Още веднъж за „тоя списък” и за обвиненията в болшевизъм

| от | |

Публикуваме без редакторска намеса мнението на проф. Николай Слатински по друг наболял въпрос от последните дни – „онзи списък“, а много други анализи и коментари от него можете да намерите на сайта му : http://nslatinski.org 

slatinski

Като всеки човек, който изпитва почти физическа болка от това, че България върви назад и се разпада, че политическото у нея умира, че социумът ѝ се изражда постепенно във война на едни части на обществото срещу други, с тенденция това да се превърне във война на всеки срещу всеки,
аз постоянно мисля над въпросите : Какво се случва в страната ни? Защо се случва? Докога ще се случва? Колко още има да ни се случва? В този смисъл непрекъснато преживявам цялата разправия по „тоя списък”.

Колко неща се написаха, колко заклеймявания в болшевизъм, агресия, простотия, фанатизъм, фундаментализъм и какво ли още не, не се изляха по наш адрес – по адрес на подкрепящите протестиращите студенти и въобще подкрепящи протестите.

Докараха ни дотам най-напред публично да декларираме, да заявим, да се разграничим, да осъдим, да охулим, да заклеймим всякакви списъци. Вкараха ни в абсурдна политкоректност! Приписаха ни вини и подеха единен хор с някои талибани от левия партиен печат (защото там има и огромен брой нормално мислещи и пишещи, много свестни хора с леви убеждения – каквото и да означава „леви убеждения” във вестник на партия, в която лидерите до един са пожизнени изборни сенатори с огромни банкови сметки, отиващи повече на олигархични патриарси…).

Отново казвам ясно и категорично както преди няколко дни – аз съм, винаги съм бил и ще бъда срещу всякакви списъци, те са чужди на моята същност и дълбоко ме отблъскват и отвращават. Само че съм и срещу това под маската на борбата с болшевизма да се води по болшевишки война срещу всички, които са срещу това, което са писали 90% от попадналите в този глупашки списък!

Тук говоря за 90%, защото има 10%, дето са фанатици, тип политическа „Ал Кайда” на червената идея – идея отдавна покварена, обезчестена и изнасилена от една върхушка вечно присъстващи през тези 24 години на Прехода виновници за агонията, анемията, аномията и апатията на страната ни…

По болшевишки, точно по начина, за който ни обвиняват, оскверняват, заклеймяват, подозират, че щом подкрепяме студентските протести, ние сме виновни за „тоя списък”, точно така те воюват срещу нас.
Приписват ни всички смъртни грехове и ни осъждат за престъпването на всички Божи заповеди нас – мислещите различно от това, което за 3-4 месеца написаха 90% от попадналите в нелепостта на „тоя списък”! Ние сме виновни, ние сме грешни – заедно и поименно и заради какво? – заради един съставен анонимно и от все още анонимен автор списък!

Дали си дават сметка всички, които нададоха подобен вой с крясъци и в кресчендо – колко много ни обиждат и ни приписват несъществуващи грехове!?

Защо ни нападат? Заради собствените си грешки ли, а може би и заради вътрешните си усещания, че са произнесли думи и са написали слова, от които дълбоката им, искрена и истинска съвест се чувства леко нечиста?

В края на краищата нашата подкрепа за протестите – от януари досега, и за стачката на студентите от началото ѝ досега е ясна, публична, открита, заявена многократно, персонално – някои като мен в блога си, други във вестници, трети по телевизии и радиа. И в тази подкрепа няма нищо анонимно, тя не е базирана на някакви лични нападки, на каквито и да било разобличителни списъци, а е принципна – срещу статуквото, срещу олигархичното задкулисие, срещу наглото безсрамие на казуса „Пеевски”, срещу безумно изкористеното решение на Конституционния съд по този срамен казус, срещу нечестностите и нечистотиите на политическия елит…

От друга страна 90% от влезлите в този тъпашки списък (вижте как съм принуден на всеки ред да се разграничавам от всякакви списъци, за да не бъда заподозрян, че съм доволен от „тоя списък”!!!) наистина, наистина, наистина, наистина:
1. Насочват силата на своите пера само срещу протестиращите и единствено срещу тях.
2. С редица писания не просто критикуват протестиращите, а ги обиждат, окарикатуряват ги, иронизират ги, заливат ги със сатира и сарказъм, демонстрират презрението и надсмиването си над тях и отвращението си от тях.
3. Постоянно внушават, а значи лъжат де юре и де факто, че протестиращите са плащани от Бойко Борисов, в сговор са с него, действат съзнателно, за да го върнат на власт и са негови слепи марионетки.
4. Забравиха от 3-4 месеца изобщо да кажат и една критична дума срещу онези, срещу които се протестира, не виждат тяхната вина, а понякога дори правят междуредови внушения, че понеже са избрани законно (да припомним ли обаче как водещи фигури от Главна прокуратура в сговор с водещи фигури в БСП излъгаха обществото ни в деня за размисъл и изкривиха ненормално и неморално резултатите от вота) и затова срещу тях не е редно да се протестира.
5. Перманентно разпространяват спекулации за скрито соросоидно финансиране на протестите, забравяйки явно, че в момента в света протестират в 37 държави и вероятно според тях във всичките тях протестите се плащат от Сорос, а не защото светът е с единия си крак на площадите, готов да се бори срещу всяка неправда на властта.
6. Отказват да видят как под повърхността на събитията, под невярната представа за видимостта (а те също изкривяват представата и я правят невярна) протичат процеси на преразпределение на икономически територии, вземат се реванши от бизнесмени, онеправдани и „онеправдани” от мутрорежима на „ГЕРБ”, досъсипват се родни производства, ускорява се стагнацията на икономиката, набира сила отново притихналата временно контрабанда, назначават се ва ключови позиции ченгета и милиционери не само от „добри”, но и от гадни подразделения на бившата ДеСе и тогавашното МеВеРе, лансират се червени и депесарски калинки или корупционери от времето на Тройната коалиция, върви скрито договаряне с медийните олигарси – т.е. малко по-фино, по-културно, по-възпитано, по-образовано, но се повтаря същият този модел на управление, който превръща България в разпарчетосана държавица в насипно състояние с прединсултни синдроми и симпотоми, можещи да я доведат до летален изход.
7. На практика работят именно за циментиране на статуквото, смачквайки и смазвайки ссъс силните си пера дори най-плахите, най-отчаяни и най-последни опити това статукво да бъде дестабилизирано, ако може и дискредитирано, а защо не и променено.

Ето защо, вместо те да обвиняват толкова агресивно, осъдително и заклеймително заради някакъв анонимен списък с анонимен автор, нас – тези, които с имената си, с лицата си, с перата си, с дните и нощите си излизат на протест или подкрепят протеста, нека 90% от попадналите в „тоя списък” се замислят – какво и защо всъщност се случва и на практика какво и кого обслужват…
Не казвам, че го правят съзнателно или заради келепир, те могат да се заблуждават от най-искрени подбуди, да смятат, че са честни и почтени и да са такива, но в края на краищата позицията им е контрапродуктивна и контрапротестна.

Лимфните възли са система за ранно сигнализиране за опасни болести в организма. Когато лимифните възли са подути, те макар и да изглеждат грозно, неестетично, (вероятно) отблъскващо – сигнализират, че организмът се разяжда от патология. Твърде нелепо е да обвиняваш, лимфните възли, приписвайки им грозни неща и нелицеприятни прояви, затова че са подути – те са подути, защото организмът е болен.
Най-образно казано – когато с културтрегерски бяс и естетска пяна на уста осъждаш надуващия вувузели, помисли първо – какво иска да каже той с това неестетично надуване. Когато осъждаш този, който протестира, помисли – а може би има нещо много патологично в това, СРЕЩУ КОЕТО и у тези, СРЕЩУ КОИТО той протестира.

В края на краищата протестиращите и въобще тези, които тръгват за промяна на несправедливото общество, винаги са по-малкото, те са малцинството; докато онези, които са срещу тях винаги са повече, те са мнозинството, което винаги трепери срещу промяната. Това мнозинство злорадо или с безразличие чака първите да паднат в кърви, да бъдат изгорени на клада, обезглавени от гилотината или разпънати на кръст – та с това да му поднесат Свободата на тепсия, за да се радва то, мнозинството после на тази свобода и да преяжда с нея оригвайки се, а после вопейки, че виждате ли свободата не била свобода, а била свободия… Нищо, че точно това мнозинство е злоупотребило със свободата и я е изродило в свободия…

Затова не е истинската и не е гражданска позицията, която приглася на пасивното и страхливо мнозинство и е на принципа – сакън да не се случи нещо; по-добре така, отколкото с промяна, че може да стане и по-зле; долу всякакви нехранимайковци, които с тръби или вувузели бунят раята!

Ето защо искам да кажа на въпросните 90% от „тоя списък”, че сега те са с точно с този тип мнозинство – на примирените, на намиращите паникьорски, робски или на раята; естетски, идеологизирани или някакви други основания – да нападат малцинството, т.е. далеч по-малкото на брой хора, които са на практика лимфните възли на нашето общество.
Така че моля тези 90% – не ни обвинявайте нас в болшевизъм!
Защото когато си на страната на мнозинство, което не иска да е свободно, което не иска да се опитаме още веднъж да станем поне малко европейска, поне малко демократична, поне малко модерна, поне малко нормална държава, т.е. когато си на страната на точно такова уплашено, примирено, предало се, спихнало се мнозинство, приличащо на стадо, то ти си именно на страната („мнозинство” може да се нарече и „болшинство”) на болшинството! А когато си на страната на точно на такова болшинство, то може би именно ти си заразеният от болшевизъм… Болшевизмът не е преди всичко способност да се съставят списъци (защото много преди болшевизма е имало списъци – и по-малко или повече гнусни и повече или по-малко опасни).

Болшевизмът е много повече от това – той е съзнателно усилие да отречеш самата възможност да има свобода, което в частния случай на България и при подробностите от нашия обществен пейзаж означава – да отречеш самата възможност България да стане някой ден европейска, демократична, модерна и нормална държава. Точно това не ние – подкрепящите протеста или протестиращите, дори не обърканото наше общество, а техните деца – децата на 90% от „тоя списък” – не биха им простили… И биха ги попитали някой ден – как така се оказахте в една толкова реакционна и склеротизирала компания, в едно толкова схоластично и догматично обкръжение, в един толкова безпардонен и безценностен отбор с другите 10% от абсурдното, ментално изкривено творение на „тоя списък”?

И да го нямаше „тоя списък”, на практика дълбоко уважаваните от мен личности, съставляващи 90% от него, сами – неволно и никога няма да повярвам, че волно – допуснаха да се наредят в тази компания, в това обкръжение, в този отбор – заедно с дълбоко неуважаваните от мен останали 10%, които като две капки вода припяват с писанията си на делата на онези персони, дето 24 години поред пречат на България да си поеме глътка въздух, защото са се превърнали от самото начало на Прехода в кост, заседнала в нейното гърло…

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат заедно на сцената на Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Не една, не две, а три от най-големите диско диви се събират в София. Иконите на евродиското от 80-те и 90-те CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат на една сцена специално за най-мащабното и лудо шоу, което България някога е виждала.

CC Catch, Sandra и Samantha Fox идват в София за първия концерт на платформата HITS ONLY, която дава сцена на най-обичаните парчета от целия свят, от всевъзможни години и жанрове. HITS ONLY не си поставя стилови граници, а следва един единствен принцип – хитове, хитове и пак хитове. Каква ще бъде следващата гореща комбинация, засега остава тайна. Дотогава обаче всичко е ясно – на 29-и април в София ключовата дума ще бъде ДИСКО!

Трите кралици на този стил, идващи в Арена Армеец за първото грандиозно парти HITS ONLY, едва ли имат нужда от дълго представяне.

CC Catch или Каролина Катерина Мюлер започва да пее още от дете. Големият ѝ пробив е през 1985 г., когато излиза дебютният ѝ сингъл I Can Lose My Heart Tonight. Следва луд успех, 5 албума и 12 хита в топ 20. Незабравими остават още Cause You Are Young, Strangers By Night, Heartbreak Hotel и много други. Открива я Дитер Болен от Modern Talking и съвместната им работа я изстрелва до върха. След момент на кратка пауза CC Catch възобновява кариерата си и от края на 90-те не е спирала с участията си по целия свят.

Sandra Аnn Lauer или просто Sandra е една от най-големите световни диско звезди през 80-те и началото на 90-те. През този период всички знаят наизуст хитовете ѝ (I’ll Never Be) Maria Magdalena, In the Heat of the Night, Everlasting Love, Secret Land, Hiroshima и Don’t Be Aggressive. В пика на своята слава Sandra оставя далеч зад себе си в музикалните класации даже звезди от ранга на Madonna. Дискографията ѝ включва 16 албума, а малцина знаят, че тя е и един от гласовете в албумите на Енигма, проект на понастоящем бившия и съпруг Майкъл Крету, продуцирал още Boney M, Milli Vanilli и Майк Олдфийлд.

Samantha Fox също е родена, за да се представя пред публика и да бъде известна и желана. Освен диско дива, британката е и актриса, еротичен модел, и дори талантлив автор на песни за други изпълнители. През 1986 г. музикалната ѝ кариера се изстрелва в орбитата с хита Touch Me (I Want Your Body), който става номер 1 в 17 държави, а тя се превръща в секссимвол за едно цяло поколение. През 1988 г. получава номинация за най-добра изпълнителка на наградите Brit. Днес в кариерата ѝ блестят 8 албума и десетки хитове, които я правят една от най-големите звезди от края на 80-те. Тя е и първата британска певица с три хита в американския топ 20.

Билетите са в продажба от 11:00 ч. на 6.12.2016 г. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, касата на Арена Аремец, Български пощи и мрежата на Eventim.bg. Промоционалните билети са на цени от 35 и 45 лв., след изчерпването им цените ще са 50 и 60 лв.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.