Обама отстъпва от ядрените обещания
През по-голямата част от последните шест години президентът Барак Обама говореше за работа в посока свят без ядрени оръжия. В момента администрацията инвестира десетки милиарди долари за модернизация и преустройство на американския ядрен арсенал. И след развитие в посока превръщането на ядрения материал в целия свят по-сигурен, сега Обама намалява бюджета за този приоритет. Това е късогледа и разочароваща стъпка.
Покрай това, че заглавията в медиите са доминирани от сблъсъка с Ислямска държава в Ирак и Сирия /ИДИС/, е лесно да се забрави опасността, която ядрените оръжия и ядреният материал продължават да представляват за света. Според „Бюлетин на ядрените учени“ на лице са около 16 300 ядрени оръжия, разположени на 98 места в 14 страни, като по-голямата част от тях са в САЩ и Русия. Има още 25 страни, които имат достатъчно ядрен и радиоактивен материал за създаване на оръжие, като тези материали се държат на стотици места, много от които са уязвими от терористи.
Когато влезе за първи мандат в белия дом Обама имаше ясен поглед за ядрените опасности и беше с амбиции да осъществи целите си за разоръжаване. Неговото най-голямо постижение за контрол беше новият договор СТАРТ с Москва, който имаше за цел до февруари 2018 г. боеготовните ядрени оръжия във всяка от двете страни да бъдат намалени до 1550 от сегашните 2020. Но след като спечели републиканската подкрепа през 2010 г. Обама сключи Фаустовска сделка и обеща да похарчи 84 млрд. долара за модернизиране и подобряване на застаряващия ядрен арсенал през следващите 10 г.. Числото беше с 14 млрд. повече от обичайните 70 млрд. долара за модернизиране.
Сега бюджетната комисия в Конгреса оценява, че плановете на Обама ще струват през следващото десетилетие 355 млрд. долара; други проучвания сочат числото от 1 трилион долара за идните три десетилетия. В този нов списък с мечти са включени 12 нови подводници с ракети с ядрени бойни глави, над 100 нови бомбардировача, 400 ракети с наземно базиране плюс модернизирането на осемте основни завода и лаборатории. Стигна се до скромен дебат сред членовете на Конгреса и в обществото за решението на Обама и Конгреса да бъдат налети милиарди долари в нови ядрени оръжейни системи – въпреки че финансирането за други правителствени програми беше орязано значително.
Не само че това харчене е неразумно и извън възможностите на нацията, но многобройни изследвания на сметната палата описват модернизацията като лошо управлявана. И в наскоро огласена оценка оръжейни експерти от Асоциацията за контрол на въоръженията, Федерацията на американските учени и други определиха като прекомерен плана за модернизация и заявиха, че страната може да съкрати броя на ракетите и бомбардировачите, които ще купува и, въпреки това, ще продължи да разполага със сигурен и боеспособен ядрен арсенал.
По-лошото, което прави правителството е глупав компромис – наливане на пари за модернизация, докато намалява средствата за подобряване на сигурността на ядрените бази в Русия и други страни, където терористи или престъпници могат да протегнат ръцете си към ядрени материали.
Откакто Обама пое хоста, той оказва натиск върху международната общност за подобряване на ядрената сигурност. Резултатът е, че 13 държави унищожиха запасите си от ядрени материали, а 15 други отстраниха или унищожиха част от техните. Само че според експерти от Центъра за наука и международни дела в харвардското Училище за управление предложението на администрацията на Обама за бюджет за 2015 г. ще ореже с 21 % средствата за ядрена сигурност – от 700 на 555 млн. долара. Докато Конгресът възстановява част от парите с временен закон, неговата сила изтича през декември и какво ще стане след това никой не знае.
За късмет 26 сенатори признаха, че такива съкращения на средства са опасни и призоваха към възстановяването им. Защото инвестирането в ядрена сигурност защитава американците повече от неразумното инвестиране в нови ядрени оръжия. /БГНЕС
