Опасност! Трансатлантическо споразумение!

| от |

Автор : Игнасио Рамоне / Монд Дипломатик, испанско издание

След два месеца, на 25 май, испанските избиратели ще гласуват за своите 54-ма евродепутати. Този път е много важно, когато се пуска бюлетината, да се знае какви са основните въпроси. Досега по исторически и психологически причини мнозинството испанци, радостни, че най-после са „европейци“, не четяха програмите и гласуваха слепешката за Европейски парламент. Тежката криза и безмилостната политика на икономии и ограничения, налагани от Европейския съюз, ги накараха да отворят очи. Сега знаят, че съдбата им се решава в Брюксел.

1010772_504912112897148_266768920_n

Сред темите, които днес трябва да се разглеждат с особено внимание, е Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Тази спогодба се подготвя от Европейския съюз и САЩ в най-голяма тайна и без никаква демократична гласност. Целта е да се създаде най-голямата зона на свободна търговия в света с 800 милиона потребители, която ще представлява една трета от търговията и половината от брутния вътрешен продукт на света.

Икономиката на Европейския съюз е най-развитата на планетата. Петстотинте милиона жители на ЕС разполагат средно с по 25 000 евро на глава от населението. Това означава, че ЕС е най-големият световен пазар и основният вносител на стоки и услуги, има най-големите капиталовложения в чужбина и получава най-големите чужди инвестиции. ЕС е също така главният инвеститор в САЩ и вторият вносител на американски стоки и услуги. Търговският стоков баланс показва, че ЕС има положително салдо от 76 милиарда и 300 милиона евро в стокообмена и дефицит от три милиарда и 400 милиона при услугите. Преките инвестиции на Европа в САЩ и обратно възлизат на 1,2 билиона евро.

Вашингтон и Брюксел искат да приключат преговорите за Трансатлантическото споразумение за две години, преди да завърши мандатът на Барак Обама. Защо е това бързане? Защото за Вашингтон споразумението има геостратегически характер. То представлява силно оръжие срещу неудържимото нарастване на мощта на Китай и на другите държави от групата БРИКС: Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка. Добре е да се уточни, че китайската международна търговия се увеличи 4 пъти между 2000 и 2008 г., износът – с 474%, а вносът – с 403%. Какви са последствията? САЩ загуби мястото на първа икономическа сила в света, което държа един век… Преди финансовата криза от 2008 г. САЩ бяха най-важният търговски партньор за 127 държави в света, а Китай – за 70 страни. Този баланс се обърна – Китай е най-важният партньор за 124 страни, а САЩ – за 76.

Това означава, че за най-много десетина години Китай ще направи от юана другата голяма валута на международния обмен и ще заплаши върховенството на долара. Също така става все по-ясно, че китайските стоки вече няма да са долнокачествени и на толкова достъпни цени благодарение на евтината работна ръка. Целта на Пекин е да повиши технологичното ниво на продукцията си (и на услугите), за да стане утре водещ в сектори като информатиката, финансите, аеронавтиката, телефонията, екологията и т.н., които САЩ и другите силно технологични западни страни мислеха, че ще успеят да запазят. По тези причини и най-вече, за да попречи на Китай да се превърне в първата световна сила, Вашингтон желае да бетонира широки зони на свободна търговия, където китайските стоки да влизат трудно. В момента САЩ преговарят с партньорите си от Тихоокеанското крайбрежие по едно Транстихоокеанско споразумение за свободна търговия, азиатски двойник на Трансатлантическото споразумение.

Идеята за това споразумение възникна през 90-те години, но сега Вашингтон оказва натиск, за да бъде сключено бързо. Конкретните преговори започнаха веднага щом десницата и социалдемокрацията в Европейския парламент одобриха принципа за тези преговори, приет също от Конгреса на депутатите в Испания по предложение на дясната Народната партия и на Испанската социалистическата работническа партия. В доклад, изготвен от Работната група на високо равнище за работните места и растежа, се препоръчва преговорите да започнат незабавно.

Първата среща се състоя през юли 2013 г. във Вашингтон, последвана от още две през октомври и ноември. И въпреки че засега преговорите са прекъснати поради разногласия в мнозинството на демократите в Сената на САЩ, двете страни са решени да сключат споразумението колкото се може по-скоро. За всичко това господстващите медии говорят малко с надеждата, че общественото мнение няма да си даде сметка за важността на договореностите и така бюрократите от Брюксел ще решават спокойно в пълна непрозрачност как ще живеем.

Посредством това споразумение САЩ и ЕС планират да премахнат митата и да отворят пазарите си за инвестиции, услуги, обществено строителство, но най-вече се опитват да уеднаквят търговските стандарти, норми и изисквания. Според защитниците на неолибералните догми една от целите е двете страни да се „доближат колкото се може повече до пълното премахване на митата за трансатлантическата търговия с индустриални и селскостопански стоки“. По отношение на услугите, идеята е да „се отвори сектора на услугите поне толкова, колкото е отворен днес в други търговски споразумения“ и да се разпростре и в области като транспорта. По отношение на капиталовложенията, двете страни се стремят „да постигнат най-високо ниво на либерализация и защита на инвестициите“. А за обществените поръчки споразумението предвижда частните компании да имат достъп до всички сектори на икономиката (дори до военната индустрия за отбраната) без никаква избирателност. Въпреки че господстващите медии подкрепят без задръжки това неолиберално споразумение, критиките се множат вътре в някои партии. Освен това, многобройни неправителствени и екологични организации и асоциации в защита на потребителите изказват своето несъгласие. Така например Пиа Еберхард, член на неправителстваната организация „Corporate Europe Observatory“ протестира, че преговорите са водени без никаква демократична прозрачност и че гражданските организации не са били осведомени подробно до какви резултати се е стигнало: „Съществуват документи за вътрешно ползване на Европейската комисия, които показват, че в най-важната фаза тя е заседавала само с предприемачи и лобита. Не е имало нито една среща с организации на потребителите или на еколозите, нито с профсъюзите“. Еберхард отбелязва с безпокойство, че вероятно ще бъдат намалени изискванията към хранителната индустрия: „Опасността идва от внасяните от САЩ храни, които съдържат повече генномодифицирани растения, или от пилетата, дезинфектирани с хлор, нещо забранено в Европа“. И добавя, че селскостопанската индустрия на САЩ настоява да бъдат премахнати пречките за този вид износ за Европа.

Други критики се насочват към последствията от споразумението по отношение на образованието и науката, тъй като то може да се разпростре върху интелектуалните права. В този смисъл, за да запази своята аудиовизуална продукция, Франция вече наложи „изключението за културата“. В крайна сметка споразумението няма да обхване културата.

Много синдикални организации повдигат въпроса, че Трансатлантическото споразумение без съмнение ще задълбочи ограниченията в социалния сектор, ще ореже заплатите и ще закрие работни места в различни индустриални и селскостопански сектори като електрониката, комуникациите, транспорта, металургията, производството на хартия, услугите за предприятията, животновъдството, производството на захар и горива от растителен вид.

Европейските еколози и защитниците на равнопоставената търговия обясняват, че освен това споразумението, като премахва принципа за предпазливостта, който спомага да се предотвратяват възможни вреди, може да улесни отменянето на някои правила за околната среда, за хранителната сигурност, за хигиената и ще ограничи дигиталната свобода. Някои неправителствени организации в областта на околната среда се опасяват, че в Европа ще се въведе т. нар. хидравлично разбиване за добив на шистов газ и петрол, което предполага използването на опасни за подпочвените води химически вещества.

Но една от основните опасности от споразумението идва от главата за „защита на инвестициите“. Тя може да отвори вратите за искове от милиони евро, представяни от частни компании пред международните арбитражни съдилища (създадени в услуга на международните корпорации) срещу държавите, когато те предприемат някои мерки в полза на обществения интерес, които биха „намалили печалбите на чуждите инвеститори“. В случая това засяга суверенитета на държавите и правото им да упражняват политика в полза на своите граждани. В това споразумение гражданите не съществуват, има само потребители и те принадлежат на частните компании, които контролират пазарите.

Предизвикателството е огромно. И гражданската воля да се спре това споразумение не трябва да е по-малка.

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.