Опасните централи на Европа

| от |

В Европа расте опасността от сериозна атомна авария, предупреждават експерти на „Грийнпийс“ и настояват за спешни мерки по защита на населението, предава Дойче веле. Кои са поводите за тяхното безпокойство?

Sala-de-control-central-nuclear-de-Garona

Атомните електроцентрали в Европа са на средна възраст от 29 години. В своя студия, екологичната организация „Грийнпийс“ предупреждава за опасностите от застарелите съоръжения и настоява за спешни мерки. В ЕС, Швейцария и Украйна в момента има общо 151 действащи атомни централи – 66 от реакторите са на повече от 30 години, а 25 – на повече от 35 години. „Като се има предвид, че проектното време за експлоатация на реакторите е ограничено до 30 години, става ясно, че вече са преминати границите на допустимото“, предупреждава експертът на „Грийнпийс“ Тобиас Ридел.

Според студията, поръчана от екологичната организация, опасността от атомна катастрофа расте по различни причини: в редица страни има планове за удължаване на срока на експлоатация на атомните централи над първоначално предвидения, както и за по-голямо производство на електроенергия. Повишените натоварвания на реакторите обаче, в комбинация със застаряването им, увеличават потенциалните заплахи.

Комбинация от рискове

Проблемите на старите съоръжения се дължат от една страна на материалното износване на компонентите, системите и сградите, а от друга – на моралното остаряване на техниката и на концепциите за ползването й. Така например в миналото са били поставяни по-занижени изисквания за сигурност от днешните. По този начин по-старите атомни централи са по-зле обезопасени срещу наводнения, земетресения и катастофи със самолети, обяснява Симоне Мор от Института за екология в Дармщат, която е съавтор на студията. „Всички споменати аспекти водят до прогресивно намаляване на нивото на сигурност на по-старите реактори в Европа“, казва тя.

Според издателя на годишния „World Nuclear Industry Status Report“ Майкъл Шнайдер, към всичко това се добавя и един допълнителен риск, наречен от него „недостиг на квалифицирани кадри“: Най-голямото в света дружество, което експлоатира атомни съоръжения, е френското Électricité de France. „Само в рамките на около 5 години то ще трябва да подмени близо половината от обслужващия персонал на атомните си централи. Тази значителна загуба на професионални познания би могла да се окаже сериозен проблем в случай на аварии, твърди Шнайдер.

Според „Грийнпиис“ засега нито политиката и атомният надзор, нито компаниите, които експлоатират атомните съоръжения реагират адекватно на растящите опасности. Проблематично е също и това, че операторите на съоръженията носят твърде ограничена отговорност в случай на аварии. Експертите настояват компаниите-оператори, както и доставчиците в бъдеще да носят целия осигурителен риск, за да не се прехвърля той върху държавата и данъкоплатците, каквато е сегашната практика.

Подобна промяна би намалила изкуствено създадените конкурентни предимства за атомната енергия, а и би създала по-значителни стимули за намаляването на рисковете от атомната енергия. Това пък не само ще даде възможност за по-високи обезщетения на жертвите от атомни аварии, но и ще оказва важно „превантивно“ въздействие, пишат експертите на „Грийнпийс“.

Колективна отговорност на европейските оператори

За да се намалят рисковете по сигурността, авторите на студията предлагат да се въведе колективна система за отговорност на компаниите-оператори на централи. „Пренасянето на неограничената отговорност върху операторите в цяла Европа би ги мотивирало допълнително да се контролират взаимно“, се казва в документа.

С оглед на нарастващите рискове, „Грийнпийс“ изразява сериозна загриженост и настоява за спешни мерки: освен бързото преминаване към възобновяеми енергийни източници, става дума и за незабавното изключване на онези реактори, които са в експлоатация по-дълго от предварително предвидения срок. Освен това „Грийнпийс“ апелира за въвеждане на „пълна прозрачност“ и „включване на обществеността в процесите по взимане на решения“.

Едновременно със студията на Грийнпиис, беше публикувано и проучване на Германския съюз за опазване на околната среда и природата (BUND). Според изчисленията на Техническия университет във Виена и Фондацията „Право на екологична енергия“ във Вюрцбург, до 2030 година Европа би могла напълно да се откаже от атомната енергия. Това, според експертите, би подкрепило изпълнението на амбициозните цели по опазването на световния климат.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.