редактор на един от основните турски ежедневници, вестник „Заман“, докато полицията го отвеждаше от сградата на редакцията в Истанбул. Думанлъ е най-известната личност сред арестуваните напоследък из цялата страна журналисти.

Вестник „Заман“, както и телевизия “Саманйолу”, която също бе засегната от арестите, са известни с близостта си до ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който дълго време беше поддръжник на Ердоган. Преди година обаче отношенията между тях станаха враждебни. Оттогава бушува открита война. Ердоган обвинява движението на Гюлен, че иска да подкопае държавната власт. Думанлъ и останалите над 20 задържани журналисти, телевизионни работници и бивши полицаи са обвинени в създаването на въоръжена терористична организация.

Ключовата дата 17 декември

Как така един главен редактор на вестник внезапно се оказва въоръжен терорист – прокуратурата засега не е успяла да обясни. „Заман“ съобщи още, че адвокатите на задържаните изобщо не са имали възможност да се запознаят с обвиненията срещу техните клиенти. Повечето наблюдатели са единодушни, че арестите, които бяха извършени от верните на Ердоган полиция и правосъдие, имат пряка връзка с датата 17 декемеври. На този ден преди една година се разшумя корупционният скандал около правителството на Ердоган. Близки до движението на Гюлен прокурори тогава изнесоха пред медиите данни за наличието на корупция по високите етажи на турската власт.

Сегашните арести на журналисти, според в. „Заман“, са опит за отговор на лагера на Ердоган: „Това е акт на отмъщение заради обвиненията в корупцията, изнесени преди година“, казва журналистът Мустафа Йълмъз. Досега полицията е отвеждала главни редактори на медии само по време на опити за държавен преврат в страната, твърди журналистът и добавя, че става дума за „тежък удар срещу свободата на словото в Турция“.

Всъщност арестите бяха очаквани. Юзър на Туитър беше написал още миналия четвъртък в профил под името „Фуат Авни“, че е планирана подобна акция. Самият той бил от близкото окръжение на Ердоган. „Авни“ вече на няколко пъти е издавал подобни полицейски акции, затова неговите постинги се следят внимателно и от политиците в Анкара.

Примката се затяга

Арестите издават нов подход на правителството към онези, които го критикуват. Става дума за „ново затягане на примката около медиите и ново ограничаване на свободата на словото“, заяви пред Дойче Веле журналистът Явуз Байдар: „С оглед на планираните от опозицията демонстрации по повод 17 декември, правителството явно иска да стресне критично настроените среди, казва Байдар. Журналистът от в. „Заман“ Йълмъз очаква и още арести. Байдар не изключва дори възможността да се стигне до отчуждаването на „Заман“ и на телевизия „Саманйолу“. Двете медии имат предимно ислямско-консервативна публика – т.е. потенциални избиратели на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Вълната от арести предизвика тревога у европейските политици. Европейският съюз разкритикува задържането на журналисти в Турция с остри думи. Председателят на Европарламента Мартин Шулц окачестви полицейската акция срещу медиите като „крайно обезпокоителна“. Критични оценки се чуха и от страна на американското правителство.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.