От терора – в политиката?

| от |

С политическа активност сепаратистите от ЕТА искат да ускорят мирния процес в страната на баските. През 2011 г. организацията обяви край на терора. Но и тогава, и днес малцина вярват в искреността на намеренията й, предава Дойче веле.

Трима забулени с бели кърпи мъже седят на една маса. Над главите им е окачан плакат със символа на ЕТА – брадва, около която се увива змия. С това видеопослание терористите от сепаратистката организация обявиха края на въоръжената си борба. Видеото е от 22 октомври 2011 година. Оттогава изминаха почти три години и животът в страната на баските се промени. Политиците и съдиите вече ходят без бодигардове, а полицията не претърства колите за взривни устройства. Испанското министерство на вътрешните работи смята, че не повече от дузина терористи все още действат активно в нелегалност. От време на време ЕТА напомня за себе си с някое комюнике. Сдаването на оръжията напредвало; организацията искала да се посвети сега на политиката, пише в последното.

Депутатът от Баската националистическа партия Айтор Естебан изобщо не взема насериозно безбройните комюникета на сепаратистите. „Това е като един вид край на порции. ЕТА би следвало да ускори темпото, а и всичките й декларации са всъщност само начин отново да вдига шум в медиите. Чиста проба театър. Те никога на казват това, което мислят, така че за какво „разграждане на структури“ може да става дума?!“, изтъква депутатът.

Терористи в политиката? Не!

Всички политици в страната на баските катогорично изключват възможността терористи от ЕТА да навлязат в политическия живот. За това си има партии, казват те. Айтор Естебан отправя критика и към испанското правителство. Облекчения в режима за изтърпяване на наказанията за терористите от ЕТА и амнистията биха могли да променят развитието на цялата организация, смята той. Вместо това, правителството затяга допълнително режима за изтърпяване на наказанията. „Досега в сила беше следното правило: който се дистанцира от ЕТА, поиска прошка от жертвите и е готов да ги обезщети, може да разчита на облекчен режим за изтърпяване на наказанието. Има много затворници от ЕТА, които изпълняват всички тези условия, но правителството отказва да ги помилва“, казва Айтор Естебан.

Социалистическото правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро навремето разработи дори програма за срещи между жертви и терористи, с надеждата да внесе разцепление в сепаратистката организация. Испанските консерватори прекратиха тази програма, след като спечелиха изборите през 2011 година. Макар че много граждани в страната на баските възприемаха програмата на социалистическото правителство като знак за възможно помирение в разтърсваното от терора общество.

Комюникетата на ЕТА – нулева роля

По принцип нито ЕТА, нито нейните комюникета играят някаква роля в страната на баските. Баското националистическо правителство отдавна работи по програма за бъдещето на страната без терор и настоява за нов автономен статут. За разлика от дебата за независимост в Каталуния, националистическото правителство иска да привлече в преговорите всички партии. „Ние искаме ново начало. Да започнем на чисто и да търсим общото помежду си. Само молим другите партии да не блокират диалога. Народната партия вече каза: „не“. Въпреки това можем да намерим общо решение. Който иска да е испанец, нека да си бъде испанец. А баските да си останат баски. Имаме нужда от общо становище“, казва Айтор Естебан.

Всъщност, страната на баските е автономна и значително по-независима от централното правителство в Мадрид в сравнение с другите испански региони. Жертвите на терора обаче отхвърлят подобни преговори. Кармен Ладрон де Гевара е адвокат на сдружението на жертвите на тероризма в страната на баските. Тя настоява ЕТА да сътрудничи на правосъдието, вместо да пише нови комюникета. „Над 300 от общо 857 убийства на ЕТА остават неразкрити. В повечето случаи евентуалните извършители са в нелеганост. Дори и т.нар. „разкаяли“ се терористи не сътрудничат на правосъдието. Само в един-единствен случай терористът призна всичко – в кои атентати е участвал, кои са съучастниците му и кой е взривил бомбата. Един-единствен“, казва Кармен Ладрон де Гевара.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.