От този коварен сблъсък ще загубят и двете империи

| от | |

655-402-rusiia-ukrajna-znamena

Дмитрий Тренин*, в. „Файненшъл таймс“

Подозренията на Запада, че Русия следва в Източна Украйна „Кримския сценарий“ са далеч от истината. Да започнем с това, че президентът Владимир Путин никога не е възприемал Крим като част от Украйна. Мисията му там, както той вижда нещата, бе да обедини отново Русия и да поправи две исторически несправедливости: предаването на полуострова от Русия на Украйна, направено от Никита Хрушчов през 1954 г.; и разпадането на Съветския съюз през 1991 г., след което остана в независима Украйна. Тази мисия вече е изпълнена.

Югоизточна Урайна е друга работа. Етническите руснаци там не са мнозинство, а чувството за преданост и привързаност към руската държава, които бяха толкова силни, да кажем, в Севастопол – напълно отсъства. И ако в Крим Черноморският флот бе под ръка, в Източна Украйна руски войски няма. За да разберете мотивите на Путин, трябва да погледнете на света през неговите очи. За руския президент цивилизациите са основните единици в глобалната политика. Понякога се съюзяват, понякога се сблъскват. За него руската държава е неразривно свързана с руската цивилизация. Той възприема руснаци, белоруси и украинци като един народ.

Преди век това е била официалната гледна точка на Санкт Петербург. За Путин естествената граница между руската цивилизация и тази на Западна Европа минава по западните граници на Беларус и на Руска федерация. Украйна обаче е разделена страна, разкъсана между Русия и Европа. Тя може да бъде поделена или още по-добре неутрализирана. Така страната ще стане или буфер, или мост между Русия и Запада.

САЩ гледат на света по подобен начин. В техните очи, ако  Крим бъде оставен в орбитата на Москва, това ще означава възраждане на Руската империя. Една водена от Запада и успешна икономически Украйна ще лиши Москва от историческата й сфера на влияние и ще подкопае едноличната власт на Русия. ЕС не е програмиран така, че да мисли геополитически, но в търсене на комфортна зона на изток той се стремеше към сключване на споразумения за асоцииране и подкрепяше движението „Евромайдан“ в Украйна – и едното, и другото бяха изгодни за  Вашингтон. Очевидната неспособност на ЕС да се справи с положението след свалянето от власт на Виктор Янукович прати Европа на резервната скамейка. Москва и Вашингтон са играчите на централния корт.

До вторник, когато Киев започна военна операция в Източна Украйна, Кремъл нито се нуждаеше, нито възнамеряваше да използва военна сила там. Руската армия се бе струпала по границата, за да накара Киев да се откаже от използването на сила срещу проруските активисти и да убеди САЩ и НАТО да стоят настрана. Евентуална руска намеса е по-вероятна, ако избухне пълномащабна гражданска война.

Кремъл често е обвиняван, че подклажда нестабилността в Украйна, за да я използва като претекст за нахлуване. Всъщност основната цел на Русия е да помогне на русофилския Югоизток да защити правата си и да създаде нов политически баланс в Украйна. Това ще рече приемане на официалната употреба на руския език там, където той се говори; пряко избиране на губернатори, което би създало регионални елити, отговорни пред гласоподавателите в рускоговорящите избирателни райони и формиране на противотежест на прозападните елити в Киев; трайни икономически връзки с Русия, особено в областта на отбранителната индустрия; и на последно място – Украйна да поддържа неутрални отношения с НАТО.

Украйна е голяма и сложна страна. Украинците не са руснаци и на Путин ще му се наложи да го признае. Те не са „един народ“. Но и не всички, които отхвърлят тесногръдата версия на украинския национализъм, са руски агенти.

Действията на Москва след присъединяването на Крим предизвикаха в Източна Европа историческа параноя. На други места възродиха идеологически клишета, които датират от времето на борбата срещу съветския комунизъм и помогнаха да се налее масло в огъня на още по-отдавнашния страх, че Западът винаги ще опитва да спъва Русия. Украйна е тест.

Ако се позволи или се предизвика разпадане на Украйна, Русия и Западът ще се впуснат в конфронтация, от която ще изгубят и двете страни. И двете страни трябва да запазят Украйна единна. Не могат да си позволят един сблъсък на цивилизациите да се превърне във фантазия за себеутвърждаване. /БТА/

* Авторът е директор на московския фонд „Карнеги“

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.