Особености на българската кампания

| от | |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Тази предизборна кампания не прилича на никоя досега. Уж е европейска, което по традиция у нас не се разглежда като нещо важно, а пък страстите се разгоряха до трагикомични измерения – яростно се пекат кебапчета, джуркат се чорби и се чертаят апокалиптични картини за края на света. Защо тези европейски избори са така оживени? Дали само затова, че са генерална репетиция за едни евентуални предсрочни национални избори?

ivanstambolov

Преди всичко, прави впечатление самодейността на представянето. Интернет никога не е бил по-препълнен от коментари на предизборни гафове. Но аз не мога да повярвам, че в щабовете работят некадърници. Напротив, там работят компетентни професионалисти. Тогава остава единственото заключение, че партиите няма какво да кажат. Нямат послания и не знаят към кого да се обърнат.

Но толкова ли са тъпи партиите, че не могат да си определят публиката и да си формулират посланията? Не. Със сигурност не са. Причината за тази идейна и политическа парализа трябва да е другаде. Причината за обърканата и безплодна предизборна кампания е, че за първи път от четвърт век насам са поставени под съмнение европейската принадлежност на България и членството ѝ в Европейския съюз. Обществото се разделя на „европейци“ и „евразийци“ и политическите комуникатори се виждат в чудо, защото от една страна трябва да усилят популизма, а от друга – да изместят дебата и да го превърнат от вътрешно европейски, какъвто трябва да бъде, в общо цивилизационен. Вече не се говори за многогодишна финансова рамка, стабилизационни облигации и свободна търговия между ЕС и САЩ, а за нови призраци, които бродят из Европа.

Светът сякаш вече не е същият и това се усеща особено силно в България. Промяната си има дата – протестите в Украйна. След тях и особено след Крим, Русия протегна и към нас имперски ръце и надигна невиждана вълна от контролирано „обществено мнение“. Изпълзяха забравени фанатици, които дадоха воля на бурните страсти, бушуващи в мрачните им души. Православието беше похитено и беше превърнато от възвишено лично изживяване в обикновен талибански фундаментализъм. Славянското братство заприлича на нацизъм. Грандоманията и параноята се почитат като политическа далновидност.

Как се отрази това на българската кампания за европейски избори? Евтините популисти веднага го яхнаха. Български партии говорят от Москва. Реликтът Кобзон открито агитира за български кандидати. В предизборен клип прозвуча даже това:

„Европейският съюз е вреден за вашето здраве. За България той означава робство, мизерия, безработица. Ние сме единствената алтернатива за излизане от ЕС!“.

Интересно е, че авторите на този клип чрез него агитират избирателите да ги направят не друго, а именно евродепутати. Налудничаво. Но не бива да им се сърдим. Популистите са лешояди – откъдето им замирише на мърша, натам литват с тежки криле. Сега им мирише на Евразийска романтика и на Матушка Рус и те се втурват, развели славянски бради. И не се питат кой надига тази вълна, с каква цел я надига и какви ще са последиците – ден да мине, самун да загине, както обича да се изразява т.нар. „народен гений“.

Не, не е тъжно, че популистите в името на заветното си приближаване до властта безогледно обслужват мимолетни конюнктури – за тях това е основен предмет на дейност. Тъжното е, че с публичните си изяви – щедро финансирани и усърдно тиражирани – те увреждат нравите на обществото и изкривяват мисленето на хората. Заедно с вълната на славянски фундаментализъм и евразийска еуфория се завърнаха и най-налудничавите конспиративни суеверия. Торовете и пестицидите ни правят роби, ГМО-то ни трови, тровят ни и следите на самолетите в небето. Известен журналист (а не случаен олигофрен от социалните мрежи) писа, че причина за гей браковете е химическото съдържание на хамбургерите и поничките. Рептилите отново плетат извънземните си мрежи, за да се хранят с психичната ни енергия. Добре че не се хранят с простотията ни, защото ще станат дебелаци с по 2-3 метра задници като американците в статията на същия журналист.

Градските легенди и пещерните суеверия на уж цивилизования човек може да са шокиращи, но в повечето случаи са безобидни. По-тревожна е злобата, която се излива. Млади и интелигентни хора с опиянение се отдават на омраза към ближния. Съчетана с описаната по-горе налудничавост, омразата ражда плашещи плодове на мисълта. Тази мисъл се превръща в мисъл на европейския дебат у нас и ето как звучи тя от устата на една съвсем прилична на пръв поглед дама в социалните мрежи:

„Като искате децата ви да бъдат третополови европеиди и да пекат живи хора с цел въвеждане на демокрация – вървете си в Европа и оставете България на нормалните хора.“

Ето това са особеностите на българската кампания тази година. Не драматизирайте. Следващия път сигурно ще са още по-ярки и причудливи. За такива неща дъно няма. Мисля, че ще видим още много чудеса, преди Картаген да бъде разрушен.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”