Опасната идея на Путин

| от |

Не Евразийският съюз на Путин представлява опасност за Европа – заплахата идва от евразийската идеология, на която стъпва този съюз, твърди в коментара си пред Дойче веле Инго Мантойфел, ръководител на руската редакция на Дойче Веле.

2013-12-24T160045Z_1731930985_GM1E9CO1UJY01_RTRMADP_3_RUSSIAДокато днес (29 май) президентите на Русия, Казахстан и Беларус подписваха в Астана договора за Евразийски икономически съюз, мнозина сигурно са си спомнили с умиление за съветската империя, разпаднала се преди почти 25 години. Точно на това се надяват в Кремъл: руснаците да интерпретират събитието като един вид възраждане на руското могъщество. Същевременно на Запад расте страхът от един нов Съветски съюз. Което, впрочем, също влиза в плановете на Москва. Грешно е обаче да се смята, че Евразийският икономически съюз е нещо като нов СССР.

Какво (не) знаем

Инициираният от Русия Евразийски съюз не може да бъде сравняван със Съветския съюз. Той е просто резултат от последователните усилия на Русия за поддържане на близки икономически отношения между бившите съветски републики. От 1 януари 2015 година Русия, Беларус и Казахстан започват да въвеждат принципите на свободното придвижване на хора, стоки, услуги и капитали. Само че опитът с вече съществуващия митнически съюз между тези три страни показва, че сътрудничеството напредва много бавно. Причината за това трябва да търсим в сериозните политически и икономически различия, в корупцията и липсата на прозрачност. До този момент в митническия съюз членуват само Русия, Беларус и Казахстан. Скоро към тях биха могли да се присъединят също Армения и Киргизстан. Съмнително е обаче дали руските граждани ще подкрепят идеята за свободно придвижване на хора от бедните централноазиатски републики.

И още нещо: без участието на Украйна проектът за Евразийски икономически съюз на територията на постсъветското пространство е де факто мъртвороден. Именно това е причината за агресивната политика на Русия спрямо Украйна. Да не забравяме и факта, че лоялността на Беларус и Казахстан към този проект не е безгранична. Основният мотив на Казахстан е не да спомага за икономическото и политическо превъзходство на Русия, превръщайки се неин васал, а да я използва като противотежест на засилващото се китайско влияние. Подобни цели преследва и Беларус, само че по отношение на лъкатушенията между Москва и Брюксел.

Не, раждащият се сега Евразийски икономически съюз не е нов Съветски съюз. И не представлява опасност за ЕС. Точно обратното дори: този нов вътрешен пазар може да разкрие неподозирани възможности пред европейските концерни. А в случай, че се окаже успешен, евразийският проект може да доведе и до повишаване на жизнения стандарт на хората от региона. Затова европейците не би трябвало да имат нищо против този нов вътрешен пазар.

Истинската заплаха

Съвсем друга оценка заслужава евразийската идеология. Откакто Путин се върна на президентския пост, значението ѝ нараства все повече. Сложната дума „евроазиатизъм“ – и най-вече нейните идеологически компоненти, ще определят политическата дискусия в Европа през следващите няколко десетилетия. Всъщност, това вече се случва: дяснопопулистките движения с техните антилиберални, ксенофобски, хомофобски и атиамерикански възгледи се радват на все по-голяма популярност в Европа. А техните убеждения много приличат на проповядваната от Москва евразийска идеология.
Идеята за т.нар. евроазиатизъм е разработена през 20-те години на миналия век от руски емигранти с антилиберални, националистически и антисемитски възгледи. Допреди няколко години тази идеология все още не беше особено популярна. Но с политиката си след 2011 година Путин ѝ придаде нова тежест. Затова не бива да се учудваме, когато Путин се изказва положително за дяснопопулистки политици и партии като Националния фронт на Марин льо Пен.
Грешат онези, които смятат, че евроазиатизмът представлява отказ на Русия от Европа. Той е замислен като проект за изграждането на една друга Европа – антилиберална и антиамериканска. От което следва, че не Евразийският съюз представлява опасност за либерална и демократична Европа – заплахата идва от евроазиатизма. С оглед на всичко това Европа трябва най-сетне да се събуди от еуфорията, в която изпадна след края на Студената война, и да започне да се подготвя – както в политически, така и във военен план – за новото тоталитарно предизвикателство.

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!

 
 

Най-известните „голи” корици

| от chronicle.bg |

Рано или късно в кариерата на всяка звезда идва момент, в който трябва да прецени: съгласна ли съм/съгласен ли съм да го направя. Става дума за поставянето на собственото голо тяло върху корица на списание.

Част от най-известните имена  в киното са се снимали без дрехи – дори не е нужно да говорим за всички снимки на Памела Андерсън за Playboy.

Не само еротичните списания обаче работят с плътта на моделите си.

Корицата на Time с Бенедикт Къмбърбач го доказва.

В галерията събрахме най-известните „голи” корици на всички времена, които включват част от най-известните лица днес. Вижте ги.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.