От патриотизма до национализма и обратно

| от |

Има ли добър и лош патриотизъм? Доколкото нацията съществува реално и доколко – само в главите на хората? Събитията в много региони по света днес придават нова актуалност на тези въпроси, пише Дойче веле.

erdogan

Оживлението сред българските националисти напоследък тревожи много здравомислещи хора. Но национализмът е далеч не само български феномен. В момента светът внимателно следи възраждането на украинския национализъм и ответната реакция на руския, подсилен допълнително от Олимпиадата в Сочи. В Турция премиерът Ердоган също обича да използва националистическата карта. Караниците между България, Гърция и Македония за историята, миналото, езика и името вече са анекдотични в Брюксел. А за новата велика сила Китай национализмът се превръща в основен политически инструмент. Една дискусия, която заглъхна след края на Студената война, отново се връща на сцената. Нека си припомним някои от главните аргументи.

Разни видове патриотизъм

Понятието „нация“ се ражда, когато Просвещението и Революцията разрушават легитимноста на свещения династически ред, смята историкът Бенедикт Андерсън. Според него нацията е въображаема политическа общност, която не съществува обективно, а само в главите на хората. Сходни възгледи застъпва и неговият колега Ърнест Гелнър, който обаче вижда произхода на съвременните нации най-вече в лоното на индустриалната революция. Когато се водеха югославските войни, Гелнър бе особено популярен с възгледите си за национализма. По същото време в Европа бурно се дискутираше разликата между патриотизъм и национализъм. Ако приемем обичайното определение, че патриотизмът е емоционална обвързаност с една нация, веднага ще открием разликата с национализма. Защото национализмът е възглед, а често пъти и обществено движение, което цели създаването и консолидирането на националната държава и осъзнатото идентифициране на гражданите ѝ с нея.

Германците се отнасят сдържано към патриотизма, припомня Петер Щурм във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Според него причините трябва да търсим не само в мрачния период между 1933 и 1945. „През 70-те и 80-те години на миналия век най-вече в германските университетски центрове доста хора по принцип отхвърляха всичко, което беше по някакъв начин „германско“. При това те самите не знаеха точно защо“, пише Щурм. Ето и част от неговото обяснение за разликата между национализма и патриотизма: „Патриотизмът се проявява в многобройни и най-различни форми. Безобиден и обикновено забавен е местният патриотизъм. „Чуждата кококша е патка“ – гласи една поговорка, която обаче не важи за местните патриоти. Напротив – тъкмо тяхното топло отношение към собствения регион най-плътно се покрива с такива вълнения като чувството за принадлежност и обичта към родината. Ако се качим обаче на по-горното равнище на цяла една държава, патриотизмът вече не изглежда толкова дружелюбен. Спортната публика в САЩ, например, в своя разпенен патриотизъм често забравя, че и спортистите от други нации постигат забележителни резултати. И изобщо патриотизмът в САЩ по същината си е прекалено приповдигнат и патетичен. Просто защото единствено в него се събират граждани от най-различните култури и етноси.

Крайности и добри примери

russia

В Русия също живеят различни етноси, които отчасти говорят и собствени езици. На този фон държавата открай време се опитва да обедини гражданите под шапката на някакъв общ идеал, на един максимално широк патриотизъм, който крепи държавните устои. Русия и други подобни страни в крайна сметка винаги стигат до едно и също „решение“: патриотизмът да сублимира във фигурата на вожда. Това обаче само демонстрира слабостта на една държава и слабостта на идеята ѝ. Крайния пример намираме в Северна Корея – държавата с може би най-отрицателни показатели в целия свят. В случая със Северна Корея обаче има и още нещо, типично за редица малки държави и народи – в тях националното чувство блика особено силно. В хода на историята малките нации обикновено винаги са се отбранявали срещу по-големи и по-могъщи съседи. Тъй че, за да опазят идентичността си, те открай време подсилват своето национално самосъзнание. Макар и не толкова малка, Полша дава добър пример за това, особено в годините /повече от столетие/, в които не присъства на картата на Европа. И до ден-днешен понятието „нация“ в Полша е обгърнато от такава аура, каквато трудно ще открием другаде по света.

Лошо става обаче, когато в отделни страни патриотизмът се използва като инструмент за отграничаване от „другите“. Особено ако политиката на съответната държава поощрява тази тенденция, „добрият“ патриотизъм много лесно може да се превърне в „лош“, в потенциално агресивен национализъм. Национализмът, който само се маскира като патриотизъм, и днес служи като легитимационна идеология на много места по света. Не само диктаторите злоупотребяват с националните чувства, насъсквайки срещу предполагаемия външен враг – дори демократично избраният турски премиер Ердоган посяга към този инструмент, усетил се притиснат до стената. В подобни ситуация тъй нареченият патриотизъм служи за политическо дисциплиниране. В Китай, например, за добър патриот се смята само онзи китаец, който не критикува правителството. Там се налага образът на една нация, която с всички възможни средства трябва да си възвърне полагаемото ѝ се място в света. Вярно, че това не е само китайски феномен, но поради големината на страната може да се превърне в една от най-големите опасности за световната политика в обозримо бъдеще. И както винаги става в подобни случаи, у потенциалните жертви се надига не само страх, но и агресивен контранационализъм.“

Предупреждението на Петер Щурм звучи особено актуално, ако се вгледаме в политическите процеси по света днес.

 
 

Първи поглед към Game of Thrones 7

| от chronicle.bg |

Зимата дойде, но Game of Thrones 7 – не. Новият сезон на култовото шоу ще се появи на малкия екран отново едва през лятото на 2017 г,. Ако дотогава има половин година, то това не значи, че по сериала не се работи. Вече може да видите и първи кадри от онова, което ни очаква.

Те се появяват в кратко видео на HBO за онова, което да очакваме от канала през 2017 година. Въпреки че виждаме само няколко кадъра от сериала по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, те ни дават яснота за едно – зимата идва и тя е сезонът на Старките.

Вижте видеото за сериалите, които ще гледаме през 2017 година, в галерията – кадри от GoT7. Кога последно сте виждали Аря на кон?

 
 

Ново приложение позволява да информирате близките си, че сте добре

| от chronicle.bg |

Знаете какво се случва с комуникациите в случай на извънредна ситуция. След терористичните атаки в Париж и Ница, опцията на Facebook човек да се „чекне“, че е в безопасност, осигуриха спокойствието на милиони.

Сега Google е създала съвсем ново приложение, с което можете автоматично да споделите с близките си къде се намирате и в какво състояние сте. То се казва Trusted Contacts и за момента е на разположение за Android, а скоро ще бъде достъпно и за iOS устройства.

Ползването на приложението е лесно – избирате конкретни хора в адресната си книга като „доверени контакти“, приятели или членове на семейството ви. Когато отворят приложението, те ще бъдат в състояние да видят дали сте „активен“, дали сте били активни в последния час, или дали вашето устройство е с паднала батерия.

Тези „доверени контакти“ също могат да поискат да научат вашето местоположение, ако смятат, че може би сте в опасност. Приложението предлага прозорец, за да одобрите или да отхвърлите искането, но местоположението ви във всички случаи ще бъде видимо.

Разбира се, Google са предвидили потребителите да могат да ограничат тази опция от настройките, за да се предпазите от нежелано проследяване.

Източник: PC World

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.