Оръжия за кюрдските сили пешмерга?

| от |

Кюрдските въоръжени сили – пешмерга трябва да спрат терористите от „Ислямска държава“. За целта те искат да получат модерни оръжия. Подобна военна помощ събужда обаче и страхове от кюрдските амбиции за независимост, пише Дойче веле.

Кюрдските бойци пешмерга са в центъра на вниманието в Ирак. Бойните части на регионалното кюрдско правителство трябва да попречат на терористите от „Ислямска държава“ да завладеят още по-големи територии в Северен Ирак. Те трябва да защитят християните, язидите и другите малцинства от издевателствата на сунитските ислямисти. Само че бойците на пешмерга са зле въоръжени. Ето защо САЩ и Франция искат да им доставят модерни оръжия. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел (ГСДП) първоначално отхвърли възможността Германия също да доставя оръжия за пeшмерга, но не изключи такава възможност за в бъдеще.

Евентуалното въоръжаване на милициите пешмерга с модерни оръжия поставя обаче и много въпроси. Експертите трудно могат да преценят как би се променило съотношението на силите в региона. Кюрдското понятие „пешмерга“ означава „тези, които се изправят срещу смъртта“. Това са преди всичко бойци в Иран и Ирак, които обаче не са членова на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Турция. Проф. Ферхад Сайдер от университета в Ерфурт обяснява, че в Северен Ирак през 1979 година са възникнали две организации със собствени въоръжени крила – Демократичната партия на Кюрдистан и Патриотичният съюз на Кюрдистан. „След 1991 година има опити за за обединяване на двете групировки, но то не е постигнато поради сблъсъка на различните партийни и лични интереси. Така и до днес съществуват две отделни въоръжени крила на пешмерга“, казва Ферхад Сайдер в разговор с Дойче Веле. Според него Демократичната партия на Кюрдистан разполага с 30 до 40 000 въоръжени бойци, а Патриотичният съюз на Кюрдистан – с 25 000.

Други експерти твърдят, че общият брой на кюрдските въоръжени сили -пешмерга надхвърля 100 000 души. Днес милициите на пешмерга съставляват армията на кюрдския автономен регион. Официален неин главнокомандващ е президентът Масуд Барзани. Милициите пешмерга имат собствено министерство в регионалната столица Арбил, но действителен контрол върху тях все още упражняват двете партии, посочва Ферхад Сайдер.

Оръжия от съветско време

Екстремистите от „Ислямска държава“ разполагат с модерни оръжия. Бойците от терористичната организация плячкосаха много оръжия от иракската правителствена армия. В това число и много американски оръжия. Милициите пешмерга се сражават с остарели оръжейни системи. Голяма част от тяхното въоръжение е още от съветско време.

„Кюрдите не могат да закупят големи и модерни оръжейни системи, защото тези покупки трябва да бъдат разрешени от Ирак и оръжейните търговци се съобразяват с това“, казва Ферхад Сайдер. Досегашното централно правителство на Нури ал Малики беше против въоръжаването на пешмергите. Въпреки че една част от въоръжените сили пешмерга поне на хартия са интегрирани в иракската армия, отношенията между Багдад и регионалното кюрдско правителство са обтегнати. „Иракското правителство не плаща заплати на пешмергите и не желае да ги въоръжава, защото иска да намали тяхната численост“, казва Сайдер.

Очевидно Багдад не желае в близост да съществува силна армия, която не е под негов пряк контрол. Съседите на Ирак ще наблюдават много внимателно промяната в съотношението на силите при евентуално въоръжаване на бригадите пешмерга. Според Билгай Думан от Центъра за стратегически изследвания в Средния изток (ORSAM) Анкара не се притеснява от евентуални оръжейни доставки за пешмерга. „Отношенията между Турция и регионалното кюрдско правителство са добри и нито една от двете страни не представлява заплаха за другата. Въоръжаването на кюрдите в автономния регион изобщо не би могло да постави под въпрос турското военно превъзходство“, казва той.

Стремеж към независимост

Не всички държави в региона обаче гледат на нещата така спокойно. Според експерта Сайдер другите държави не искат да си имат работа със силна кюрдска армия, защото се опасяват от амбициите на кюрдите за независимост. Според Билгай Думан не е вероятно иракските кюрди да извоюват независимост само защото се по-добре въоръжени. „Независимостта на кюрдите е мислима само в рамките на международни споразумения. Тя засяга и съседните държави Турция, Иран и Саудитска Арабия“, подчертава експертът.

Западът беше против оръжейни доставки за опозицията в Сирия, защото се опасяваше, че оръжията могат да попаднат в ръцете на антизападни групировки и да ожесточат още повече гражданската война. Същото се отнася и до Ирак. Още през 90-те години двете въоръжени крила на пешмерга водиха ожесточена война помежду си. Ферхад Сайдер смята, че и днес могат да възникнат напрежения между двете партии, но не вярва, че може да се стигне до нови сражения между двете групировки. „Кюрдите си извадиха поука от 90-те години“, казва той. Според експерта модерните оръжия в ръцете на кюрдите надали могат да бъдат използвани срещу Запада.

„За разлика от други движения в Близкия Изток, които получаваха американска военна помощ, кюрдите няма да преминат от другата страна на барикадата. Партиотичният съюз на Кюрдистан е социалдемократическа партия, а Демократичната партия на Кюрдистан е умерена консерветивна партия. Кюрдският национализъм е светски и прозападен“, заключава Ферхад Сайдер.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.