Орешарски подаде #оставка

| от |

oresharski1

В 17 часа 59 минути и 55 секунди е внесена оставката на министър-председателя Пламен Орешарски в деловодството на Народното събрание, предаде репортер на БГНЕС.

Оставката на правителството на Пламен Орешарски идва точно 421 дни след неговото начало.

БГНЕС припомня, че Пламен Орешарски беше финансов министър в периода 2005-2009 и отговаряше за въвеждането на 10% плосък данък. Пътят му към „горещия стол“ на „Дондуков“ 1 официално бе огласен на 30 март 2013 година, когато лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че именно Орешарски е най-подходящата кандидатура за министър-председател на България.

На 23 май 2013 г. държавният глава Росен Плевнелиев връчи проучвателния мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер от Коалиция за България. В кореспонденциите си от българската столица тогава световните медии („Блумбърг“, ИТАР-ТАСС, Асошиейтед прес, „Вашингтон пост“, Ройтерс, Франс прес) обобщиха новината под заглавие: Технократски кабинет слага край на кризата, след като ГЕРБ се отказаха.

На 27 май 2013 г. Орешарски представи експертите в програмното правителство – с двама вицепремиери – единият по въпросите на правосъдието и европейските фондове (Зинаида Златанова), а вторият по икономическите въпроси (Даниела Бобева), в последствие, въпреки първоначалните заявки да няма такъв, бе обявен и трети вицепремиер – по силовите въпроси (Цветлин Йовчев).

Още с обявяване на имената в кабинета гръмна първата бомба – министърът на инвестиционното проектиране Калин Тихолов. Още на следващия ден (на 28 май) кандидатурата на архитекта бе оттеглена, след като изплуваха скандалите около нерегламентираните строежи по Черноморието, и на негово място Орешарски предложи Иван Данов.

На 29 май 2013 г. депутатите в 42-ото Народно събрание гласуваха избора на Пламен Орешарски за премиер и го избраха със 12 гласа „за“. Световните агенции съобщиха за избирането с амбициозното заглавие: С Орешарски се слага край на безизходицата. АФП, РИА Новости, АП излязоха с публикации за избора на експертен кабинет, ръководен от безпартиен икономист, който ще сложи край на кризата.

На официалната церемония по встъпване в длъжност Орешарски даде заявка да намали безработицата, кабинетът да е открит към медиите и да не допуска съмнителни назначения.

Всичко вървеше нормално, като при всяко ново правителство, което реди редиците във властта до 14 юни 2013 година, когато в НС постъпи предложение в дневния ред да се включи точката – избор на председател на ДАНС, а Пламен Орешарски предложи за поста депутата от ДПС Делян Славчев Пеевски.

Година след номинацията, изкарала за часове хиляди хора на улицата в неспирни и продължителни протести, все още никой не е дал официален отговор на въпроса „КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС?“. „Кандидатурата на Делян Пеевски бе удачна“, заяви премиерът веднага след избирането на депутата за председател на ДАНС. На следващия ден (15 юни 2013 г. Пеевски се оттегля от ръководния пост в ДАНС). В първите три дни след скандалната номинация и избор #ДАНСwithme обедини хиляди хора. На 7 юни новоизбраният премиер призна, че номинацията е била грешка и общественото мнение я доказала. Мотивът да предложи именно депутата от ДПС за поста Орешарски обясни с думите: „изкуших се от възможността за много бързи резултати по отношение на справяне с контрабандата и пресичане на ширещото се отклоняване на ДДС“.

Едногодишното управление на 89-ото правителство на България не веднъж бе определяно като изключително сложно и тежко, правителство на малцинството, за което от първия му ден на власт се говори, че няма да издържи мандата си.

Междувременно протестите срещу родиха един нов за родената ни феномен – контрапротеста. Месеци наред, привърженици на управляващите декларираха своята подкрепа около НДК и издигаха плакати с призиви кабинетът да бъде оставен да работи.

С оглед на днешната ситуация, е важно да припомним датата 17 юни 2013 г., когато дойде новината, че Пламен Орешарски вади парите от Корпоративна търговска банка /КТБ/. Към онзи момент КТБ държеше почти всички пари на държавните дружества в икономиката и енергетиката. НЕК- 59.4%, Булгартрансгаз – 96%, БЕХ – 88.2% и Булгаргаз – 90.85%. ЕСО не отстъпваше също по назад – 94.76%.

На 19 септември 2013 г. Орешарски отчете 100 дни управление, които обобщи с намаляването на задълженията на държавата към бизнеса, възстановяването на ДДС, доброто управление на фискалните резерви. Дни – често определяни, като дните, в които страната постепенно се е освободила от страха. В началото на 2014 г. Орешарски постави за цел икономическия растеж. След семинара на БСП в Боровец през март премиерът обяви, че ценовият натиск в енергетиката е овладян, но системата остава дебалансирана.

На изборите за депутати в Европейския парламент на 25 май 2014 г. ГЕРБ спечели, а БСП остана втора политическа сила с близък резултат до този на ДПС. Веднага дойде и първата персонална смята в кабинета – Искра Михайлова, дотогава министър на околната среда и водите, стана депутат в ЕП, след като Делян Пеевски отстъпи мястото си.

В началото на юни БСП се съгласиха на предсрочни парламентарни избори, които след консултации при президента, бяха договорени за 5 октомври. Ройтерс и АФП коментираха новината в публикации: оцеляването на непопулярното правителство на малцинството до идната година става все по-малко вероятно. А АФП допълниха, че до предсрочния вот се стига в опит да се избегне нова политическа нестабилност в най-бедната страна в ЕС.

Дни преди новата порция скандали „Пеевски – Василев“ – КТБ, БНБ и ПИБ да залеят медийното пространство, премиерът призна, че правителството се е оказало буфер – явно така е програмирано, да поеме функциите на буфер след предходното правителство и да изиграе стабилизационна роля преди следващото, по-стандартно правителство.

В края на своето управление Орешарски, освен че даде заявка да не участва в предстоящите избори, коментира: „За година и два месеца аз не чух смислени коментари върху политики, мерки и инструменти, а само до това кой къде е назначен. Дебатът се фокусира до това кой, а не как трябва да управлява“.

Неговото правителство оцеля в пет вота на недоверие – всичките внесени от ГЕРБ по всевъзможни теми: за провала в областта на инвестиционното проектиране; за провала в политиката на регионалното развитие и инвестициите; заради сектор „Сигурност“, заради сектор „Енергетика“, заради фискалната политика.

89-ото правителство на България управлява почти колкото това на Филип Димитров, който бе на власт от 8 ноември 1991 година до 30 декември 1992 година, или 418 дни. /БГНЕС

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.