От любов към парите

| от |

„През последната година на Уолстрийт бонусът ми беше 3,6 милиона долара и бях ядосан, защото не беше достатъчно голям. Бях на 30 години, нямах деца, нямах дългове за плащане, нито някакви благотворителни цели в главата. Исках повече пари поради същата причина, поради която алкохолик иска още една чашка – бях зависим.“ Така започва своя текст в „Ню Йорк Таймс“ бившия брокер на Уолстрийт, Сам Полк.

1
Сам Полк започва работа на Уолстрийт на 22 години, като стажант в „Credit Suisse“ . Влиза в индустрията с мечта за бонус от 225 000 долара, това е разказът на Майкъл Луис в книгата“Liar’s Poker“. Той самият е изумен, че въобще успява да постигне това, тъй като студентския живот, който води не обещава такова нещо (студ, алкохол, наркотици, побоища и кражби).

Когато свършва лятото и неговият стаж също приключва, той се връща в университета и завършва последната година. След това се връща на Уолстрийт в „Bank of America“, след като три седмици, всеки ден, e  тормозил директора по телефона да му даде шанс. След една година работа получава бонус от 40 000 долара. И тогава се чувства страхотно („за първи път да изтегля пари, без да проверя колко имам на сметка“ ) докато не научава, че брокер, който е само 4 години по-възрастен от него е бил нает от „Credit Suisse“ за 900,000 долара. През това време Полк вече една година е чист, не пие и не взема наркотици.

През следващите няколко години Полк „работи като маниак“, след което получава оферта от Citibank за заплата от 1,75 милиона долара годишно за период от 2 години. „Започнах да излизам с красива блондинка и наех апартамент на „Bond Street“ за 6000 долара на месец.“  По това време Полк е на 25 години и може да отиде в който си поиска ресторант в Манхатън.

„Въпреки това бях разкъсван от завист. В офиса всички брокери седят заедно, от стажанти до директорите. Така че, когато човекът до вас печели 10 милиона, 1 или 2 милиона и не изглежда толкова сладко. Независимо от това, аз бях развълнуван от моя прогрес „, пише Полк.

2

Преди кризата през 2008 -ма, Полк прави най-големият си удар и това е най-вече благодарение на това, че не казва на своите клиенти (хора, които нямат милиони в банка) за неминуемият крах на фондовата борса. След това се разочарова от себе си.

„Зависимостта от богатството е описана от социологът Филип Слейтър в книга от 1980-та , но тази теория  получава много малко внимание от изследователите. Както алкохолици които карат пияни, зависимостта от богатството също може да изложи всеки на опасност. Пристрастността към богатство, на някои, ги прави все по-отговорни за това, което се случва с някога великата ни държава. Пристрастените към парите са отговорни за огромното и токсично неравенство между богатите и бедните и за унищожаването на средната класа. Само пристрастен към парите би помислил, че е оправдано да получи компенсация от 14 милиона долара, както се случи с изпълнителения директор на McDonald’s, Дон Томсън през 2012 -та, а неговата компания публикува брошура за своите служители, в която описва как човек да оцелее с минимална заплата. Само пристрастен към богатството би спечелил стотици милиони долара като мениджър на хедж-фонд и след това да лобира да се остави данъчен пропуск, който позволява той да плаща по-малък данък от секретарката“, обяснява Полк .

В крайна сметка Полк си тръгва от Уолстрийт, когато иска от шефове да му дадат бонус от 8 милиона долара, вместо 3.6. Те са съгласни, но само при условие че той подпише договор да остане на работното си място още няколко години. Полк се отказва и напуска Уолстрийт .

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.