Опасната игра на Индия и Япония
Индия и Япония разширяват сътрудничеството си. Това никак не се харесва на Китай, защото му е ясно, че двете страни се активизират в името на една цел – да го дразнят, пише колумнистът на Дойче Веле Франк Зирен.
Новият премиер на Индия Нарендра Моди и японският министър-председател Шиндзо Абе са първи приятели. Такова впечатление поне оставят техните поствания в Туитър напоследък. Първо Шиндзо Абе поздрави своя колега за 64-ия му рожден ден, като напомни за приятното прекарване по време на официалната визита на Моди в Япония в началото на септември. Няколко дни по-късно Нарандра Моди поздрави Абе за 60-ия му рожден ден. Двамата премиери демонстрират официално приятелството си. Причината за това е ясна. Пекин трябва да види, че светът може да мине и без Поднебесната империя. По същата причина по време на визитата на Моди бяха подписани и редица документи за разширяване на сътрудничеството между Индия и Япония. Засега годишният търговски оборот между двете страни възлиза на около 18 милиарда долара. За идната година вече са предвидени 25 милиарда. Освен това Япония ще инвестира до 35 милиарда в индийски проекти през следващите пет години, предава Дойче Веле.
Китай си остава икономически лидер в региона
Няма нищо лошо в това, че две от трите най-големи народни стопанства в Азия си сътрудничат, за да станат малко по-независими от безспорния номер 1 в региона – Китай. Всеизвестно е, че конкуренцията оживява бизнеса. И все пак Индия и Япония не бива да губят чувство за мярка. През 2013 година Япония и Китай са изтъргували помежду си стоки за над 312 милиарда долара. Близо една пета от японския износ е предназначен за китайския пазар. А в Индия двустранната търговия тепърва набира скорост. През 2005 година търговският стокообмен между Индия и Китай възлизаше само на 5 милиарда долара, но през 2013 година той нарасна до 66 милиарда долара: тоест почти два пъти повече отколкото планирания за идната година стокообмен между Индия и Япония.
Вероятността, новото приятелство да има същото значение за икономиката, както връзките с Китай, е относително минимална. Независимо от това има смисъл от създаването на различни съюзи между страните от Азия – с или без участието на Китай. Рисковано е обаче, когато икономическото сътрудничество има и политически отенък. Шиндзо Абе и Нарандра Моди използват един все по-агресивен външнополитически език спрямо Китай. В скоро време те имат намерение да проведат и тристранни преговори със САЩ. Освен това планират общи военни учения в Източнокитайско море. Министрите на отбраната на двета страни се договориха да организират редовни консултации.
Всички описани инициативи обаче имат по-скоро символичен характер, защото военното сътрудничество между Япония и Индия не е в състояние истински да застраши Китай. Все пак пекинските политици имат и поводи за недоволство: Китай спори с Индия за протежението на общата граница, индийските политици пък не харесват китайското приятелство с Пакистан. Отношенията с Япония също на са безоблачни. От години двете страни спорят за островната група Сенкаку в Китайско море. Миналата седмица японски политици отново посетиха шинтуисткия храм Ясукуни, символ на японския милитаризъм, и отдадоха почит и на хора, осъдени за престъпления спрямо китайското население. Премиерът Шиндзо Абе този път не присъства лично, но миналата година Абе посети храма и с това предизвика огромно възмущение в Китай и Южна Корея.
Има ли смисъл да ядосваме Китай?
Шиндзо Абе и Нарандра Моди трябва добре да преценят докъде могат да стигат в предизвикателствата спрямо Китай. Японската икономика се нуждае от Китай като място за производство и пазар. Нарандра Моди пък иска да даде тласък на стопански бум, подобен на онзи, който преживя Китай през последните 20 години. Китайският президент Си Цзинпин вече му обеща подкрепата си, за разлика от Япония. В следващите години Китай ще инвестира милиарди в индийската инфраструктура, ще помага при изграждането на индустриални зони и ще разшири още търговията си с Индия. Сегашната структура на властта в Азия е такава, че човек трябва три пъти да премисли преди да нанесе външнополитически щети, само за да спечели няколко вътрешнополитически червени точки. Същото, разбира се, се отнася и до Китай.
* Колумнистът на Дойче Веле Франк Зирен живее от 20 години в Пекин.
