От патриотизма до национализма и обратно

| от |

Има ли добър и лош патриотизъм? Доколкото нацията съществува реално и доколко – само в главите на хората? Събитията в много региони по света днес придават нова актуалност на тези въпроси, пише Дойче веле.

erdogan

Оживлението сред българските националисти напоследък тревожи много здравомислещи хора. Но национализмът е далеч не само български феномен. В момента светът внимателно следи възраждането на украинския национализъм и ответната реакция на руския, подсилен допълнително от Олимпиадата в Сочи. В Турция премиерът Ердоган също обича да използва националистическата карта. Караниците между България, Гърция и Македония за историята, миналото, езика и името вече са анекдотични в Брюксел. А за новата велика сила Китай национализмът се превръща в основен политически инструмент. Една дискусия, която заглъхна след края на Студената война, отново се връща на сцената. Нека си припомним някои от главните аргументи.

Разни видове патриотизъм

Понятието „нация“ се ражда, когато Просвещението и Революцията разрушават легитимноста на свещения династически ред, смята историкът Бенедикт Андерсън. Според него нацията е въображаема политическа общност, която не съществува обективно, а само в главите на хората. Сходни възгледи застъпва и неговият колега Ърнест Гелнър, който обаче вижда произхода на съвременните нации най-вече в лоното на индустриалната революция. Когато се водеха югославските войни, Гелнър бе особено популярен с възгледите си за национализма. По същото време в Европа бурно се дискутираше разликата между патриотизъм и национализъм. Ако приемем обичайното определение, че патриотизмът е емоционална обвързаност с една нация, веднага ще открием разликата с национализма. Защото национализмът е възглед, а често пъти и обществено движение, което цели създаването и консолидирането на националната държава и осъзнатото идентифициране на гражданите ѝ с нея.

Германците се отнасят сдържано към патриотизма, припомня Петер Щурм във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Според него причините трябва да търсим не само в мрачния период между 1933 и 1945. „През 70-те и 80-те години на миналия век най-вече в германските университетски центрове доста хора по принцип отхвърляха всичко, което беше по някакъв начин „германско“. При това те самите не знаеха точно защо“, пише Щурм. Ето и част от неговото обяснение за разликата между национализма и патриотизма: „Патриотизмът се проявява в многобройни и най-различни форми. Безобиден и обикновено забавен е местният патриотизъм. „Чуждата кококша е патка“ – гласи една поговорка, която обаче не важи за местните патриоти. Напротив – тъкмо тяхното топло отношение към собствения регион най-плътно се покрива с такива вълнения като чувството за принадлежност и обичта към родината. Ако се качим обаче на по-горното равнище на цяла една държава, патриотизмът вече не изглежда толкова дружелюбен. Спортната публика в САЩ, например, в своя разпенен патриотизъм често забравя, че и спортистите от други нации постигат забележителни резултати. И изобщо патриотизмът в САЩ по същината си е прекалено приповдигнат и патетичен. Просто защото единствено в него се събират граждани от най-различните култури и етноси.

Крайности и добри примери

russia

В Русия също живеят различни етноси, които отчасти говорят и собствени езици. На този фон държавата открай време се опитва да обедини гражданите под шапката на някакъв общ идеал, на един максимално широк патриотизъм, който крепи държавните устои. Русия и други подобни страни в крайна сметка винаги стигат до едно и също „решение“: патриотизмът да сублимира във фигурата на вожда. Това обаче само демонстрира слабостта на една държава и слабостта на идеята ѝ. Крайния пример намираме в Северна Корея – държавата с може би най-отрицателни показатели в целия свят. В случая със Северна Корея обаче има и още нещо, типично за редица малки държави и народи – в тях националното чувство блика особено силно. В хода на историята малките нации обикновено винаги са се отбранявали срещу по-големи и по-могъщи съседи. Тъй че, за да опазят идентичността си, те открай време подсилват своето национално самосъзнание. Макар и не толкова малка, Полша дава добър пример за това, особено в годините /повече от столетие/, в които не присъства на картата на Европа. И до ден-днешен понятието „нация“ в Полша е обгърнато от такава аура, каквато трудно ще открием другаде по света.

Лошо става обаче, когато в отделни страни патриотизмът се използва като инструмент за отграничаване от „другите“. Особено ако политиката на съответната държава поощрява тази тенденция, „добрият“ патриотизъм много лесно може да се превърне в „лош“, в потенциално агресивен национализъм. Национализмът, който само се маскира като патриотизъм, и днес служи като легитимационна идеология на много места по света. Не само диктаторите злоупотребяват с националните чувства, насъсквайки срещу предполагаемия външен враг – дори демократично избраният турски премиер Ердоган посяга към този инструмент, усетил се притиснат до стената. В подобни ситуация тъй нареченият патриотизъм служи за политическо дисциплиниране. В Китай, например, за добър патриот се смята само онзи китаец, който не критикува правителството. Там се налага образът на една нация, която с всички възможни средства трябва да си възвърне полагаемото ѝ се място в света. Вярно, че това не е само китайски феномен, но поради големината на страната може да се превърне в една от най-големите опасности за световната политика в обозримо бъдеще. И както винаги става в подобни случаи, у потенциалните жертви се надига не само страх, но и агресивен контранационализъм.“

Предупреждението на Петер Щурм звучи особено актуално, ако се вгледаме в политическите процеси по света днес.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.