Оборище се превърна в рай на музиката и усмихнатите хора

| от |

Столичната ул. „Оборище“ се превърна в рай на музиката, танците, коктейлите и усмихнатите хора, благодарение на поредното издание на „София диша“, предаде репортер на БГНЕС.

Вървейки си по една обикновена улица, каквато е „Оборище“, изведнъж тя вече не ви се струва толкова обикновена както вчера или онзи ден. На всяка крачка ви очаква приключение, няма ги бибиткащите нервни шофьори. Те са заменени от щандове за разнообразни бири, кюфтенца, сладки изкушения, кът за децата, играчки, килими, място за направа на временни татуировки, лятно музикално училище, красиви ръчно изработени бижута и какво ли още не. По пътя си ще срещнете клоуни, танцуващи пред тълпи от хора млади изпълнители или певци.

Изпълнителният директор на фондация „София диша“ Суни Данаджъ разказа за БГНЕС, че днешното издание на събитието е посветено на музиката и танците. Поканени са млади групи, за да изпълнят парчетата си на сцената на фестивала, както и различни формации, които представят репетиции с пиано и китара, вокални изпълнения, и суинг танци.

Групата PSS (Pimp Switch Sequence), която ще закрие вечерта е от млади изпълнители, които тепърва прохождат в музикалния бизнес. Освен това, разказа Данаджъ, се е оказало, че в София много хора се занимават с hand made (ръчно изработени) аксесоари. На тазгодишното издание организаторите дават шанс всяка седмица на различни творци да могат да представят творенията си.

Днес ще представим електронна музика, тъй като навсякъде беше обявено, че ще има рок, суинг и други стилове. Ние ще се погрижим да вкараме малко по-алтернативна музика за по-млада аудитория, заяви Калоян Русинов, познат като DJ Kalu. Мисията на него и екипа му е да стигнат до повече хора, като в следващите часове ще се опитат да го направят, пускайки хаос и техно.

„София диша“ всяка година дава възможност на много хора да покажат с какво се занимават и да излязат на светло. Като DJ, смятам, че няма нищо по-хубаво от една отворена платформа, за да се стига до повече хора, добави младият изпълнител. Според него, обаче самата община и жителите на града трябва да станат по-отворени към по-шумни и нестандартни събития, за да се могат те да се случват естествено.

На щанда на Елена Габова, която е изпълнителен директор на фирма „Кремона-България Казанлък“, има преподавател по класическа китара, който обръща внимание на всеки един, който желае да пробва как се свири на този инструмент. Елена представя и красивите си ръчно изработени класически китари. Цените им са в зависимост от това дали са за начинаещи или професионални музиканти и започват от около 270 лв. и стигат до 1500 лв.

Стойко Ангелов, пък е един от хората, които представят ръчно изработени чаши от порцелан на фондация „Арте“. Част от приходите се отделят за реализацията на проекти на нови автори и художници. Със сигурност столицата ни има нужда от поне едно подобно събитие веднъж в месеца. Хората харесват „София диша“, защото могат да се разхождат свободно по улиците, които обикновено са натоварени с трафик и да се запознават с много творци. На нашия щанд е пълно с усмивки, защото всеки намира нещо за себе си, добави Ангелов.

Накрая точно преди да стигнете до голямата сцена на фестивала ви очаква и кухнята или  „Караван китчен“ на Владимир Петров и Рори Милър. В нея те готвят интересни неща с локални продукти. Предлагат коктейли със свежи плодове, лимонада, мохито. Освен класическото мохито, обаче на щанда на Рори и Владимир може да се освежите с боровинково такова, както и с малинов шприц, който се прави с малиново вино. Двамата предлагат и тортила с черен боб и кориандър, супа от диня с българско сирене и таратор. Рори Милър обяснява, че бъдещите им планове включват закупуване на каравана, в която да готвят хубави неща и да обиколят цяла България.

Идеята на фестивала „София диша“ освен подкрепа за кандидатурата на София за европейска столица на културата е и фестивалните дни да дават прекрасни емоции и изживяване на хората. Всеки един подобен формат е добре за София за развиване на културата. Това не са чужди формати, навсякъде по света има, не е нищо лошо, чуждо, уникално или оригинално, просто трябва да го адаптираме в нашата среда, добавя Суни Данаджъ.

Програмата на фестивала продължава до 22.00 часа./ БГНЕС

https://twitter.com/NINANO4/status/503569437271027713/

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.