От Санкт Петербург до Москва и обратно

| от |

Когато Кремъл обяви по-рано този месец забрана върху вноса на храни от САЩ и ЕС, руските социални мрежи експлодираха от вицове за празните рафтове на магазините в Съветския съюз. Но рафтовете няма да останат празни; те просто ще бъдат напълнени с най-насъщните и до болка познати артикули – следствие от една правителствена политика, която тегли страната обратно в миналото и отразява вътрешните напрежения в нея.

Западните санкции и руските контрасанкции показаха взаимозависимостите между президента Владимир Путин, неговите придворни олигарси и неговите поддръжници сред по-широките слоеве от населението. Той ще използва контрола си върху богатството на олигарсите, за да облекчи трудностите, които санкциите ще причинят на неговите поддръжници, а в същото време неговите критици и онези руснаци, които не са част от неговата опора, вероятно ги очакват тежки времена.

Ако икономическата война се затегне, властовите структури настраната постепенно ще наложат безкомпромисен социален ред и ще се върнат към системата на преразпределяне отгоре надолу, характерна както за Съветска Русия, така и за старата Русия отпреди управлението на Петър Велики. В продължение на векове Московският царски двор е властвал чрез метода на покровителството. Великият княз, или след това царят, редовно давал на своите боляри подаяния от храна и дрехи. Неговите министри също имали привилегията да получават храна и услуги за сметка на народа, а също имали право да задържат част от царските данъци и такси, които самите те били овластени да събират.

По време на Санктпетербургския период на монархията (т.е. от управлението на Петър Велики, основал северната столица през 1703 г., до Николай Втори, абдикирал през 1917 г.), Русия постепенно се отърси от тези архаични практики, развивайки модерна държава, частна собственост, независими съдилища и дори народно представителство.

Болшевиките, които през 1918 г. решиха да преместят столицата обратно в Москва, заедно с това направиха и крачка назад към Московията, съществувала като държавна структура през 16 и 17-и век. Повечето от модерните руски институции, включително пазарите и частната собственост, бяха премахнати, а съветските лидери се оказаха в положение, при което трябваше да хранят и да управляват точно както при царете. По стриктно регламентиран йерархически начин босовете на комунистическата партия, известни актьори, видни художници, учени и инженери, получаваха своите хранителни продукти от специални разпределителни центрове. Най-висшите държавни длъжностни лица живееха в дворци, докато обикновените хора трябваше да чакат с години за маломерни апартаменти в изградени по индустриален калъп жилищни блокове.

Преобладаващата част от тази съветска система за преразпределение рухна в началото на 1990-те години. Никой вече не се нуждаеше от купони за храна или за домакински уреди – за това започнаха да се грижат пазарите. Но някои ресурси са винаги оскъдни – особено политическата власт и достъпът до печалбите от износа на петрол и газ. Кремъл отново затегна контрола си върху тези важни сектори, както и върху някои други, включително медиите, науката и изкуствата.

Всеки кремълски придворен сега действа в рамките на неписан лиценз, който позволява на притежателя му да живее от активите, които са му предоставени да контролира, при условие за лоялност към режима и за „отчисления“ за правителствените проекти, които е длъжен да прави при поискване. Никой фактически не може да притежава голяма компания, особено такава, която се занимава с нефт или газ. Всеки „собственик“ не е нищо повече от поименен притежател на такъв лиценз, който може да изтече във всеки един момент.

Но тези практики не покриват целия икономически пейзаж – а само най-доходоносните му сектори. Ето защо е възможна и независимост от Кремъл. Главното постижение на постсъветския период е появата на професионални групи и индивиди, които нямат нужда да се нареждат пред хранилката на Кремъл. Те се учат как да строят, да произвеждат, да продават, за пишат и да вършат други неща, които им позволяват да съществуват самостоятелно. В днешна Русия вече е прието да притежаваш резултатите от своя труд. За г-н Путин обаче такива независими хора са модерната версия на познатата руска културна икона – „излишния човек“. Точно тези „излишни хора“ обаче са най-голямата надежда за Русия.

Те са аморфна, трудна за дефиниране категория, при това често са несъгласни един с друг. Те нямат кой да ги защитава и затова вътрешно подкрепят държава, в която правилата се спазват, която защитава гражданските права и правото на собственост.

Западните санкции успяха да отблъснат инвеститорите и да докарат икономиката до застой. Забраната за внос на храни вече започва да вдига цените. Данъчните увеличения, предложени от Кремъл за балансиране на бюджета, ще тласнат икономическата дейност към сенчестия сектор. Всички приказки на Кремъл за създаване на възможности за местните селскостопански производители и за хранителната индустрия са празна риторика. Никой няма да се впусне в дългосрочни проекти при такава дълбока несигурност.

Лакеите на Кремъл, които са главният прицел на западните санкции, са най-слабо уязвими от външни шокове именно заради близостта си до благата на Москва. Най-уязвими са тези, които никога не са били поканени на кремълската софра.

Изправен пред западните санкции, затруднен от падането на курса на рублата спрямо долара и еврото, за Путин единственият ответен ход е да посегне на онази част от обществото, която той смята за най-малоценна: модерните градски жители, „излишните“ хора. Ще има по-малко свобода, по-малко търговия, по-малко независимост и повече регулации, повече преразпределение и повече иждивенчество за сметка на държавните институции.

Никой не знае колко дълго ще траят санкциите, но дори ако олигарсите убедят Путин да прекрати разрушителната си политика, модерната част от населението ще понесе тежък удар. Ако тя не успее да превъзмогне наложените й отгоре трудности, страната ще
затъне още по-дълбоко в блатото на икономическата и политическата архаичност. Но Русия има и дълга история на запазване на култура на интелектуална свобода дори при репресивни режими. Това е в
гените й.

*Максим Трудолюбов е редактор в отдел „Коментари“ на руския бизнес всекидневник „Ведомости“.

БТА

 

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.