От Санкт Петербург до Москва и обратно

| от |

Когато Кремъл обяви по-рано този месец забрана върху вноса на храни от САЩ и ЕС, руските социални мрежи експлодираха от вицове за празните рафтове на магазините в Съветския съюз. Но рафтовете няма да останат празни; те просто ще бъдат напълнени с най-насъщните и до болка познати артикули – следствие от една правителствена политика, която тегли страната обратно в миналото и отразява вътрешните напрежения в нея.

Западните санкции и руските контрасанкции показаха взаимозависимостите между президента Владимир Путин, неговите придворни олигарси и неговите поддръжници сред по-широките слоеве от населението. Той ще използва контрола си върху богатството на олигарсите, за да облекчи трудностите, които санкциите ще причинят на неговите поддръжници, а в същото време неговите критици и онези руснаци, които не са част от неговата опора, вероятно ги очакват тежки времена.

Ако икономическата война се затегне, властовите структури настраната постепенно ще наложат безкомпромисен социален ред и ще се върнат към системата на преразпределяне отгоре надолу, характерна както за Съветска Русия, така и за старата Русия отпреди управлението на Петър Велики. В продължение на векове Московският царски двор е властвал чрез метода на покровителството. Великият княз, или след това царят, редовно давал на своите боляри подаяния от храна и дрехи. Неговите министри също имали привилегията да получават храна и услуги за сметка на народа, а също имали право да задържат част от царските данъци и такси, които самите те били овластени да събират.

По време на Санктпетербургския период на монархията (т.е. от управлението на Петър Велики, основал северната столица през 1703 г., до Николай Втори, абдикирал през 1917 г.), Русия постепенно се отърси от тези архаични практики, развивайки модерна държава, частна собственост, независими съдилища и дори народно представителство.

Болшевиките, които през 1918 г. решиха да преместят столицата обратно в Москва, заедно с това направиха и крачка назад към Московията, съществувала като държавна структура през 16 и 17-и век. Повечето от модерните руски институции, включително пазарите и частната собственост, бяха премахнати, а съветските лидери се оказаха в положение, при което трябваше да хранят и да управляват точно както при царете. По стриктно регламентиран йерархически начин босовете на комунистическата партия, известни актьори, видни художници, учени и инженери, получаваха своите хранителни продукти от специални разпределителни центрове. Най-висшите държавни длъжностни лица живееха в дворци, докато обикновените хора трябваше да чакат с години за маломерни апартаменти в изградени по индустриален калъп жилищни блокове.

Преобладаващата част от тази съветска система за преразпределение рухна в началото на 1990-те години. Никой вече не се нуждаеше от купони за храна или за домакински уреди – за това започнаха да се грижат пазарите. Но някои ресурси са винаги оскъдни – особено политическата власт и достъпът до печалбите от износа на петрол и газ. Кремъл отново затегна контрола си върху тези важни сектори, както и върху някои други, включително медиите, науката и изкуствата.

Всеки кремълски придворен сега действа в рамките на неписан лиценз, който позволява на притежателя му да живее от активите, които са му предоставени да контролира, при условие за лоялност към режима и за „отчисления“ за правителствените проекти, които е длъжен да прави при поискване. Никой фактически не може да притежава голяма компания, особено такава, която се занимава с нефт или газ. Всеки „собственик“ не е нищо повече от поименен притежател на такъв лиценз, който може да изтече във всеки един момент.

Но тези практики не покриват целия икономически пейзаж – а само най-доходоносните му сектори. Ето защо е възможна и независимост от Кремъл. Главното постижение на постсъветския период е появата на професионални групи и индивиди, които нямат нужда да се нареждат пред хранилката на Кремъл. Те се учат как да строят, да произвеждат, да продават, за пишат и да вършат други неща, които им позволяват да съществуват самостоятелно. В днешна Русия вече е прието да притежаваш резултатите от своя труд. За г-н Путин обаче такива независими хора са модерната версия на познатата руска културна икона – „излишния човек“. Точно тези „излишни хора“ обаче са най-голямата надежда за Русия.

Те са аморфна, трудна за дефиниране категория, при това често са несъгласни един с друг. Те нямат кой да ги защитава и затова вътрешно подкрепят държава, в която правилата се спазват, която защитава гражданските права и правото на собственост.

Западните санкции успяха да отблъснат инвеститорите и да докарат икономиката до застой. Забраната за внос на храни вече започва да вдига цените. Данъчните увеличения, предложени от Кремъл за балансиране на бюджета, ще тласнат икономическата дейност към сенчестия сектор. Всички приказки на Кремъл за създаване на възможности за местните селскостопански производители и за хранителната индустрия са празна риторика. Никой няма да се впусне в дългосрочни проекти при такава дълбока несигурност.

Лакеите на Кремъл, които са главният прицел на западните санкции, са най-слабо уязвими от външни шокове именно заради близостта си до благата на Москва. Най-уязвими са тези, които никога не са били поканени на кремълската софра.

Изправен пред западните санкции, затруднен от падането на курса на рублата спрямо долара и еврото, за Путин единственият ответен ход е да посегне на онази част от обществото, която той смята за най-малоценна: модерните градски жители, „излишните“ хора. Ще има по-малко свобода, по-малко търговия, по-малко независимост и повече регулации, повече преразпределение и повече иждивенчество за сметка на държавните институции.

Никой не знае колко дълго ще траят санкциите, но дори ако олигарсите убедят Путин да прекрати разрушителната си политика, модерната част от населението ще понесе тежък удар. Ако тя не успее да превъзмогне наложените й отгоре трудности, страната ще
затъне още по-дълбоко в блатото на икономическата и политическата архаичност. Но Русия има и дълга история на запазване на култура на интелектуална свобода дори при репресивни режими. Това е в
гените й.

*Максим Трудолюбов е редактор в отдел „Коментари“ на руския бизнес всекидневник „Ведомости“.

БТА

 

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days