Оливър

Продължаваме с рубриката на Юлия Кошаревска, която скоро ще си има име, както подобава на всяка рубрика. Днес ще се запознаем с един изключителен британски младеж.

Групите във Facebook, които обединяват българи в чужбина, са източник на най-различни истории, защото събират хора с най-различни интереси и цели: някои продават билети за България, други предлагат работа или квартира, има и такива, които просто си търсят компания. В тях членуват и хора като Оливър.

Заслугата за виртуалната ни среща, съвсем не е моя, а на Дани Георгиева – вдъхновяващият координатор на стажантите на Заедно в час за Великобритания. Един ден тя видяла в една от тези групи необичайната молба на Оливър – някой да му провери съчинението по български. Оказало се, че Оливър учи бакалавър по български и испански в University College в Лондон.

Защо ли?

Защото видял в България отношение към живота, каквото му липсвало в Англия.

Ето какво ми разказа самият той (запазвам оригиналния текст):

„Бях в България за първи път през 2009 с училището ми на ски ваканция в Банско. Можах да разбирам Кирилца, за това когато намерих странният свят на българска музика чрез Планета TV, написах имената на певиците за да ги разследвам когато се върнах вкъщи. Въпреки че не можах да разбирам нищо, хареса ритъма на песните на певици като Таня Боева, 100 Кила и Лора Караджова. Първият ми опит с български език беше когато бях на един магазин на ски писти. Както вече казах, не можах да говоря български, но можах да чета знаци, за това реших да опитам да поръчвам нещо на български. Казах на мъжа зад гишето на ужасен акцент ‘porzhenny kartoffy, molyer’. Той се усмихна и чувствах страхотно. От време на време, слушах българска музика докато мислех за пътуването ми в България. Постепенно, осъзнах колко красива е България; езика, хората, планините, атмосферата, храната.

Запознах се с няколко българи чрез Facebook за да намеря повече за какво става в Бълария. Говорих с един мъж от Банско на име Консантин Керанджиев (който е един от най-добрите ми приятели сега) и любезно ме покани да отида в България през лятото на 2012. Бях с него и негово прекрасни семейство и приятели за две седмици. Те ми показаха колко красив е живот в България. Всеки ден ядох домашна храна…”

Тук за малко преминахме на английски. Кавза, че се е наслаждавал на чудесното време и е срещнал едни от най-приветливите хора. А единственото, което не му харесало, били шофьорите – опитват да те изпреварят, дори когато в насрещното идва камион. „Осъзнах, че българският начин на живот включва важни елементи, които гарантират щастлив и пълноценнен живот: здравословна храна, връзка със семейството и страхотно време,” допълва още той и отново заговаряме на български.

„Онова време беше когато се влюбих в България.

Има възможност за мене да уча български в UCL (University College London – бел.ред.). Никога (Някога – бел.ред.) мислих, че щях да бъда единственият студент на български в цяла Великобритания. Учителят ми се казва Ани Илков и той е прочут поет и писател. Защото аз съм неговият единствен студент, уроците ни могат да бъдат много гъвкави. Много благодарен съм да имам такив търпелив и полезен учител.

Аз съм учил български напълно преди пет месеца. Преди това, само можах да говоря малки изречения и не разбирах нищо. Според мене, най-трудните български думи са ‚заподозрян‘ и ‚предпологаем‘. Намерих тези думи докато четях една статия за убийството на Георги Марков. Мога да кажа на името на всеки англичанин, че такиви думи не са създадени за английски усти. Още не мога да кажа ‚предпологаемият заподозрян‘ без да се смея.

Сега, в свободното ми време, харесвам да слушам българска музика и чета за история на България (интересувам се от Никола Вапцаров и неговите стихотворения). Ако някой иска да говори с мен, ще ми е много приятно! – https://www.facebook.com/carouselambra213

Накрая, искам да кажа ‚СЪЖАЛЯВАМ‘ на името на глупавите англичани, които мислят, че българи са каквото се показват в английските вестници.”

Оливър разяснява какво мисли за истерията относно българските и румънски имигранти на английски: „Очевидно е, че „журналистите” се спряха на най-бедните и най-уязвими места в България (и Румъния) и се опитват да ги криминализират, подчертавайки разликата между техните общества и нашето. „Тези хора все още изплозват каручки! Те идват да ни вземат работните места!” Този начин на създаване на паника и разпространяване на грешна информация е на границата на расизма. Това е тактита, която широко се използва от политически партии като ЮКИП, за да се привлекат избиратели за предстоящите избори. В никакъв случай това не е представително за начина на мислене на по-голямата част от британците!”

И въпреки всички тези положителни думи по наш адрес, вероятно се питате „И какво ще прави човек след като завърши български?”

„Ако имам възможността ще бъде страхотно да живея в Банско или Благоевград, защото обичам планините и хората там. Ще бъда много щастлив ако мога да живея някъде в България в бъдещото.”

И аз също.