Осталгията – романтичната страна на миналото

| от |

Мнозина германци с топлина и носталгия си спомнят за шпреевалдските краставички, автомобилите Трабант и шампанското „Червената шапчица“. Но свързан ли е бумът на стоки от бившата ГДР с желанието да се върне миналото? И кой в днешна Германия идеализира ГДР“

Да се „докоснеш“ до ГДР. Точно това предлага един по-различен хотел в берлинския квартал Фридрихсхайн, носещ тематичното име „Остел“ (от немската дума „ост“ – изток). Доста време са употребили създателите му, за да обзаведат с тапети и мебели шейсетте стаи на хотела така, че те да изглеждат точно както по времето на ГДР. Усилията обаче се отплащат: „Хотелът е много търсен, имаме много заявки“, казва неговият управител Даниел Хелбиг. Според него гостите „просто искат да усетят отблизо как е било преди – без телевизор, телефон и всякакъв друг излишен лукс“, пише „Дойче Веле“.

Връщане назад към ГДР искат обаче не повече от десет-петнайсет процента от 16-те милиона бивши източногерманци, изпитали на собствен гръб експеримента, наречен „социалистическа държава“. Това сочат резултатите от допитвания на няколко германски социологически института. Повечето от тези хора днес са щастливи, че в Обединена Германия се радват на по-добър и по-свободен живот, отколкото по времето на ГДР (1949 – 1990).

Въпреки това търговията с изделия, типичини за някогашната ГДР, изживява истински бум. Електронният магазин на Зилке Рюдигер буквално е затрупан от заявки за такива изделия, чието производство днес е възстановено: от дрехи, грамофонни плочи и филми, до оригинални банкноти и ордени. Банкнотите от 100 източногермански марки вървят по 25 евро. Автентичен орден „Герой на социалистическия труд“, връчван от правителството на Хонекер за особени трудови заслуги, днес струва близо 350 евро заедно с оригинална кутия.

Най-търсени обаче са някои хранителни продукти и алкохолни напитки, произвеждани по оригинални рецепти от времето на ГДР, казва Рюдигер. Сред хитовете са например шампанското „Червена шапчица“, горчицата от Бауцен, кисели краставички от Шпреевалд, малцовото кафе „imNU“ или т.нар. „Club Cola“ – имитация на оригиналната американска напитка.

„В спомените си хората обичат да се връщат назад към миналото. Мнозина намират, че тези изделия не са били никак лоши, но са изчезнали напълно след падането на Берлинската стена“. Така Зилке Рюдигер си обяснява успеха на своя бизнес със стоки от бившата ГДР. В него няма нищо политическо, по-скоро клиентите ѝ свързват продуктите с някакъв дребен, личен спомен. „Шоколадовите бонбони „Халоренкугел“, например, връщат хората в тяхното детство“, казва тя.

Дирк Грюнер от музея „Осталгия“ в Лангенвединген край Магдебург, в който са събрани близо 20 000 експонати от времето ГДР, също смята, че носталгията по ГДР-стоките не е свързана с някакво идеализиране на времето и системата. „Хората се просълзяват, просто защото тези продукти са част от миналото им“, казва той. „Понякога посетители ме питат дали могат да купят тази кафемашина, например, защото от опит знаят, че качеството ѝ е много добро. Отвръщам им, че експонатите в музея не са за продан.“

Много източногерманци все още се чувстват бездомни и чужди в обединена Германия. Животът в ГДР им се е струвал някак си по-подреден“, опитва се да обясни причините за тази носталгия социологът Клаус Шрьодер. Радикалният преход към пазарно стопанство остави много хора от бившата ГДР с усещането, че целият им предишен живот е зачеркнат и обезценен. Мнозина се вкопчват в спомена за миналото, сякаш искат да кажат: „Не бяхме чак толкова лоши, колкото се опитват да ни изкарат днес“.

„Желанието да бъдат третирани наравно и стремежът към признание пораждат и други настроения: „40 на сто от младите хора, чиито родители са живели по времето на ГДР, не вярват на приказките, че ГДР е била диктатура. А половината от тези хора са убедени, че и в Западна Германия не е имало истинска демокрация“, казва социологът. Според него, тези възгледи произтичат именно от желанието на източногерманците да бъдат приемани наравно с останалите. Германското общество трябва само да внимава тази емоционална привързаност към миналото да не се обърне в идеализиране на миналото, предупреждава Шрьодер. Според него опасна е не сегашната носталгия, а налагащото се политическо безразличие.

На същото мнение е и историкът Щефан Воле, директор на Музея на ГДР в Берлин. В него има и възстановка на стая за разпити в Щази, в която от високоговорители вървят записи на разпити от оригиналните протоколи. „Чуят ли тези записи, учениците, дошли на посещение в музея, изведнъж замлъкват. И тук приключва всякаква носталгия“, казва Воле. Оттук и изводът, който той прави: за младите хора, ГДР е вече само история. /БГНЕС

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.