Опасност! Трансатлантическо споразумение!

| от |

Автор : Игнасио Рамоне / Монд Дипломатик, испанско издание

След два месеца, на 25 май, испанските избиратели ще гласуват за своите 54-ма евродепутати. Този път е много важно, когато се пуска бюлетината, да се знае какви са основните въпроси. Досега по исторически и психологически причини мнозинството испанци, радостни, че най-после са „европейци“, не четяха програмите и гласуваха слепешката за Европейски парламент. Тежката криза и безмилостната политика на икономии и ограничения, налагани от Европейския съюз, ги накараха да отворят очи. Сега знаят, че съдбата им се решава в Брюксел.

1010772_504912112897148_266768920_n

Сред темите, които днес трябва да се разглеждат с особено внимание, е Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Тази спогодба се подготвя от Европейския съюз и САЩ в най-голяма тайна и без никаква демократична гласност. Целта е да се създаде най-голямата зона на свободна търговия в света с 800 милиона потребители, която ще представлява една трета от търговията и половината от брутния вътрешен продукт на света.

Икономиката на Европейския съюз е най-развитата на планетата. Петстотинте милиона жители на ЕС разполагат средно с по 25 000 евро на глава от населението. Това означава, че ЕС е най-големият световен пазар и основният вносител на стоки и услуги, има най-големите капиталовложения в чужбина и получава най-големите чужди инвестиции. ЕС е също така главният инвеститор в САЩ и вторият вносител на американски стоки и услуги. Търговският стоков баланс показва, че ЕС има положително салдо от 76 милиарда и 300 милиона евро в стокообмена и дефицит от три милиарда и 400 милиона при услугите. Преките инвестиции на Европа в САЩ и обратно възлизат на 1,2 билиона евро.

Вашингтон и Брюксел искат да приключат преговорите за Трансатлантическото споразумение за две години, преди да завърши мандатът на Барак Обама. Защо е това бързане? Защото за Вашингтон споразумението има геостратегически характер. То представлява силно оръжие срещу неудържимото нарастване на мощта на Китай и на другите държави от групата БРИКС: Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка. Добре е да се уточни, че китайската международна търговия се увеличи 4 пъти между 2000 и 2008 г., износът – с 474%, а вносът – с 403%. Какви са последствията? САЩ загуби мястото на първа икономическа сила в света, което държа един век… Преди финансовата криза от 2008 г. САЩ бяха най-важният търговски партньор за 127 държави в света, а Китай – за 70 страни. Този баланс се обърна – Китай е най-важният партньор за 124 страни, а САЩ – за 76.

Това означава, че за най-много десетина години Китай ще направи от юана другата голяма валута на международния обмен и ще заплаши върховенството на долара. Също така става все по-ясно, че китайските стоки вече няма да са долнокачествени и на толкова достъпни цени благодарение на евтината работна ръка. Целта на Пекин е да повиши технологичното ниво на продукцията си (и на услугите), за да стане утре водещ в сектори като информатиката, финансите, аеронавтиката, телефонията, екологията и т.н., които САЩ и другите силно технологични западни страни мислеха, че ще успеят да запазят. По тези причини и най-вече, за да попречи на Китай да се превърне в първата световна сила, Вашингтон желае да бетонира широки зони на свободна търговия, където китайските стоки да влизат трудно. В момента САЩ преговарят с партньорите си от Тихоокеанското крайбрежие по едно Транстихоокеанско споразумение за свободна търговия, азиатски двойник на Трансатлантическото споразумение.

Идеята за това споразумение възникна през 90-те години, но сега Вашингтон оказва натиск, за да бъде сключено бързо. Конкретните преговори започнаха веднага щом десницата и социалдемокрацията в Европейския парламент одобриха принципа за тези преговори, приет също от Конгреса на депутатите в Испания по предложение на дясната Народната партия и на Испанската социалистическата работническа партия. В доклад, изготвен от Работната група на високо равнище за работните места и растежа, се препоръчва преговорите да започнат незабавно.

Първата среща се състоя през юли 2013 г. във Вашингтон, последвана от още две през октомври и ноември. И въпреки че засега преговорите са прекъснати поради разногласия в мнозинството на демократите в Сената на САЩ, двете страни са решени да сключат споразумението колкото се може по-скоро. За всичко това господстващите медии говорят малко с надеждата, че общественото мнение няма да си даде сметка за важността на договореностите и така бюрократите от Брюксел ще решават спокойно в пълна непрозрачност как ще живеем.

Посредством това споразумение САЩ и ЕС планират да премахнат митата и да отворят пазарите си за инвестиции, услуги, обществено строителство, но най-вече се опитват да уеднаквят търговските стандарти, норми и изисквания. Според защитниците на неолибералните догми една от целите е двете страни да се „доближат колкото се може повече до пълното премахване на митата за трансатлантическата търговия с индустриални и селскостопански стоки“. По отношение на услугите, идеята е да „се отвори сектора на услугите поне толкова, колкото е отворен днес в други търговски споразумения“ и да се разпростре и в области като транспорта. По отношение на капиталовложенията, двете страни се стремят „да постигнат най-високо ниво на либерализация и защита на инвестициите“. А за обществените поръчки споразумението предвижда частните компании да имат достъп до всички сектори на икономиката (дори до военната индустрия за отбраната) без никаква избирателност. Въпреки че господстващите медии подкрепят без задръжки това неолиберално споразумение, критиките се множат вътре в някои партии. Освен това, многобройни неправителствени и екологични организации и асоциации в защита на потребителите изказват своето несъгласие. Така например Пиа Еберхард, член на неправителстваната организация „Corporate Europe Observatory“ протестира, че преговорите са водени без никаква демократична прозрачност и че гражданските организации не са били осведомени подробно до какви резултати се е стигнало: „Съществуват документи за вътрешно ползване на Европейската комисия, които показват, че в най-важната фаза тя е заседавала само с предприемачи и лобита. Не е имало нито една среща с организации на потребителите или на еколозите, нито с профсъюзите“. Еберхард отбелязва с безпокойство, че вероятно ще бъдат намалени изискванията към хранителната индустрия: „Опасността идва от внасяните от САЩ храни, които съдържат повече генномодифицирани растения, или от пилетата, дезинфектирани с хлор, нещо забранено в Европа“. И добавя, че селскостопанската индустрия на САЩ настоява да бъдат премахнати пречките за този вид износ за Европа.

Други критики се насочват към последствията от споразумението по отношение на образованието и науката, тъй като то може да се разпростре върху интелектуалните права. В този смисъл, за да запази своята аудиовизуална продукция, Франция вече наложи „изключението за културата“. В крайна сметка споразумението няма да обхване културата.

Много синдикални организации повдигат въпроса, че Трансатлантическото споразумение без съмнение ще задълбочи ограниченията в социалния сектор, ще ореже заплатите и ще закрие работни места в различни индустриални и селскостопански сектори като електрониката, комуникациите, транспорта, металургията, производството на хартия, услугите за предприятията, животновъдството, производството на захар и горива от растителен вид.

Европейските еколози и защитниците на равнопоставената търговия обясняват, че освен това споразумението, като премахва принципа за предпазливостта, който спомага да се предотвратяват възможни вреди, може да улесни отменянето на някои правила за околната среда, за хранителната сигурност, за хигиената и ще ограничи дигиталната свобода. Някои неправителствени организации в областта на околната среда се опасяват, че в Европа ще се въведе т. нар. хидравлично разбиване за добив на шистов газ и петрол, което предполага използването на опасни за подпочвените води химически вещества.

Но една от основните опасности от споразумението идва от главата за „защита на инвестициите“. Тя може да отвори вратите за искове от милиони евро, представяни от частни компании пред международните арбитражни съдилища (създадени в услуга на международните корпорации) срещу държавите, когато те предприемат някои мерки в полза на обществения интерес, които биха „намалили печалбите на чуждите инвеститори“. В случая това засяга суверенитета на държавите и правото им да упражняват политика в полза на своите граждани. В това споразумение гражданите не съществуват, има само потребители и те принадлежат на частните компании, които контролират пазарите.

Предизвикателството е огромно. И гражданската воля да се спре това споразумение не трябва да е по-малка.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.