ОССЕ разполага с 11 дни, за да стабилизира Украйна

| от |

Само с 11 дни разполага ОССЕ, за да стабилизира ситуацията в Украйна – нейният проект предвижда уреждането да приключи до президентските избори в тази страна на 25 май, пише „Росийская газета“.

Действащият председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Дидие Буркхалтер заяви, че ОССЕ е започнала осъществяването на „пътна карта“ за излизане от украинската криза. Дори той самият обаче не е сигурен, че задачата е изпълнима, твърди руският официоз и цитира швейцарския държавник: „Всички са наясно, че „пътната карта“ не дава никаква гаранция, но си струва да опитаме“.

osce159418685

„Пътната карта“ съдържа четири точки: отказ от насилието, разоръжаване, национален диалог и президентски избори, напомня руският официоз. Сред мерките по реализирането й той посочва евентуална амнистия за участниците в протести, помощ от страна на ОССЕ за деескалация на конфликта и посредничество в преговори на Киев със сепаратистите, кръгли маси с участие на противоборстващите страни, които според Буркхалтер ще се състоят още в близките дни.

Съпредседател на кръглите маси и представител на ОССЕ в предстоящите преговори ще бъде германският дипломат Волфганг Ишингер, посочва печатът. На фона на украинската криза той прикани в интервю за медии от Германия  „да се укрепва  трансатлантическата солидарност“ и същевременно се обяви против идеята за изолация на Москва, катo призна за „необходимо участието на руското ръководство в решаването на голям брой международни въпроси“, добавя „Росийская газета“.

Първата кръгла маса в рамките на украинския национален диалог ще се състои във Върховната рада още днес. Ишингер вече пристигна в Киев, информира „Комерсант“.

Премиерът на Украйна Арсений Яценюк обясни, че Киев е готов да обсъди пет въпроса: „конституционната реформа, децентрализацията на властта, борбата с корупцията, икономическата и хуманитарната политика“. И.д. президентът Олександър Турчинов уточни, че са поканени „регионалните елити, чийто стремеж е мирно решаване на проблема“. „А спрямо онезиа, които продължат с оръжие в ръце да тероризират региона (Източна Украйна), ще продължи антитерористичната операция“, заяви и.д. държавният глава.

Руското външно министерство призова вчера Киев да отмени „наказателната акция“ в Югоизточна Украйна, да изтегли оттам въоръжените си формирования, „да спре сплашването на населението“, посочват всекидневниците.

„Пътната карта“ на ОССЕ предвижда разследване на всички насилствени действия в Украйна напоследък. Радата създаде вече временна следствена комисия във връзка със смъртта на украинци в Одеса, Мариупол и други югоизточни градове. Освен това в Украйна са изпратени компетентни експерти, за да събират нелегални оръжия от местните хора, пише „Комерсант“, като се позовава на Андрей Келин – руския посланик в ОССЕ.

Според Келин „пътната карта“, която още не е публикувана официално, ще остане в сила и след изборите на 25 май. Осъществяването й обаче до голяма степен зависи от обстановката, в която ще протече вотът, и от това дали Москва ще признае резултата, отбелязва вестникът и напомня условията, поставени от Путин: Киев да спре силовия натиск срещу Югоизточна Украйна, да освободи проруските активисти и да гарантира конституционна реформа.

Фактически, ако тези положения от „пътната карта“ не бъдат осъществени, Москва може да не признае изборния резултат. А ако Русия обяви вота за нелегитимен, а „федералистите“ в Украйна го бойкотират, Западът може да сметне това за опит изборите да бъдат провалени. А САЩ и ЕС вече предупредиха, че при това положение може да наложат икономически санкции на Москва.

Но дори успешно начало на процеса не означава, че осъществяването на „пътната карта“ ще продължи изцяло според плана. Украинското външно министерство заяви вчера пред Интерфакс, че не е съвсем доволно от инициативата на ОССЕ, защото в нея липсват „ангажименти, които да поеме Русия“, допълва „Комерсант“.

Ситуацията в Украйна не обещава успех в „разоръжаването“ и „спирането на насилието“. Твърде съмнително е дали днешните киевски власти могат да изпълнят тези точки от „пътната карта“.

Трудно е да си представим кой има авторитета да убеди всички страни в украинския конфликт да сложат оръжие, коментира „Московский комсомолец“.

Киевското ръководство – „хора с капаци на очите, живеещи във властта на собствените си химери, не могат или просто не желаят да склонят на диалог“, заявява пред вестника политологът Николай Работяжев. Според него Киев не планира да спре „военните си действия“ в Югоизточна Украйна, а „да върне с насилие в състава на Украйна Донецка и Луганска област“, обявили независимост.

Москва трябва да подчертае, че подкрепя идеята за диалог в Украйна, защото иначе ще се озове в задънена улица – ако признае новите „независими републики“ и ги приеме във федерацията, това ще доведе до нови санкции и непредсказуеми последици. Ако пък не предприеме нищо, може да пострада нейният имидж – убиват руснаци в Югоизточна Украйна, а Русия не се намесва, смята експертът.

В случая ОССЕ е ключова организация и е важно тъкмо тя да урежда украинския конфликт, а не примерно НАТО, ЕС или Русия. ОССЕ обединява сега всички тези страни, изтъква германският аналитик Александер Рар, цитиран в материала.

Според него Украйна трябва да се превърне във федерация, защото „няма перспективи за мирна подяла на страната“ – „Западът не желае да „пусне“ източните региони и чехословашкият сценарий тук е невъзможен. И външните играчи като САЩ няма да допуснат това“.

Донецка и Луганска област преговарят в момента за обединяване, но евентуалната бъдеща федерация Новоросия никога няма да получи международно признание и едва ли ще бъде приета в състава на Русия, предрича „Утро“.

Разцепи ли се Украйна, очаква я сериозна политическа, икономическа и социална катастрофа. След време обаче  Киев може да получи уникален шанс да излезе от днешната икономическа и политическа безизходица. За сметка на загубите откъм територия и население ще се повиши етническата и социалната еднородност.

Киев няма да харчи и държавни средства за издръжка на икономически слаби региони, които ще спадат вече към бъдещата Новоросия. Самата нова федерация едва ли ще спечели нещо – ще има шанс за икономическо и политическо партньорство единствено с Русия и Беларус, прогнозира „Утро“.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на театър

| от |

Театърът е светиня. Единственото живо изкуство, което се случва пред очите на неговите консуматори. И заслужава като влизаме в неговите покои, да не се държим като идиоти.

Дори когато сте попаднали в Сатиричния театър случайно, защото там ви е стоварил влакът, или сте си хванали интелигентно гадже, или сте се натресли на комедийна ширпотреба с предизвестен край, театърът като такъв заслужава най-доброто ви отношение и безспорното ви уважение.

Заради самото изкуство и заради къртовския труд на театралните артисти.

Ето няколко семпли правила, които е желателно да спазваме, когато ходим на театър:

1. Не ходим на театър по анцуг

Отдавна вече хората не слагат най-хубавите си дрехи, за да отидат на театър и макар вече така да е прието, това е тъжно. Никой няма да ви задължи да сложите смокинг или вечерна рокля в залата, но елегантното облекло е един толкова приятен реверанс към миналото, в което хората са прекарвали по няколко часа в суетничене преди да излязат и да отидат да видят най-новата постановка в града. Ок, не слагайте бомбета и фишу, но поне свалете скъсаните дънки (и облечете нещо на тяхно място, разбира се). Може да са модерни и много шик, а вие да сте широко скроена личност и арт човек, но арт не значи скъсано и провиснало. Официалните дрехи в театъра са уважение.

2. Не мърморим като досадни лельоци, щом някой иска да си стигне до мястото

Ако сте седнали на местата си в 7 без 10, а някой се опита до стигне до своето, което за зла участ е в средата на реда в 7 без 5, не започвайте да мърморите под мустак, все едно човекът ви е причинил зверски дискомфорт нарочно. Малко толерантност.

3. Не закъсняваме

Дори ако сте от патологично закъсняващите, които носят някакъв специфичен чар, когато става дума за театър, пробутвайте закъснения си на работодателите и приятелите си. Когато става дума за театър, закъснението не е нищо по-различно от груба селска проява. Не може да влизате дори две минути след началото на постановката. Разсейвате зрителите, разконцентрирате артистите, всички ви мразят. С една дума – пречите. Не го правете.

4. Изключваме звука И вибрацията на телефоните

Светла и позитивна е тенденцията все по-рядко фабричната мелодия на Samsung да ехти по време на театрални постановки. Уви, същото не може да се каже за вибрирането. Ако не знаете как да се оправяте с телефона си и не можете да му изключите и звука, и вибрацията, просто го изключете напълно. Няма нищо по-тъпо от това в средата на монолога на Хамлет въздухът да се разцепи от мощна вибрация, издаваща, че държите в чантата си високооборотен вибратор.

5. Не проверяваме какво става във Facebook

Разбирам, че изкушението да си чекнете фийда в средата на представлението е адско, но не бива да го правите. Светещото петно на Facebook-а ви в призрачно-приказната тъмнина на театралния салон е абсолютно некултурна проява на неуважение към актьорите, която трябва да се наказва със закон.

6. Не „заципваме“ и „разципваме“ чантите си, веднъж щом постановката е започнала

Преди седмица гледах „Жюли, Жан и Кристин“ в Сфумато. В момента, в който Албена Георгиева излезе на сцената, жената до мен реши, че е адски важно да измъкне нещо от чантата си, която очевидно беше нещо като мини туристическа раница с над 150 ципа. Докато зрителката успее да изрови салфетката си, актьорите вече излизаха за финален поклон. Наистина, по-добре оставете носа си да капе върху човека до вас, отколкото да продънвате ушите на цялата зала с проклетия цип.

7. Не ядем в залата

Театърът не е кино. Когато отидете да гледате „Петдесет нюанса по-тъмно“, на Дакота Джонсън и Джейми Дорнан не им пука, че хрупате пуканки и си мажете брадичката с барбекю сос за начос. Театралните актьори обаче, ако не сте забелязали, са там, пред вас. Нито те, нито останалите зрители ще изпаднат в еуфория, ако започнете тихичко да гризете солетки по време на някой драматичен монолог. Освен ако не сте диабетици и въпросът за хапване на блокче шоколад не е на живот и смърт, се въздържайте от плюскане за час и половина.

8. Не обясняваме на съседа какво се случва на уше

В театъра всичко се чува. И всеки излишен звук е с децибелите на гръм върху ламаринен покрив. Та дори да сте загрижени, че човекът, с когото сте отишли на театър не е достатъчно интелигентен, за да схване постановката, оставете го в неведение.

9. Аплодираме артистите. Задължително.

Може би не си давате сметка, но тези хора на сцената не са там за забавление. Те работят и работят тежък, изтощителен, умствен, творчески и физически труд, за да забавляват вас. Или за да ви натъжат. Или за да ви накарат да помислите. Във всеки случай, актьорите са на сцената заради своята публика. И заслужават след края на представлението да си вземат поклона. А вие да им го дадете с бурни аплодисменти.

10. Не сформираме пого пред гардероба

Моментът, в който дадена тълпа трябва да се изсипе от едно място и да се излее на друго, винаги е кризисен. Добре е обаче да запазите спокойствие след края на постановката и кротко да изчакате реда си за взимане на палта от гардероба. Това не е Lidl, че да се ръгате с лакти.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.