Окупацията се разраства

| от |

Студенти са окупирали най-голямата зала във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски” тази сутрин.

1380127_230355757128466_1310134204_n

 

Продължава и окупацуята на най-голямата зала в Ректората – Аудитория 272. 13-та зала на факултета по журналистика също е блокирана. В Лесотехническия университет също има блокирана аудитория.

Очакват се окупации и в Пловдив, Перник и НБУ. Следим темата в развитие.

В момента: лекция на доц. д-р Кристиян Таков в 272.

1394781_230351660462209_1863424388_n

Студентите искат оставката на премиера Пламен Орешарски, както и отговор на въпроса „Кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”.

По-рано инициаторите на окупацията разпространиха нов призив към студенти, колеги, приятели и преподаватели.

Наясно сме, че у някои от вас започналата окупация ще създаде негативни чувства към нас.

Ще си кажете, че уж се борим за образование и бъдеще, а в същото време спираме учебния процес в най-голямата зала на Софийския университет.

Но замислете се! Ние ли сме най-големите рушители на образованието, окупирайки една зала? При положение, че за последните години е нямало нито едно правителство, което да постави за национален и свой собствен приоритет образованието. Нито едно правителство не се сети, след избори, че трябва да концентрира максимално сили за развитие и подобряване на образованието. Не, едва ли. Смятаме, че образованието има по-голям проблем от пропускането на няколко лекции.

Не е ли време студентите най-накрая да вземат страна в ставащото вече четвърти месец в обществото? Не са ли студентите също част от това общество? Докога студентите ще стоят отстрани, смятайки че тези процеси не ги засягат?

Ние казваме СТИГА!

Стига на апатията, стига на бездействието, стига на безхаберието!

Време е студентите да заемат позиция за своето бъдеще. Да изкажат своята дума – искат ли да живеят в по-добро общество, където техният глас реално ще се чува, където няма да има народни представители, които да се осмелят да покажат среден пръст на този, когото представляват, или да кажат, че не им пука за мнението на народа! Или искат да живеят в сегашното общество – стига тях пряко да не ги засяга.

Призоваваме ви – присъединете се към нас! Сега е моментът да покажете на чия страна сте. Сега е моментът да заявите позиция и да вземете отношение. Сега е моментът преподавателите да застанат зад своите възпитаници, дори пред тях – да поемат ударите, които следват.

Ще застанете ли рамо до рамо с нас за по-добро бъдеще, за морал в политиката, за съвестност и за уважение към нас, гражданите, избирателите, народа? Ще застанете ли до нас в борбата за принципи? Или ще застанете срещу нас – и ще признаете статуквото, ще се съгласите да продължавате да живеете в такова общество с такива политици?

От вас зависи. От всеки един, поотделно, като личност! От ВАС зависи!
Ние ви чакаме да застанете с нас зад тези принципи.

Елате!”.

В същото време след вчерашната реакция на ректора проф. Иван Илчев в мрежата се появи отворено писмо до него.

ОТВОРЕНО ПИСМО
До Ректора на СУ проф. Иван Илчев:Г-н Ректор,

Не се излагайте. Би трябвало точно вие да помните.
Да разбирате и да не подценявате – заради малкия брой – потенциала на студентите, завзели 272-а аудитория на СУ вчера.

На 11 юни 1990 г., след митинг пред НДК, в който освиркахме резултатите от изборите, малка група студенти се запътихме към Университета по бул. „Толбухин“ (днес бул. „Васил Левски“).

Влязохме през задния вход, откъм двора. Насядахме вътре на стълбището. И заговорихме сериозно за стачка.

Така започна първата студентска стачка. От 30-на души – „фракция на една сравнително малка група студенти“, както казвате.

Аз бях там. Участвах. Нищо, че не бях студент на Университета, а на ВМЕИ „Ленин“. Разказах какво бях научил наскоро от мой познат, който се беше върнал наскоро от Чехословакия. Беше описал как са организирали стачка студентите там – как се разполагат, как се отнасят към преподавателите и недоволните си колеги.

В първия момент и онази стачка не беше одобрена от обществото. И беше подценена от Ректората. Не правете грешката да не можете да видите няколко месеца напред.

#ОСТАВКА!
искрено ваш Красимир Гаджоков,
вечен студент по непримиримост

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.