Осталгията – романтичната страна на миналото

| от |

Мнозина германци с топлина и носталгия си спомнят за шпреевалдските краставички, автомобилите Трабант и шампанското „Червената шапчица“. Но свързан ли е бумът на стоки от бившата ГДР с желанието да се върне миналото? И кой в днешна Германия идеализира ГДР“

Да се „докоснеш“ до ГДР. Точно това предлага един по-различен хотел в берлинския квартал Фридрихсхайн, носещ тематичното име „Остел“ (от немската дума „ост“ – изток). Доста време са употребили създателите му, за да обзаведат с тапети и мебели шейсетте стаи на хотела така, че те да изглеждат точно както по времето на ГДР. Усилията обаче се отплащат: „Хотелът е много търсен, имаме много заявки“, казва неговият управител Даниел Хелбиг. Според него гостите „просто искат да усетят отблизо как е било преди – без телевизор, телефон и всякакъв друг излишен лукс“, пише „Дойче Веле“.

Връщане назад към ГДР искат обаче не повече от десет-петнайсет процента от 16-те милиона бивши източногерманци, изпитали на собствен гръб експеримента, наречен „социалистическа държава“. Това сочат резултатите от допитвания на няколко германски социологически института. Повечето от тези хора днес са щастливи, че в Обединена Германия се радват на по-добър и по-свободен живот, отколкото по времето на ГДР (1949 – 1990).

Въпреки това търговията с изделия, типичини за някогашната ГДР, изживява истински бум. Електронният магазин на Зилке Рюдигер буквално е затрупан от заявки за такива изделия, чието производство днес е възстановено: от дрехи, грамофонни плочи и филми, до оригинални банкноти и ордени. Банкнотите от 100 източногермански марки вървят по 25 евро. Автентичен орден „Герой на социалистическия труд“, връчван от правителството на Хонекер за особени трудови заслуги, днес струва близо 350 евро заедно с оригинална кутия.

Най-търсени обаче са някои хранителни продукти и алкохолни напитки, произвеждани по оригинални рецепти от времето на ГДР, казва Рюдигер. Сред хитовете са например шампанското „Червена шапчица“, горчицата от Бауцен, кисели краставички от Шпреевалд, малцовото кафе „imNU“ или т.нар. „Club Cola“ – имитация на оригиналната американска напитка.

„В спомените си хората обичат да се връщат назад към миналото. Мнозина намират, че тези изделия не са били никак лоши, но са изчезнали напълно след падането на Берлинската стена“. Така Зилке Рюдигер си обяснява успеха на своя бизнес със стоки от бившата ГДР. В него няма нищо политическо, по-скоро клиентите ѝ свързват продуктите с някакъв дребен, личен спомен. „Шоколадовите бонбони „Халоренкугел“, например, връщат хората в тяхното детство“, казва тя.

Дирк Грюнер от музея „Осталгия“ в Лангенвединген край Магдебург, в който са събрани близо 20 000 експонати от времето ГДР, също смята, че носталгията по ГДР-стоките не е свързана с някакво идеализиране на времето и системата. „Хората се просълзяват, просто защото тези продукти са част от миналото им“, казва той. „Понякога посетители ме питат дали могат да купят тази кафемашина, например, защото от опит знаят, че качеството ѝ е много добро. Отвръщам им, че експонатите в музея не са за продан.“

Много източногерманци все още се чувстват бездомни и чужди в обединена Германия. Животът в ГДР им се е струвал някак си по-подреден“, опитва се да обясни причините за тази носталгия социологът Клаус Шрьодер. Радикалният преход към пазарно стопанство остави много хора от бившата ГДР с усещането, че целият им предишен живот е зачеркнат и обезценен. Мнозина се вкопчват в спомена за миналото, сякаш искат да кажат: „Не бяхме чак толкова лоши, колкото се опитват да ни изкарат днес“.

„Желанието да бъдат третирани наравно и стремежът към признание пораждат и други настроения: „40 на сто от младите хора, чиито родители са живели по времето на ГДР, не вярват на приказките, че ГДР е била диктатура. А половината от тези хора са убедени, че и в Западна Германия не е имало истинска демокрация“, казва социологът. Според него, тези възгледи произтичат именно от желанието на източногерманците да бъдат приемани наравно с останалите. Германското общество трябва само да внимава тази емоционална привързаност към миналото да не се обърне в идеализиране на миналото, предупреждава Шрьодер. Според него опасна е не сегашната носталгия, а налагащото се политическо безразличие.

На същото мнение е и историкът Щефан Воле, директор на Музея на ГДР в Берлин. В него има и възстановка на стая за разпити в Щази, в която от високоговорители вървят записи на разпити от оригиналните протоколи. „Чуят ли тези записи, учениците, дошли на посещение в музея, изведнъж замлъкват. И тук приключва всякаква носталгия“, казва Воле. Оттук и изводът, който той прави: за младите хора, ГДР е вече само история. /БГНЕС

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.