Опасност! Трансатлантическо споразумение!

| от |

Автор : Игнасио Рамоне / Монд Дипломатик, испанско издание

След два месеца, на 25 май, испанските избиратели ще гласуват за своите 54-ма евродепутати. Този път е много важно, когато се пуска бюлетината, да се знае какви са основните въпроси. Досега по исторически и психологически причини мнозинството испанци, радостни, че най-после са „европейци“, не четяха програмите и гласуваха слепешката за Европейски парламент. Тежката криза и безмилостната политика на икономии и ограничения, налагани от Европейския съюз, ги накараха да отворят очи. Сега знаят, че съдбата им се решава в Брюксел.

1010772_504912112897148_266768920_n

Сред темите, които днес трябва да се разглеждат с особено внимание, е Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Тази спогодба се подготвя от Европейския съюз и САЩ в най-голяма тайна и без никаква демократична гласност. Целта е да се създаде най-голямата зона на свободна търговия в света с 800 милиона потребители, която ще представлява една трета от търговията и половината от брутния вътрешен продукт на света.

Икономиката на Европейския съюз е най-развитата на планетата. Петстотинте милиона жители на ЕС разполагат средно с по 25 000 евро на глава от населението. Това означава, че ЕС е най-големият световен пазар и основният вносител на стоки и услуги, има най-големите капиталовложения в чужбина и получава най-големите чужди инвестиции. ЕС е също така главният инвеститор в САЩ и вторият вносител на американски стоки и услуги. Търговският стоков баланс показва, че ЕС има положително салдо от 76 милиарда и 300 милиона евро в стокообмена и дефицит от три милиарда и 400 милиона при услугите. Преките инвестиции на Европа в САЩ и обратно възлизат на 1,2 билиона евро.

Вашингтон и Брюксел искат да приключат преговорите за Трансатлантическото споразумение за две години, преди да завърши мандатът на Барак Обама. Защо е това бързане? Защото за Вашингтон споразумението има геостратегически характер. То представлява силно оръжие срещу неудържимото нарастване на мощта на Китай и на другите държави от групата БРИКС: Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка. Добре е да се уточни, че китайската международна търговия се увеличи 4 пъти между 2000 и 2008 г., износът – с 474%, а вносът – с 403%. Какви са последствията? САЩ загуби мястото на първа икономическа сила в света, което държа един век… Преди финансовата криза от 2008 г. САЩ бяха най-важният търговски партньор за 127 държави в света, а Китай – за 70 страни. Този баланс се обърна – Китай е най-важният партньор за 124 страни, а САЩ – за 76.

Това означава, че за най-много десетина години Китай ще направи от юана другата голяма валута на международния обмен и ще заплаши върховенството на долара. Също така става все по-ясно, че китайските стоки вече няма да са долнокачествени и на толкова достъпни цени благодарение на евтината работна ръка. Целта на Пекин е да повиши технологичното ниво на продукцията си (и на услугите), за да стане утре водещ в сектори като информатиката, финансите, аеронавтиката, телефонията, екологията и т.н., които САЩ и другите силно технологични западни страни мислеха, че ще успеят да запазят. По тези причини и най-вече, за да попречи на Китай да се превърне в първата световна сила, Вашингтон желае да бетонира широки зони на свободна търговия, където китайските стоки да влизат трудно. В момента САЩ преговарят с партньорите си от Тихоокеанското крайбрежие по едно Транстихоокеанско споразумение за свободна търговия, азиатски двойник на Трансатлантическото споразумение.

Идеята за това споразумение възникна през 90-те години, но сега Вашингтон оказва натиск, за да бъде сключено бързо. Конкретните преговори започнаха веднага щом десницата и социалдемокрацията в Европейския парламент одобриха принципа за тези преговори, приет също от Конгреса на депутатите в Испания по предложение на дясната Народната партия и на Испанската социалистическата работническа партия. В доклад, изготвен от Работната група на високо равнище за работните места и растежа, се препоръчва преговорите да започнат незабавно.

Първата среща се състоя през юли 2013 г. във Вашингтон, последвана от още две през октомври и ноември. И въпреки че засега преговорите са прекъснати поради разногласия в мнозинството на демократите в Сената на САЩ, двете страни са решени да сключат споразумението колкото се може по-скоро. За всичко това господстващите медии говорят малко с надеждата, че общественото мнение няма да си даде сметка за важността на договореностите и така бюрократите от Брюксел ще решават спокойно в пълна непрозрачност как ще живеем.

Посредством това споразумение САЩ и ЕС планират да премахнат митата и да отворят пазарите си за инвестиции, услуги, обществено строителство, но най-вече се опитват да уеднаквят търговските стандарти, норми и изисквания. Според защитниците на неолибералните догми една от целите е двете страни да се „доближат колкото се може повече до пълното премахване на митата за трансатлантическата търговия с индустриални и селскостопански стоки“. По отношение на услугите, идеята е да „се отвори сектора на услугите поне толкова, колкото е отворен днес в други търговски споразумения“ и да се разпростре и в области като транспорта. По отношение на капиталовложенията, двете страни се стремят „да постигнат най-високо ниво на либерализация и защита на инвестициите“. А за обществените поръчки споразумението предвижда частните компании да имат достъп до всички сектори на икономиката (дори до военната индустрия за отбраната) без никаква избирателност. Въпреки че господстващите медии подкрепят без задръжки това неолиберално споразумение, критиките се множат вътре в някои партии. Освен това, многобройни неправителствени и екологични организации и асоциации в защита на потребителите изказват своето несъгласие. Така например Пиа Еберхард, член на неправителстваната организация „Corporate Europe Observatory“ протестира, че преговорите са водени без никаква демократична прозрачност и че гражданските организации не са били осведомени подробно до какви резултати се е стигнало: „Съществуват документи за вътрешно ползване на Европейската комисия, които показват, че в най-важната фаза тя е заседавала само с предприемачи и лобита. Не е имало нито една среща с организации на потребителите или на еколозите, нито с профсъюзите“. Еберхард отбелязва с безпокойство, че вероятно ще бъдат намалени изискванията към хранителната индустрия: „Опасността идва от внасяните от САЩ храни, които съдържат повече генномодифицирани растения, или от пилетата, дезинфектирани с хлор, нещо забранено в Европа“. И добавя, че селскостопанската индустрия на САЩ настоява да бъдат премахнати пречките за този вид износ за Европа.

Други критики се насочват към последствията от споразумението по отношение на образованието и науката, тъй като то може да се разпростре върху интелектуалните права. В този смисъл, за да запази своята аудиовизуална продукция, Франция вече наложи „изключението за културата“. В крайна сметка споразумението няма да обхване културата.

Много синдикални организации повдигат въпроса, че Трансатлантическото споразумение без съмнение ще задълбочи ограниченията в социалния сектор, ще ореже заплатите и ще закрие работни места в различни индустриални и селскостопански сектори като електрониката, комуникациите, транспорта, металургията, производството на хартия, услугите за предприятията, животновъдството, производството на захар и горива от растителен вид.

Европейските еколози и защитниците на равнопоставената търговия обясняват, че освен това споразумението, като премахва принципа за предпазливостта, който спомага да се предотвратяват възможни вреди, може да улесни отменянето на някои правила за околната среда, за хранителната сигурност, за хигиената и ще ограничи дигиталната свобода. Някои неправителствени организации в областта на околната среда се опасяват, че в Европа ще се въведе т. нар. хидравлично разбиване за добив на шистов газ и петрол, което предполага използването на опасни за подпочвените води химически вещества.

Но една от основните опасности от споразумението идва от главата за „защита на инвестициите“. Тя може да отвори вратите за искове от милиони евро, представяни от частни компании пред международните арбитражни съдилища (създадени в услуга на международните корпорации) срещу държавите, когато те предприемат някои мерки в полза на обществения интерес, които биха „намалили печалбите на чуждите инвеститори“. В случая това засяга суверенитета на държавите и правото им да упражняват политика в полза на своите граждани. В това споразумение гражданите не съществуват, има само потребители и те принадлежат на частните компании, които контролират пазарите.

Предизвикателството е огромно. И гражданската воля да се спре това споразумение не трябва да е по-малка.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.