Обществените нагласи: 60% от българите подкрепят студентските протести

| от |

655-402-boriana-dimitrova-ot-alfa-risyrch

Това показва национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено сред 1030 души в периода 26-31 октомври 2013г. чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица.

Одобрението за протестите доминира във всички типове населени места, като относително по-високо е в столицата и малките градове (64- 67%), а малко по-ниско (59-56%) – в областните градове и селата. Подобна е подкрепата и сред отделните образователни групи. Тя варира между 57% и 62%, като отново няма силни разлики между хората с различно образователно равнище. Нагласите се обръщат единствено при хората над 60г., които са и най-поляризирани – 47% одобрение срещу 52% неодобрение.

Със студентската окупация започва да се пропуква една от най-упорито налаганите тези за протестите, избухнали след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – че протестиращите, които и да са те, са водени не от морална кауза и възмущение от начина на управление на страната, а са платени и използвани от политическата опозиция. Две трети от българите застават зад тезата, че студентските протести са „спонтанни, водени от чувство за справедливост“, 29% – че са „платени и обслужват партийни интереси“. Нов момент в обществените нагласи е, че 20% дори от хората, които по една или друга причина не подкрепят протестните действия, са на мнение, че студентите са изразители на справедлив морален бунт, а не на користен партиен интерес.

Очакванията за развитието на протестите също опровергава тезата за тяхното „отмиране” – 58% от хората смятат, че те ще се разраснат , а 41% – че ще се изтощят, преди да „събудят“ и други социални групи. Разбираемо, в мнозинството си хората, които подкрепят протестите са по-големи оптимисти за развитието им, а противниците им имат по-високи очаквания за провал. Интересни тук са изключенията от общата тенденция – сред неподкрепящите протестите прогнозите за разрастването им са по-високи (38%), отколкото са скептичните нагласи сред привържениците им (25%). Накратко, това означава, че доскоро твърдата убеденост на противниците на протестите, че промяна на статуквото няма да се случи, започва да се пропуква. И това става с по-бързи темпове, отколкото се изхабява енергията на  протестиращите.

Рейтингът на кабинета „Орешарски” продължава да пълзи надолу и през октомври е паднал до безпрецедентните 19%. Отрицателните оценки нарастват до 49%, като в тях се отразява недоволството на различни социални групи, в които кабинетът, макар и по различни причини, губи одобрение.

Конституционният съд, чийто рейтинг социологическата агенция измерва за първи път, стартира с критичната и вероятно без аналог за подобна основополагаща институция подкрепа от 12%.

Наблюдава се и катастрофален срив в подкрепата за всички основни политически сили. БСП и ГЕРБ застават на практически равни позиции в пътя си надолу – съответно 16,9% и 16,5%. Реформаторският блок също отстъпва от равнището, от които стартира и стига до 6,4%, следван от по-ниския като потенциал, но по-мобилизиран вот за ДПС (6,1%).

„Единственият печеливш от сегашната ситуация на ескалираща криза е „Атака”, чийто рейтинг, макар и бавно, започва да пълзи нагоре”, отчита „Алфа Рисърч”.

Подкрепата за партията нараства от 1,6% до 3% от общия брой избиратели, а одобрението за лидера й от 5% на 7%. Националистите извличат дивиденти не от парламентарното си поведение, което продължава да търпи все така остри критики, а от радикалните си позиции по чувствителния за обществото въпрос с бежанците, подчертават социолозите.

Личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски на около 30%, през септември той бележи рязък спад надолу. Премиерът се радва на едва 24% положителни оценки срещу 48% отрицателни. „Действащият премиер има по-ниска популярност от своя предшественик Бойко Борисов в края на неговия мандат”, отбелязват от „Алфа Рисърч“.

Парламентът остава с критичните 11% доверие, но трупа нови, почти 10% недоверие.

Припомняме и друго регулярно проучване на агенция Алфа Рисърч на обществено-политическите нагласи в страната, реализирано в периода 19–25 септември 2013г. Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Проведено е по метода на пряко стандартизирано интервю сред стратифицирана по тип населено място извадка от 1010 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците възраст, пол и образование.

Проучването регистрира следните основни тенденции в общественото мнение в края на месец септември:

  • Пълзяща  делегитимация на институциите – едва 23 на сто се доверяват на правителството,  28% на премиера Орешарски. Рейтингът на Народното Събрание спада до критичните 11%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
  • Слаба подкрепа за основните политики на правителството. Дори относително най-одобряваната – социалната – се посреща с 30% одобрение и 48% неодобрение. Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много  трудни действията на правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
  • В условията на криза на институциите и политиките преобладаващата част от гражданите живеят с усещането не за стабилизация, а за неизбежни предсрочни избори. Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот. От тях 37% настояват за провеждането им до няколко месеца, а други 39% заедно с европейските.
  • Сближаване на електоралните позиции  на БСП и ГЕРБ след период на по-ясно изразено преимущество за управляващите (17.9% за БСП и 17.1% за ГЕРБ). Тримесечните усилия на БСП да съхрани правителството в условията на непрекъснати протести, изглежда водят до изчерпване на мобилизационния й потенциал и тя вече е достигнала своя  таван. ГЕРБ, от своя страна, след обратното си влизане в парламента и активизирането си, възвръща част от оттеглилата се от него периферия. Тепърва обаче ще стане ясно дали това е траен процес. ДПС (6.1%) и Реформаторският блок (7.0%) са другите две сигурни парламентарни партии,  ако изборите бяха днес.
  • Доверието в лидерите на основните политически сили следва сходна тенденция. Положителното отношение към Бойко Борисов е 28%, към Сергей Станишев – 25%, Лютви Местан – 14% и Волен Сидеров – 5%. С одобрение сред левите избиратели се ползва и Георги Първанов, а сред десните – Росен Плевнелиев и столичния кмет Йорданка Фандъкова. Преобладаващо положително е отношението към еврокомисаря Кристалина Георгиева и омбудсмана Константин Пенчев.

 

ДОВЕРИЕ В ПРАВИТЕЛСТВОТО И МИНИСТРИТЕ

Месец след началото на новия политически сезон, правителството и премиерът Пламен Орешарски продължават да се ползват с високо недоверие. Одобрението за дейността на кабинета остава 23% при двойно по-високо неодобрение (46%). Аналогична е и тенденцията в рейтинга на министър-председателя: доверие, свито до 28% срещу недоверие от 42%.

Освен кадровите назначения, правителството търпи най-силни критики за политиките по борбата срещу монополите и корупцията с едва 12% положителни оценки. Мерките по предизборните ангажименти за икономическо съживяване (18%), подкрепа за бизнеса (18%), подобряване на здравеопазването (15%), усвояване на еврофондовете (15%) също получават много ниско одобрение. Дори към относително най-високо оценената политика на кабинета „Орешарски“ – социалната – критичните оценки (48%) доминират над положителните (30%).

Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният Цветлин Йовчев (с общ индекс за дейността си от 6.6) и военният Ангел Найденов (4.4). Само още четирима имат положителен индекс. Това са външният министър Кристиан Вигенин (2.2), на културата Петър Стоянович (1.6), вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева (1.4) и транспортният Данаил Папазов (0.5).

В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

 

ДОВЕРИЕ В ИНСТИТУЦИИ

С положителен рейтинг сред висшите държавници се открояват президентът Росен Плевнелиев, еврокомисарят Кристалина Георгиева и омбудсманът Константин Пенчев. Одобрението за дейността на президента през последните месеци бележи лек спад, но той запазва доверието на 35% от пълнолетните жители на страната, срещу 28% недоверие. Преобладаващо позитивно е и отношението към еврокомисаря К. Георгиева – 43% одобрение и 15% неодобрение, както и към омбудсмана К. Пенчев – 35%:14%.

Всички останали институции обаче губят обществена легитимност. Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. Показателен за делегитимацията на законодателната власт е ръстът в отрицателните оценки – от 39% през юни до 51% през септември.

Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%. Главният прокурор Сотир Цацаров е с положителен рейтинг (29% одобрение срещу 20% неодобрение). Отношението към него през последните месеци обаче търпи динамика, която отразява разминаването между високите очаквания към висшия държавен обвинител и липсата на резултати от ръководената от него институция. В резултат, вместо повишаване на одобрението за прокуратурата, спада това за главния прокурор (от 35% през август до 29% през септември).

Израз на кризата на доверие в институциите е застопоряването им на дъното на общественото одобрение. Това задълбочава текущите политически и икономически проблеми, както и общата нестабилност на управлението. Само една пета от гражданите оценяват положително развитието на страната след изборите през май, за 41% няма ясна посока, а други 38% са категорични, че е отрицателна. За мнозинството от българите изходът от нестабилността е в нови, по-скорошни (37%) или проведени заедно с европейските (39%) избори. Само 23% – колкото са и привържениците на правителството – смятат, че то трябва да изкара пълния си мандат.

 

ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ

Тримесечните изтощителни усилия на БСП да запази правителството изглежда са довели до максимално възможна мобилизация и изчерпване на резерва й. В края на септември електоралната подкрепа за социалистите е 17.9% от общия брой избиратели и бележи лек спад от половин процент за последния месец. Социалната база на левицата, както и на излъченото от нея правителство, продължава да бъде изключително тясна и затворена в средите на най-възрастните поколения (34% сред  избирателите над 61-годишна възраст и само 8% сред 18 – 30 годишните), малките градове и селата.

С връщането си в парламента и активизиране на позицията си ГЕРБ възстановява част от своите симпатизанти, които през лятото се бяха оттеглили в изчаквателна позиция. В края на септември, с подкрепа от 17.1% ГЕРБ скъсява значително дистанцията с БСП.

С близък помежду им потенциал, след двете водещи партии се позиционират Реформаторският блок (7%) и ДПС (6.1%). Реформаторите черпят подкрепа основно от привържениците на обединените в блока партии в големите градове, но все още не са напълно убедителни за по-широкия кръг десни избиратели.

Националистическият вот продължава да бъде разделен основно между две от партиите в тази ниша – НФСБ (2.8%) и Атака (1.6%).

Засилването на политизацията през последния месец мобилизира подкрепа най-вече за водещите партии за сметка на по-малките. Така потенциалът на партия на протестиращите, както и сумарната тежест на други формации въобще остава значителен, но по-нисък в сравнение с периода на най-активните летни протести. Делът на нежелаещите да гласуват нараства до нормалните за неизборен период равнища от 34%, като сред тях се открояват както традиционно отчуждените от политиката, така и част от бившите избиратели на непредставените в парламента партии.

 

НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ БЕЖАНЦИТЕ

Увеличаващата се бежанска вълна към България и засиленият дебат около възможностите на страната да се справи с възникналата ситуация изострят социалната чувствителност по темата. 83% от населението изразяват опасения, че нарастващият брой бежанци крие рискове за сигурността в страната. Около тази позиция се консолидира мнозинството от всички социално-демографски групи, докато едва 17% от хората не виждат сериозна причина за притеснение. Макар да проявява разбиране към положението на бежанците, българското обществено мнение е силно поляризирано по въпроса дали страната трябва да продължи да ги приема.

Отношението към бежанците е противоречиво, както заради притесненията за сигурността, така и поради все още слабото познаване на тези хора, на техните проблеми и нужди. Като цяло, обществото ни е съпричастно и приема, че бягат от война и преследвания (40%). Независимо от това обаче се споделят и притеснения. Най-съществените от тях са от протестите на бежанци срещу условията в центровете за настаняване (39%), и че в сравнение с местното население бежанците са по-толерирани от държавата (37%). В каква посока ще се развият обществените нагласи към бежанците зависи от реакцията и мерките на българските държавни институции. Докато техните действия са половинчати, а информацията, която предоставят недостатъчна, обществото ще продължава да проявява своите притеснения и поляризирано отношение.

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА