Обединеното кралство вече няма да е същото

| от |

Повечето от живеещите в Шотландия британски граждани над 16 години казаха „не“ на независимостта по време на историческия референдум.

Това накара в петък премиер- министърът на Шотландия Алекс Салмънд да подаде оставка, въпреки обещанията на главата на правителството в Лондон Дейвид Камерън да предостави увеличени правомощия на четирите съставни народа на Обединеното кралство.

След седмици на интензивно напрежение и понякога ожесточени дебати, лагерът на „не“ спечели като успя да запише 55,3%, докато пълното откъсване на Шотландия получи 44,7% подкрепа. Разликата е сравнително голяма, а участието от 84,6% подсилва „присъдата“, пише АФП.

Този резултат е горчиво разочарование за Алекс Салмънд, който два часа след обявяването на резултата, предизвика изненада сред приятели и политически противници, като обяви предстоящата си оставка през ноември от поста, който заема от 2007 г. насам.

Хвърлянето на кърпата от Салмънд бе посрещнато с учудване в Шотландия, където той успя да вдигне процента на привържениците на независимостта до невъобразими висоти, и в същото време да изтръгне от Уестминстър с прекрасен тактически ход, по-голяма автономия.

Разочарованието му контрастираше с огромното облекчение на британския премиер Дейвид Камерън, поставен в голямо затруднение през тази кампания, и който заложи политическото си бъдеще на раздаване на картите в партия референдумен покер.

Въздишката на облекчение бе чута и от много европейски лидери, които се тревожат за националистическата „зараза“: Брюксел, Париж, Мадрид и извън Европа – във Вашингтон и Пекин. Това стана ясно и от резултатите на Лондонската фондова борса, която приключи сесията с покачване 0,27%, и с лира стерлинг на най-високото ниво спрямо еврото от две години насам. Тя бе чута ясно и от лондонското Сити, докато скоч уиски асоциацията (Scotch Whisky Association SWA) вдигаше чаши за здравето на „стабилността“.

След „не“-то – къде са обещаните подаръци

Магнитудът на политическия земетръс, който разтърси „истеблишмънта на Уестминстър“ и потока на обещания за оставането, предвещава множество афтършокове през следващите месеци.

Дейвид Камерън се появи още в 7 часа сутринта след референдума пред камерите на телевизиите и продължи непрекъснато да изпраща три послания: крайният резултат урежда въпроса за независимостта „за едно поколение напред“; време е за обединение, „за да вървим напред“; обещанията за допълнителни правомощия на шотландците ще бъдат спазени и дори ще се разпрострат върху англичани, уелсци и северноирландци.

Британската преса също изпусна въздишката на облекчението, но се запази от триумфалния тон заради бъдещите конституционни битки.

„Сега не е моментът да триумфираме. Отхвърлянето на отцепването от Шотландия не слага край на британския конституционен дебат. Иска се нова рамка“, пише „Файненшъл таймс“ (Financial Times).

„Сега битката се пренася в Англия“, пише в заглавие „Гардиън“ (Guardian). Според лявоцентристкия ежедневник британската политическа система трябва да бъде променена, за да отчете 45-те процента от шотландските избиратели, които искат независимост.

„Обединението е спасено, но отслабено малко“, констатира „Дейли телеграф“ (Daily Telegraph). „Засега ние трябва да празнуваме резултата от референдума и да се надяваме, че разделенията, родени в кампанията, може да се разтопят бързо, въпреки че може би ще бъде трудно“.

Засега Дейвид Камерън избягна кошмара на разпадането на Обединеното кралство, който го измъчваше. Но в редиците на консерваторите – неговите съпартийци депутати – го обвиниха в лошо регулиране на шотландския референдум, както и за размаха на обещаните следизборни екстри.

Те ще бъдат уточнени в работен доклад към ноември, за да бъдат внесени в парламента през януари, в най-добрия случай.

Разочарованието на „да“

Прескачането на препятствия се усложнява и от политическия календар. Трите традиционни британски партии – консерваторите, либералните демократи и опозиционните лейбъристи, се обединиха в свещен съюз срещу шотландската независимост, но тяхната солидарност може да се изпари с наближаването на парламентарните избори през май следващата година.

На хиляди километри от политическите комбинации, поддръжници на „да“се бяха сринали емоционално в петък, понякога облени в сълзи.

Всъщност едва 4,2 милиона избиратели, живеещи в Шотландия, имаха право да отидат до урните. В останалата част от Обединеното кралство, предимно юнионистка, с очарование и безпокойство следяха спора за бъдещето на този регион, който променя статута си десетина пъти за 1400-годишната си бурна история.

Интересът към референдума бе голям по света. Президентът Барак Обама приветства победата на „не“-отделянето .

В Брюксел лидерите на ЕС не крият безпокойството си от перспективата на „националистическата зараза“, особено за Каталуния и Страната на баските в Испания и затова испанският премиер Мариано Рахой призна, че е „много щастлив“.

„Признавам: резултатът ме облекчава“, каза и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.

Компанията „Мудис“, която дава експертното си мнение за икономиките, междувременно потвърди в петък кредитния рейтинг на Великобритания („Aa1″), вярвайки, че победата на „не“ на шотландския референдум позволява да се „запази сегашната институционална и бюджетна рамка“ на страната, пише АФП.

А в Глазгоу, където победиха привържениците на независима Шотландия, полицията трябваше да охлажда през нощта срещу събота страстите. Бурните привърженици на победилия флаг и разочарованите си тръгнаха разделени от силите на реда. А кралицата призова към обединение. /БГНЕС

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси