Обзор на 32-ри кръг в Англия

| от |

Шест кръга преди края на първенството имаме нов лидер в лицето на Ливърпул, след като Челси и Сити загубиха точки.

suarez

 

Манючестър Юн – Астън Вила 4:1

Червените дяволи бяха решени да се реабилитират пред собствена публика след фиаското през седмицата в градското дерби. Сметките им обаче излязоха криви поне в началото, след като Уестууд ги попари рано рано, за да изведе Вила напред в резултата.

 

За тяхно щастие Уейн Рууни се развихри и с два гола до почивката направи обрата пълен, а за гостите Бентеке пропусна да възстанови паритета. След паузата Хуан Мата вкара първия си гол за клуба и с това увеличи преднината за домакините. До края на срещата Чичарито оформи крайния резултат в последната минута, докато Вила за втори пореден мач повежда и губи с 1-4, което не говори особено добре за тактическата дисциплина.

Кристъл Палас – Челси 1:0

Този мач трябва да влезе в учебниците по класически дефанзивен стил и особено в тези на Тони Пюлис. Напълно си е заслужил факта, че никога не изпада с даден отбор. Между другото това беше и най-голямата изненада на кръга.

 

Орлите се възползваха от грешка на Джон Тери и спечелиха трите точки в това лондонско дерби. Мачът на Селхърст Парк не бе сред най-интересните, както и всички мачове, които води уелсеца, но трябва да му се признае, че знае как да печели важни двубои у дома. Сините, които в този мач бяха в бяло имаха своите шансове, но Торес не успя да реализира и така Челси сдадоха първото място и може би ще им е трудно да си го върнат, предвид малкото срещи до края.

Саутхемптън – Нюкасъл Юн 4:0

Светците буквално оскубаха свраките на своя Сейнт Мери и ги изпревариха в класирането. С по един гол на Джей Родригес и Рики Ламбърт в края на първото и началото на второто полувреме домакините убиха интригата в срещата. Още един гол на Родригес и звездата Адам Лалана червенобелите спечелиха убедително и без особено проблеми този мач.

Стоук Сити – Хъл Сити 1:0

С единствен гол на Одемвинги грънчарите издрапаха до трите точки срещу тигрите и стигнаха психологическата граница от 40т., която се смята за достатъчна за спасение. От своя страна гостите ще трябва да се потрудят още малко, за да запазят и те мястото си сред най-добрите.

Суонси Сити – Норич Сити 3:0

В друго дерби на Сититата лебедите изкълваха канарчетата и след добрия мач през седмицата на Емирейтс продължиха с прекрасна победа над пряк конкурент в дъното на таблицата. С две попадения на Де Гусман преди почивката и едно на Уейн Раутлидж в края си подепечатаха трите точки, които ще им трябват, за да оцелеят.

УБА – Кардиф Сити 3:3

Това бе много важен мач в битката на дънните риби и напрежението за трите точки даде резултат, но това не попречи на броя голове. Срещата започна ударно за торбаланите, които поведиха с два гола до деветата минута. Драконите намалиха преди почивката, за да стигнат до равенство малко преди края. И когато всички на Дъ Хоторнс се бяха примирили с едната точка, резервата Бифума хвърли в екстаз феновете на чернобелите и направи 3-2. Но това не беше всичко, защото бойките уелсци не се бяха предали и буквално в последната атака още една резерва потопи в скръб по-голямата част на стадиона за радост на своите фенове и Оле Гунар.

Така с поделената точка гостите остават в опасната зона, докато домакините имат крехка преднина пред Съндърланд, които имат мачове по-малко.

Арсенал – Манчестър Сити 1:1

Късният мач в събота предложи емоции на привържениците на двата отбора. Гостите започнаха мача така, както бяха приключили на Олд Трафорд и придобиха контрол върху топката, което доведе до една контраатака, завършена брилянтно от Давид Силва, вкарал след удар в гредата на Един Джеко. До края на полувремето гражданите изпуснаха да довършат домакините, които не можеха да направят кой знае какво и опасностите пред Харт бяха сведени до минимум. Втората част започна по-активно за топчиите, които бяха решили, че имат сили за нещо повече от почетна загуба. Но при една контра Навас центрира опасно и замалко не се стигна до втори гол по подобие на автогола им срещу Суонси. За тяхно щастие топката мина на сантиметри от гредата.

Странното в случая бе, че съдията не даде ъглов удар, а Арсенал изпълниха аут, който доведе до гол. Подолски, който изигра добър мач по крилото центрира малко нестандартно и напълно необезпокоявания Фламини с първия точен изстрел в рамките на вратата изравни резултата и хвърли в делириум феновете на Емирейтс. Небесносините предадоха владението на домакините и можеха да съжаляват горещо за това им действие. Малко след изравнителния гол Арсенал можеха да вкарат още един, но вещата намеса на Харт предотврати развръзката. До края артилеристите се опитваха да натиснат, за да спечелят, но се видя, че нямат нападател, който да ги поведе в такива мачове. От другата страна Сити имаха едно две положения, но неточни удара на Фернандиньо и Джеко запазиха резултата равен и интригата за титлата се заплече още повече.

 

Фулъм – Евертън 1:3

Това беше може би последният шанс на домакините за частица надежда за спасение, но тя угасна безвъзвратно след загубата у дома от Евертън. През първото полувреме нямаше кой знае какви положения, но втората част започна доста по-интересно. След един ъглов удар изстрел на игра на карамелите доведе до автогол на вратаря на Фулъм, но в интерес на истината той не можеше и да направи кой знае какво. Но персийската перла на котиджърс Дежага изравни резултата с топовен шут от границата на полето и върна надеждите за победа. И тя можеше да се случи малко по-късно, но белите пропуснаха своя шанс и в края на мача сините от Ливърпул ги наказаха с два гола, за да следват по петите Арсенал за топ 4 и с това направиха пет поредни победи в първенството.

Ливърпул – Тотнъм 4:0

 

Възпитаниците на Брендън Роджърс постигнаха осма поредна победа и прегазиха Тотнъм с 4:0. По този начин се възползваха от грешките на другите конкуренти за титлата и излязоха на първо място в класирането след 32 изиграни срещи.

Мачът започна по възможно най-добрия начин за червените, след като Кабул си отбеляза комичен автогол във втората минута. Проблемите за шпорите тепърва започваха и Вертонген се контузи, като бе заменен от Майкъл Доусън.

Tottenham-OG-2

Последният стана главния виновник за втория гол, дело на Суарес и Ливърпул взеха комфортна преднина на почивката. През второто полувреме чудесен премерн удар от границата на наказателного поле на Коутиньо довърши белите, които до края допуснаха още един гол.

Съндърланд – Уест Хем 1:2

Домакините пропуснаха златна възможност да се доближат до спасителния бряг, след като загубиха от Уест Хем. Анди Керъл откри резултата за чуковете в началото на двубоя с глава, а до края на полувремето черните котки не успяха да създадат опасности пред вратата на гостите.

В началото на втората част гол на Мохамед Диаме уби интригата в двубоя, но не така мислеше влезлият като резерва Адам Джонсън. Бившият играч на Ман Сити раздвижи играта на червенобелите и малко след появата си намали резултата, за да даде надежди на феновете дошли на Стейдиъм ъф Лайт. Домакините обаче така и не успяха да застрашат по-сериозно гостите и след поредната загуба битката за спасение се очертава почти невъзможна.

Станислав Рангелов

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days