Обзор на кръга в Англия

| от |

Станислав Рангелов

Ливърпул – Евертън 1:1

Голямато дерби на Мърсисайд не излъчи победител, въпреки че домакините играха по-добре като цяло и бяха по-настоятелни, но бяха наказани в самия край. Червените имаха претенции за дузпа, когато Гарет Бари спря една топка в посока на вратата с ръка, но съдията прецени да не свири. Гостите от своя страна също имаха основание за наказателен удар, когато Лукаку беше задържан и съборен, но реакция също не последва. Марио Балотели изигра не лош двубой, но отново се отличи с някои пропуски. В средата на втората част Джерард изпълни перфектен пряк свободен удар и счупи двете нули на таблото в отговор на предпазливата игра на карамелите. Малко след това Балотели можеше да покачи резултата, но италианецът се опита да счупи горната греда за жалост на всички фенове по стадиона. И когато се очакваше мачът да приключи с минимална победа за червените, след едно разбъркване и недотам добро изчистване пред наказателното поле Фил Ягиелка с топовен шут и невероятно точен остави безпомощен Симон Миньоле. Английският национал намери по идеален начин топката и я прати в левия горен ъгъл, като преди това се отби и в гредата за радост на Мартинес и гостуващите привърженици, които бяха оклюмали. Така срещата не излъчи победител и двата отбора се настаниха в долната половина на таблицата.

Челси – Астън Вила 3:0

Сините от Лондон взеха комфортна победа у дома като гостите не оказаха сериозна съпротива. Бразилска феерия се развихри на Стамфорд Бридж и отнесе горките гости, които имаха успешни мачове срещу Челси, но не и този път. С победата хората на Моуриньо запазиха първото си място и разликата в класирането се запази. Кристъл Палас – Лестър Сити 2:0 Орлите взеха много ценна победа срещу новаците Лестър, които се представят доста успешно за момента. В началото на второто полувреме с два бързи гола на Фрейзър Кембъл и Миле Йединак лондончани си осигуриха победата и се наместиха в горната половна на таблицата, докато загубата ще дойде отрезвително за лисиците след гръмката им победа предния кръг срещу Юнайтед.  

Хъл Сити – Манчестър Сити 2:4

Гостите се бяха подготвили добре за този мач, защото нямаха победа от известно време в първенството и беше време да задействат нещата, ако искат все още да запазят короната при себе си. Сити започнаха вихрено и до 10-та минута вече водеха с 2:0 след великолепни изпълнения на Агуеро и Джеко. Добрият старт поуспокои небесносините и това позволи на домакините да погледат по-смело към Кабайеро, който стартира на вратата във втора поредна среща за сметка на Харт. По този повод стражът на Англия изказа своето недоволство, защото иска да играе всеки път, но все пак решенията взима Пелегрини, който от своя страна използва ротациите по свое осмотрение. В една от атаките Мангала си отбеляза ефектен автогол, доста красив между другото, с който може би искаше да засенчи Иван Вуцов. Но кошмарът на французина не свърши дотук, като малко след това направи глупава дузпа в опит да повтори изпълнението на Де Йонг срещу Испания на финала 2010. И така от нищото тигрите отново се върнаха в играхата и живнаха, дори се настървиха да търсят победата. Второто полувреме обаче всичко си дойде на мястото, когато вездесъщият Джеко в този мач отново даде преднина на гостите с прекрасен завършващ удар с левия крак, а малко преди това Яя Туре се опита с далечен удар да излее гнева си в гредата. До края на срещата шампионите контролираха мача и владееха повече топката, дори имаше време за влезлия Лампард да се разпише. Ветеранът вкара четвъртия си гол в три мача и показа освен класа и форма, на която биха завидели доста от играчите в Англия

Манчестър Ю – Уест Хем Ю 2:1

 

Червените дяволи постигнаха измъчена победа у дома, но по-скоро двубоят ще се запомни с изгонването на Уейн Рууни, който се отнесе непристойно спрямо противников играч и му бе показан диренктен чертвен картон. Иначе мачът започна по най-добрия начин за домакините, които набързо поведоха с два гола на Рууни и ван Перси. Малко след това добре играещият за чуковете Сако намали преди края на полувремето. Втората част бе белязана от глупостта на Рууни, като до края гостите имаха претенции към съдиите за отменен гол поради засада, но положението беше доста спорно и това предизвика гнева на Големия Сам, който беше крайно недоволен, тъй като отборът му щеше да обърне мача на Олд Трафорд. А проблемите за ЛВГ остават, защото ясно се вижда, че нещата в защита куцат и не могат да бъдат решени поне засега.

Саутхемптън – КПР 2:1

Високо летящите домакини продължиха победната си серия и подобриха рекорда си от 1983/84 за поредни победи в елита. Но този път беше доста по-трудно срещу момчетата на Хари Реднап, които се борят за повече точки в актива си. Първото полувреме не предложи кой знае колко интересни моменти, а кулминацията остана за след почивката. Първо Бертранд се включи добре по крилото и откри резултата за светците с хубав плътен удар, но столичани не бяха казали последната си дума. Десетина минути по-късно Чарли Остин изравни след много технично изпълнение: пое топката с десния крак, завъртя се и моментално шутира с левия за 1:1. Хората по трибуните още не се бяха съвзели от шока и доброто изпълнение, когато стадиона изригна след брилянтното изпълнение на новото попълнение Грациано Пеле. Само две минути бяха достатъчни италианския нападател да покаже какво може с невероятна задно-странична ножица, с което възстанови преднината за отбора от южния бряг. До края Нико Кранчар не успя да отбележи, след като от фаул нацели горната греда, а след това домакините пропиляха добра възможност да убият мача. Така или иначе червенобелите запазиха втората си позиция и са само на три точки зад лидерите Челси. Съндърланд – Суонси Сити 0:0 Резултатът тук говори и за качеството на мача, без особено интересни моменти и леко скучен. Черните котки отново не успяха да вземат домакинска победа, която щеше да им помогне да се изкачат малко в класирането. Дори изгонването на Анхел Ранхел 10 минути преди края не помогна и така двата отбора си разделиха по една точка.

Арсенал – Тотнъм 1:1

 

Дербито на Северен Лондон не излъчи победител и се оказа доста по-постно, отколкото се предполагаше, че ще бъде. Традиционна висока резултатност в мачовете между двата отбора липсваше, особено през първата част, в която не видяхме много положения пред двете врати. Артилеристите определено бяха по-настоятелни, но не съумяха да сътворят кой знае какво пред Юго Лорис.

Дори напротив, малко след почивката гостите откриха резултата, след като отбраната на Арсенал сбърка фатално малко след дъгата на наказателното поле и шпорите използваха това недоразумение, като направиха показна атака, завършила по блестящ начин от Шадли. След това червенобелите натиснаха противника си и почти веднага можеха да вкарат, но вещата намеса на Лорис не позволи равенството и чак 15 минути преди края Окслейд-Чембърлейн успя да изравни след поредната атака, която този път се оказа успешна.

УБА – Бърнли 4:0

 

В битката на дъното дроздовете взеха очаквана победа над новаците в елита и по този начин записаха първи успех пред своя публика. Домакините откриха резултата в 30-та минута след ъглов удар, а след това контролираха мача и точно преди почивката успяха да вкарат още един. Второто полувреме се отчетоха с още две попадения, а виненочервените не успяха по никакъв начин да се противпоставят и се закотвиха в зоната на изпадащите поне за момента.

Стоук С – Нюкасъл 1:0

Домакините бяха без спечелан точка до момента и това определено се отрази на мотивацията на грънчарите, които искаха да зарадват хората на Британия Стейдиъм. Още в 15-та минута Крауч засече едно центриране и с глава донесе ценния гол, който се оказа и победен. Гостите по никакъв начин не успяха сериозно да застрашат вратата на Бегович и съвсем заслужено са на последното място. С тази загуба положението на Пардю съвсем стана „розово“ и ако иска да остане на поста си по-дълго, ще трябва да намери начин да измъкне свраките от блатото на посредствеността.  

   

bpl

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.