Опасната игра на Индия и Япония

| от |

Индия и Япония разширяват сътрудничеството си. Това никак не се харесва на Китай, защото му е ясно, че двете страни се активизират в името на една цел – да го дразнят, пише колумнистът на Дойче Веле Франк Зирен.

Новият премиер на Индия Нарендра Моди и японският министър-председател Шиндзо Абе са първи приятели. Такова впечатление поне оставят техните поствания в Туитър напоследък. Първо Шиндзо Абе поздрави своя колега за 64-ия му рожден ден, като напомни за приятното прекарване по време на официалната визита на Моди в Япония в началото на септември. Няколко дни по-късно Нарандра Моди поздрави Абе за 60-ия му рожден ден. Двамата премиери демонстрират официално приятелството си. Причината за това е ясна. Пекин трябва да види, че светът може да мине и без Поднебесната империя. По същата причина по време на визитата на Моди бяха подписани и редица документи за разширяване на сътрудничеството между Индия и Япония. Засега годишният търговски оборот между двете страни възлиза на около 18 милиарда долара. За идната година вече са предвидени 25 милиарда. Освен това Япония ще инвестира до 35 милиарда в индийски проекти през следващите пет години, предава Дойче Веле.

Китай си остава икономически лидер в региона

Няма нищо лошо в това, че две от трите най-големи народни стопанства в Азия си сътрудничат, за да станат малко по-независими от безспорния номер 1 в региона – Китай. Всеизвестно е, че конкуренцията оживява бизнеса. И все пак Индия и Япония не бива да губят чувство за мярка. През 2013 година Япония и Китай са изтъргували помежду си стоки за над 312 милиарда долара. Близо една пета от японския износ е предназначен за китайския пазар. А в Индия двустранната търговия тепърва набира скорост. През 2005 година търговският стокообмен между Индия и Китай възлизаше само на 5 милиарда долара, но през 2013 година той нарасна до 66 милиарда долара: тоест почти два пъти повече отколкото планирания за идната година стокообмен между Индия и Япония.

Вероятността, новото приятелство да има същото значение за икономиката, както връзките с Китай, е относително минимална. Независимо от това има смисъл от създаването на различни съюзи между страните от Азия – с или без участието на Китай. Рисковано е обаче, когато икономическото сътрудничество има и политически отенък. Шиндзо Абе и Нарандра Моди използват един все по-агресивен външнополитически език спрямо Китай. В скоро време те имат намерение да проведат и тристранни преговори със САЩ. Освен това планират общи военни учения в Източнокитайско море. Министрите на отбраната на двета страни се договориха да организират редовни консултации.

Всички описани инициативи обаче имат по-скоро символичен характер, защото военното сътрудничество между Япония и Индия не е в състояние истински да застраши Китай. Все пак пекинските политици имат и поводи за недоволство: Китай спори с Индия за протежението на общата граница, индийските политици пък не харесват китайското приятелство с Пакистан. Отношенията с Япония също на са безоблачни. От години двете страни спорят за островната група Сенкаку в Китайско море. Миналата седмица японски политици отново посетиха шинтуисткия храм Ясукуни, символ на японския милитаризъм, и отдадоха почит и на хора, осъдени за престъпления спрямо китайското население. Премиерът Шиндзо Абе този път не присъства лично, но миналата година Абе посети храма и с това предизвика огромно възмущение в Китай и Южна Корея.

Има ли смисъл да ядосваме Китай?

Шиндзо Абе и Нарандра Моди трябва добре да преценят докъде могат да стигат в предизвикателствата спрямо Китай. Японската икономика се нуждае от Китай като място за производство и пазар. Нарандра Моди пък иска да даде тласък на стопански бум, подобен на онзи, който преживя Китай през последните 20 години. Китайският президент Си Цзинпин вече му обеща подкрепата си, за разлика от Япония. В следващите години Китай ще инвестира милиарди в индийската инфраструктура, ще помага при изграждането на индустриални зони и ще разшири още търговията си с Индия. Сегашната структура на властта в Азия е такава, че човек трябва три пъти да премисли преди да нанесе външнополитически щети, само за да спечели няколко вътрешнополитически червени точки. Същото, разбира се, се отнася и до Китай.

* Колумнистът на Дойче Веле Франк Зирен живее от 20 години в Пекин.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.