Отделянето на Шотландия ще бъде трагедия за Великобритания

| от |

Някога децата в училище си представяха мястото си в света със сложните му мрежи и зависимости, като пишеха подробни пощенски адреси.

Британските младежи започваха със своята улица и град (Лондон или Манчестър, Единбург или Кардиф), последвани от Англия, Уелс, Шотландия или Северна Ирландия, след това идваше Великобритания (след което Европа, Светът, Вселената…). Те разбираха, че Великобритания и всичките й колективни изпитания и постижения – индустриалната революция, Империята, победата над нацистите, социалната държава, са толкова част от тяхното наследство, колкото и Шотландските Хайлендс или английският крикет. Те разбираха инстинктивно, че тези концентрични кръгове на идентичност са допълващи се, а не противопоставящи се.

Или поне така беше в миналото. След референдума за независимост на Шотландия на 18 септември един от тези слоеве, Великобритания, може да престане да съществува, най-малкото под формата, призната след Декрета за обединението отпреди три века. С наближаването на вота националистите в Шотландия настигнаха юнионистите от лагера на „Не“ в социологическите изследвания и дори излязоха напред. Все повече шотландци решават, че Великобритания, за чието изграждане и процъфтяване техните войници, държавници, философи и бизнесмени направиха толкова много, не насърчава шотландската им идентичност, а я задушава. Тази велика многонационална държава може да бъде погубена за един ден чрез референдум, на който ще участват само 7% от гражданите й. Този резултат, който някога беше немислим, ще бъде лош за Шотландия и трагичен за останалата част от Великобритания.

Щетите, които ще нанесе разделянето

Остатъкът от Великобритания ще бъде понижен във всички международни форуми, защо някой трябва да обръща внимание на страна, която е нежелана от собствения й народ? Тъй като Великобритания подкрепя като цяло свободната търговия и запазването на международния ред, това би било лошо за света. Статута й на ядрена сила ще бъде поставен под съмнение – ядрените подводници на страната са базирани в шотландски залив и не могат да бъдат преместени бързо. Освен това ще се увеличи вероятността Великобритания да напусне ЕС, тъй като шотландците гледат с по-добро око на Европа, отколкото англичаните (и е по-малко вероятно да гласуват за консерваторите, които обещават референдум за оставане в ЕС, ако спечелят парламентарните избори догодина). Перспективата за излизане на Великобритания от ЕС ще изплаши инвеститорите много повече от възможността за излизане на Шотландия от Великобритания.

Народът на Шотландия сам ще реши бъдещето на Великобритания и не е длъжен да се тревожи какво ще стане с държавата, която ще напусне. Но, може би не изненадващо, предвид издръжливостта и успеха на съюза, колкото и да е застрашен в момента, интересите на шотландците и тези на останалата част от Великобритания съвпадат.

В центъра на кампанията на националистите е твърдението, че Шотландия щеше да бъде по-просперираща и равноправна страна, ако се развиваше самостоятелно. Тя е богата на петрол и с присъща скромност, казват националистите, но обеднена от правителството в Уестминстър, също наложи строга политика. Те обвиняват няколко поредни британски правителство за почти всички беди, които сполетяха Шотландия – от упадъка на промишлеността до високите цени за изпращане на колети в Хайлендс. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд е ярък в своите обвинения – лейбъристите и торите са си лика-прилика в пренебрежението си към Шотландия, казва той.

Но сравнителният икономически спад на Шотландия е резултат не от пренебрежението на юга, а от изместването на промишлеността и корабоплаването към Азия. Ако Уестминстър не е спрял всички вредни последици от глобализацията и технологиите, причината е, че това е невъзможно. Националистите знаят това, поради което тихомълком ще продължат много от политиките на Уестминстър. Те правят много малки приспособявания като отмяната на „данък спалня“, неотдавнашна мярка, предназначена да изгони хората от твърде големите социални домове. Да разкъсат страна заради толкова малки неприятности би било лудост.
Икономическата политика на националистите също има пропуски. Шотландия няма да бъде по-богата сама. Данъците, които ще потекат към нея от Северно море, едва ще компенсират допълнителните разходи за разточителната държава, която вече няма да бъде финансирана от Уестминстър (миналата година разходите на човек в Шотландия бяха по-високи с около 1300 паунда спрямо останалата част от Великобритания). Но приходите от петрол са непостоянни. Те донесоха на Шотландия 11,5 милиарда паунда през 2008-2009 г. и само 5,5 милиона паунда през 2012-2013 г. Ако една независима държава трябва да изглади тези вариации чрез създаването на петролен фонд, тя ще има по-малко пари за харчене. При всички случаи петролът постепенно се изчерпва. За да се запазят държавните разходи, след като те изчезнат, данъците ще трябва да се повишат. А кризата може да дойде много по-скоро. Чуждестранните инвеститори и големият бизнес, които обслужват главно английски клиенти, може да се преместят на юг.

Уестминстър изключи възможността за валутен съюз и правилно предвид факта, че националистите предлагат разточително харчене, увеличаващо фискалния дефицит, а активите на шотландските банки са с 12 пъти по-големи от БВП на страната. Той може да омекне, но само ако Шотландия се съгласи на толкова строг контрол, че независимостта да загуби значението си. Националистите казват, че различията по валутата и подобни неща могат да бъдат разрешени приятелски, че няма да е в интерес на Великобритания да възприеме враждебно отношение към новия си северен съсед, най-вече защото (намекват те мрачно) Шотландия може да откаже да поеме своя дял от националния дълг. Те са твърде оптимистични. Ако Шотландия си отиде, останалата част от Великобритания ще бъде бясна както на шотландците, така и на своите собствени лидери, които ще бъдат принудени да сключат тежка сделка.

Салмънд е в по-силна позиция, когато твърди, че ако Шотландия не напусне Великобритания, може да бъде извадена от ЕС против волята й. Това впрочем е опасно, но ако стане независима, Шотландия ще размени възможността за излизане от ЕС със сигурно бъдеще като малка, уязвима страна. Най-добрата й възможност да остане влиятелна е да обуздае и да се бори с евроскептиците.

Много за губене

В крайна сметка референдумът ще се реши не от сметките за данъците и приходите от петрол, а от идентичността и властта. Идеята, че шотландците могат да моделират собствената си съдба както на референдума, така и след това е вълнуваща. Но Шотландия вече контролира много от собствените си дела (въпреки че Шотландската национална партия на Салмънд, която оглавява правителството и е двигател на кампанията за „да“ на референдума, не е направила много с правомощията си до момента). Освен това, както политиците от всички течения в Уестминстър прибързано дадоха да се разбере, ако Шотландия гласува с „не“, правителството скоро ще получи толкова много влияние, че практическата разлика между оставането в съюза и напускането му ще намалее. Това ще доведе и до вземане на власт от Уестминстър и разпределянето й в други краища на Великобритания, което трябваше да се случи много отдавна.

Така че, ако останат, шотландците не просто ще спасят съюза, а ще го затвърдят, както го правеха 300 години. Защото Великобритания с всичките й триумфи и особености принадлежи на шотландците точно толкова, колкото и на англичаните, въпреки че много от тях изглеждат готови да се отрекат от това славно, трудно спечелено наследство и да опростят идентичността си, премахвайки един от тези концентрични кръгове. Това противоречи както на духа на този променлив век, в който много хора имат различна идентичност, била тя свързана с мястото, етническата принадлежност или религията, така и на фактите от предишните три века. Въпреки всичкото си напрежение и противопоставяне, а понякога именно заради тях, историята на съюза показва, че шотландците, уелсците, англичаните и северноирландците са по-силни, по-толерантни и с по-богато въображение, когато са заедно, отколкото ако бъдат разделени. /Economist, БГНЕС

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба ми се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.