Осталгията – романтичната страна на миналото

| от |

Мнозина германци с топлина и носталгия си спомнят за шпреевалдските краставички, автомобилите Трабант и шампанското „Червената шапчица“. Но свързан ли е бумът на стоки от бившата ГДР с желанието да се върне миналото? И кой в днешна Германия идеализира ГДР“

Да се „докоснеш“ до ГДР. Точно това предлага един по-различен хотел в берлинския квартал Фридрихсхайн, носещ тематичното име „Остел“ (от немската дума „ост“ – изток). Доста време са употребили създателите му, за да обзаведат с тапети и мебели шейсетте стаи на хотела така, че те да изглеждат точно както по времето на ГДР. Усилията обаче се отплащат: „Хотелът е много търсен, имаме много заявки“, казва неговият управител Даниел Хелбиг. Според него гостите „просто искат да усетят отблизо как е било преди – без телевизор, телефон и всякакъв друг излишен лукс“, пише „Дойче Веле“.

Връщане назад към ГДР искат обаче не повече от десет-петнайсет процента от 16-те милиона бивши източногерманци, изпитали на собствен гръб експеримента, наречен „социалистическа държава“. Това сочат резултатите от допитвания на няколко германски социологически института. Повечето от тези хора днес са щастливи, че в Обединена Германия се радват на по-добър и по-свободен живот, отколкото по времето на ГДР (1949 – 1990).

Въпреки това търговията с изделия, типичини за някогашната ГДР, изживява истински бум. Електронният магазин на Зилке Рюдигер буквално е затрупан от заявки за такива изделия, чието производство днес е възстановено: от дрехи, грамофонни плочи и филми, до оригинални банкноти и ордени. Банкнотите от 100 източногермански марки вървят по 25 евро. Автентичен орден „Герой на социалистическия труд“, връчван от правителството на Хонекер за особени трудови заслуги, днес струва близо 350 евро заедно с оригинална кутия.

Най-търсени обаче са някои хранителни продукти и алкохолни напитки, произвеждани по оригинални рецепти от времето на ГДР, казва Рюдигер. Сред хитовете са например шампанското „Червена шапчица“, горчицата от Бауцен, кисели краставички от Шпреевалд, малцовото кафе „imNU“ или т.нар. „Club Cola“ – имитация на оригиналната американска напитка.

„В спомените си хората обичат да се връщат назад към миналото. Мнозина намират, че тези изделия не са били никак лоши, но са изчезнали напълно след падането на Берлинската стена“. Така Зилке Рюдигер си обяснява успеха на своя бизнес със стоки от бившата ГДР. В него няма нищо политическо, по-скоро клиентите ѝ свързват продуктите с някакъв дребен, личен спомен. „Шоколадовите бонбони „Халоренкугел“, например, връщат хората в тяхното детство“, казва тя.

Дирк Грюнер от музея „Осталгия“ в Лангенвединген край Магдебург, в който са събрани близо 20 000 експонати от времето ГДР, също смята, че носталгията по ГДР-стоките не е свързана с някакво идеализиране на времето и системата. „Хората се просълзяват, просто защото тези продукти са част от миналото им“, казва той. „Понякога посетители ме питат дали могат да купят тази кафемашина, например, защото от опит знаят, че качеството ѝ е много добро. Отвръщам им, че експонатите в музея не са за продан.“

Много източногерманци все още се чувстват бездомни и чужди в обединена Германия. Животът в ГДР им се е струвал някак си по-подреден“, опитва се да обясни причините за тази носталгия социологът Клаус Шрьодер. Радикалният преход към пазарно стопанство остави много хора от бившата ГДР с усещането, че целият им предишен живот е зачеркнат и обезценен. Мнозина се вкопчват в спомена за миналото, сякаш искат да кажат: „Не бяхме чак толкова лоши, колкото се опитват да ни изкарат днес“.

„Желанието да бъдат третирани наравно и стремежът към признание пораждат и други настроения: „40 на сто от младите хора, чиито родители са живели по времето на ГДР, не вярват на приказките, че ГДР е била диктатура. А половината от тези хора са убедени, че и в Западна Германия не е имало истинска демокрация“, казва социологът. Според него, тези възгледи произтичат именно от желанието на източногерманците да бъдат приемани наравно с останалите. Германското общество трябва само да внимава тази емоционална привързаност към миналото да не се обърне в идеализиране на миналото, предупреждава Шрьодер. Според него опасна е не сегашната носталгия, а налагащото се политическо безразличие.

На същото мнение е и историкът Щефан Воле, директор на Музея на ГДР в Берлин. В него има и възстановка на стая за разпити в Щази, в която от високоговорители вървят записи на разпити от оригиналните протоколи. „Чуят ли тези записи, учениците, дошли на посещение в музея, изведнъж замлъкват. И тук приключва всякаква носталгия“, казва Воле. Оттук и изводът, който той прави: за младите хора, ГДР е вече само история. /БГНЕС

 
 

„Туин Пийкс”: Агент Купър, това ти ли си?

| от chronicle.bg |

След като наскоро разбрахме коя е датата, на която „Туин Пийкс” се завръща, вече можем да погледнем и към още едно много очаквано завръщане. Как изглежда агент Дейл Купър днес?

И Дейвид Линч, и Марк Фрост мълчат за това, което ни очаква в новите епизоди.

Голяма част от звездите в оригиналните епизоди се завръщат, с изключение на Джоан Чен, Лара Флин Бойл, Пайпър Лори, Майкъл Онткийн и Ерик Да Ре.

Новият сезон започва на 21 май с двучасов епизод. Предлагаме ви тийзър, с който да надникнем към това, което ни очаква.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

8 филма, които да гледате преди “Ла ла ленд”

| от chronicle.bg |

“Ла ла ленд” безспорно е много добър и безспорно ще го гледате.

Но така както “Междузвездни войни” взима от много митологии, така и мюзикълът е голям, защото стъпва на раменете на гиганти.

Преди да заснеме филма си, Деймиън Чазел гледа някои от класиките на музикалното кино и прави референции към любимите си произведения във своето. Това са някои от ранните мюзикъли, на които Чазел отдава почит.

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!