От този коварен сблъсък ще загубят и двете империи

| от | |

655-402-rusiia-ukrajna-znamena

Дмитрий Тренин*, в. „Файненшъл таймс“

Подозренията на Запада, че Русия следва в Източна Украйна „Кримския сценарий“ са далеч от истината. Да започнем с това, че президентът Владимир Путин никога не е възприемал Крим като част от Украйна. Мисията му там, както той вижда нещата, бе да обедини отново Русия и да поправи две исторически несправедливости: предаването на полуострова от Русия на Украйна, направено от Никита Хрушчов през 1954 г.; и разпадането на Съветския съюз през 1991 г., след което остана в независима Украйна. Тази мисия вече е изпълнена.

Югоизточна Урайна е друга работа. Етническите руснаци там не са мнозинство, а чувството за преданост и привързаност към руската държава, които бяха толкова силни, да кажем, в Севастопол – напълно отсъства. И ако в Крим Черноморският флот бе под ръка, в Източна Украйна руски войски няма. За да разберете мотивите на Путин, трябва да погледнете на света през неговите очи. За руския президент цивилизациите са основните единици в глобалната политика. Понякога се съюзяват, понякога се сблъскват. За него руската държава е неразривно свързана с руската цивилизация. Той възприема руснаци, белоруси и украинци като един народ.

Преди век това е била официалната гледна точка на Санкт Петербург. За Путин естествената граница между руската цивилизация и тази на Западна Европа минава по западните граници на Беларус и на Руска федерация. Украйна обаче е разделена страна, разкъсана между Русия и Европа. Тя може да бъде поделена или още по-добре неутрализирана. Така страната ще стане или буфер, или мост между Русия и Запада.

САЩ гледат на света по подобен начин. В техните очи, ако  Крим бъде оставен в орбитата на Москва, това ще означава възраждане на Руската империя. Една водена от Запада и успешна икономически Украйна ще лиши Москва от историческата й сфера на влияние и ще подкопае едноличната власт на Русия. ЕС не е програмиран така, че да мисли геополитически, но в търсене на комфортна зона на изток той се стремеше към сключване на споразумения за асоцииране и подкрепяше движението „Евромайдан“ в Украйна – и едното, и другото бяха изгодни за  Вашингтон. Очевидната неспособност на ЕС да се справи с положението след свалянето от власт на Виктор Янукович прати Европа на резервната скамейка. Москва и Вашингтон са играчите на централния корт.

До вторник, когато Киев започна военна операция в Източна Украйна, Кремъл нито се нуждаеше, нито възнамеряваше да използва военна сила там. Руската армия се бе струпала по границата, за да накара Киев да се откаже от използването на сила срещу проруските активисти и да убеди САЩ и НАТО да стоят настрана. Евентуална руска намеса е по-вероятна, ако избухне пълномащабна гражданска война.

Кремъл често е обвиняван, че подклажда нестабилността в Украйна, за да я използва като претекст за нахлуване. Всъщност основната цел на Русия е да помогне на русофилския Югоизток да защити правата си и да създаде нов политически баланс в Украйна. Това ще рече приемане на официалната употреба на руския език там, където той се говори; пряко избиране на губернатори, което би създало регионални елити, отговорни пред гласоподавателите в рускоговорящите избирателни райони и формиране на противотежест на прозападните елити в Киев; трайни икономически връзки с Русия, особено в областта на отбранителната индустрия; и на последно място – Украйна да поддържа неутрални отношения с НАТО.

Украйна е голяма и сложна страна. Украинците не са руснаци и на Путин ще му се наложи да го признае. Те не са „един народ“. Но и не всички, които отхвърлят тесногръдата версия на украинския национализъм, са руски агенти.

Действията на Москва след присъединяването на Крим предизвикаха в Източна Европа историческа параноя. На други места възродиха идеологически клишета, които датират от времето на борбата срещу съветския комунизъм и помогнаха да се налее масло в огъня на още по-отдавнашния страх, че Западът винаги ще опитва да спъва Русия. Украйна е тест.

Ако се позволи или се предизвика разпадане на Украйна, Русия и Западът ще се впуснат в конфронтация, от която ще изгубят и двете страни. И двете страни трябва да запазят Украйна единна. Не могат да си позволят един сблъсък на цивилизациите да се превърне във фантазия за себеутвърждаване. /БТА/

* Авторът е директор на московския фонд „Карнеги“

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик