Осем месеца война

| от |

Оттеглянето на руските войски от украинската граница бележи ако не край на военната кампания, то поне пауза в горещия конфликт. Този период от Сочи до Сочи (от Олимпиадата до „Формула 1″) със сигурност ще влезе в учебниците по история: за осем месеца Русия кардинално промени позициите си в световната политика, отношенията с братска Украйна и обществения договор вътре в страната.

През уикенда Владимир Путин възложи на министъра на отбраната да отзове военнослужещите от границата с Украйна, а самият (Петро) Порошенко намекна за възможно пълно прекратяване на огъня в Донбас в срок от три дни.

Дори това да не е краят на войната, то като минимум е демонстрация на добри намерения и и преход и на двете страни към пътя на преговорите.

Решението за оттегляне на руските войски бе съобщено, когато Владимир Путин откриваше в Сочи първата Голяма награда на Русия във „Формула 1″. Само осем месеца преди това, пак в Сочи, при къде по-голямо струпване на чуждестранни делегации и фенове, Владимир Путин наблюдаваше зимната олимпиада. От трибуната приветстваше олимпийците Виктор Янукович – днес вече беглец и бивш президент на Украйна.

Седмица по-късно, при обстоятелства, които се разследват и до днес, станаха най-кървавите сблъсъци на Евромайдана и разстрелът на 82-ма души. След още едно денонощие Янукович подписва „споразумение за уреждане на политическата криза“ и изчезва в неизвестна посока, а впоследствие се появява публично само с кратки изявления от Ростов.

По-нататък събитията започнаха да се развиват така стремително, че се създаде трайно впечатление, сякаш са минали не няколко месеца, а цяла епоха – присъединяването на Крим, референдумът в Югоизточна Украйна, Порошенко – президент, малайзийският“Боинг“, споразуменията от Минск…

Осем месеца след последната си публична поява заедно с Виктор Янукович, когото вече дори в Русия престанаха да наричат единствен легитимен президент на Украйна, Владимир Путин посрещна спортистите в Сочи сам.

Ако действително според разбирането на руското ръководство е дошло време, ако не за приключване, но поне поне за пауза в конфронтацията от последните осем месеца, значи вече може да се направи междинна равносметка.

Какво получи Русия? Русия, съдейки по всичко, може да се каже ,че наистина получи Крим. Макар че формално още много дълго време малцина в света ще признават легитимността на присъединяването на територията, морално полуостровът е част от Русия.

В добавка към Крим Русия де факто получи и част от Донбас – без излаз на пристанище, както, съдейки по всичко, е било планирано, но частично признаване на съществуването на проруска група на влияние в Украйна все пак се състоя. Донецка и Луганска област в тези граници, които сега се обособяват с демаркационни линии, стават самостоятелни субекти на страната с право сериозно да влияят върху външните и вътрешните политически решения на Киев. Преуговорите за това колко сериозно ще бъде това влияние, тепърва предстоят, но във всеки случай самото съществуване на този анклав затруднява каквато и да било евро- или атлантическа интеграция на Украйна.

Отделен въпрос е кой ще храни този анклав от типа на абхазкия? Поне икономическа независимост Украйна би му предоставила с радост, а и Русия засега не копнее да поема такъв товар за бюджета си. Отговор май трябва да очакваме от поредните преговори между Путин и Порошенко.

Русия получи сериозни западни санкции, които вече негативно се отразяват на икономиката й. От политически съображения руското ръководство едва ли ще постави въпрос за смекчаване на санкциите, но да си изпроси по-твърди мерки също, съдейки по всичко, няма желание.

Русия понесе човешки загуби, точното число на които надали някой ще назове днес. Правозащитници споменават числа до 4000 загинали – било то доброволци или военнослужещи.

Русия получи милион украински бежанци, които дълго време няма да могат да се върнат в разрушените от военните действия домове и прединастъпването на зимата трябва да бъдат разселени и трудоустроени.

В отношенията с Украйна Русия получи закриване на проекта „Украйна и Митническият съюз“ от една страна и силни преговорни позиции за газа от друга. Изборите за Върховна рада ще трябва да покажат способността на руските опекуни да реализират занапред политика на „мека сила“ спрямо Украйна.

В отношенията със собствените си граждани руското ръководство  получи масова подкрепа за „руската национална идея“ и за концепциите за „руския свят“ сред населението.

Общественият договор от типа „салам в замяна на свобода“ може да се счита за разтрогнат – на мода сега не е саламът, не е свободата, а националното самосъзнание.

Вярно е, че в зависимост от това колко внимателни са по-нататъшните действия, тази подкрепа може с еднаква степен на вероятност да се превърне както в недоволство (заради „предателството“, „преговорите с хунтата“ и „загубата на Новорусия“), така и в продължителна имперска еуфория. Впрочем и сега като акумулатор на недоволство сред особено войнстващите среди успешно служи тайнствената „пета колона“.

В отношенията със Запада – нов етап от спиралата на „студената война“, завой към Изтока, курс към самодостатъчност и обезпечаване на  собствената сигурност в условия на глобална криза.

Като цяло икономическите загуби от отказа на Русия да приеме преврата в Украйна са съществени, докато политическите придобивки още не са видими, макар че, както е известно, в политиката, за разлика от икономиката, винаги се играе с „дълги позиции“. Не е изключено, че след постигането с много кръв малки цели под формата на признаването на Крим (макар и засега само морално), сега отново е настъпило време за политика на договореностите.

А ако диалогът се окаже невъзможен – не е изключен нова ескалация на конфликта, след като Украйна преживее първата зима след революцията. /БТА/

 

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.