Обама обмисля стратегия срещу „Ислямска държава“

| от |

Kен Дилейниън и Лара Джейкс, Асошиейтед прес

Правителството на Обама се чуди как да преодолее несъответствието между все по-злокобната си оценка на заплахата от групировката „Ислямска държава“ и предприетата досега ограничена отбранителна въздушна кампания, която военни служители смятат, че няма да попречи на възхода на групировката. От месеци насам служители в администрацията са разделени по въпроса за заплахата от „Ислямска държава“, която завзе части от Сирия и настъпва към градове в Ирак. Сега, в резултат на нова разузнавателна информация за нарастващата й мощ, е на път да се оформи консенсус, че групировката представлява неприемлив терористичен риск за Съединените щати и техните съюзници.

Основният въпрос е дали президентът Барак Обама, избран с програма за прекратяване на войната в Ирак, ще се вслуша в призивите за кампания за сдържане или разгромяване на „Ислямска държава“. Това начинание би могло да доминира американската външна политика до края на мандата му. Министърът на отбраната Чък Хейгъл заяви, че групировката
представлява „заплаха за цивилизования свят“, а председателката на Комисията за разузнаването в Сената, демократката Даян Фейнстейн нарече „Ислямска държава“ „терористична армия“, която трябва да бъде разбита. Но Обама не използва подобни изрази. Той разреши провеждането на ограничена кампания на прецизни въздушни удари, предназначени да защитят бежанците и американския персонал в кюрдския регион, но не и да поразят водачите на ислямистите или логистичните им центрове.

Стратегията за унищожаване на „Ислямска държава“ не би изисквала голям брой американски сухопътни войски, но би
представлявала значителна ескалация в сравнение с досегашните въздушни операции, смятат анализатори. Тя би изисквала освен това военна операция в Западна Сирия, където в град Рака е щабът на групировката. Застъпниците на този подход твърдят, че „Ислямска държава“ трябва да бъде спряна, тъй като ще дестабилизира съюзниците на Америка в региона и в крайна сметка ще изнесе тероризъм към Европа и САЩ. Критиците на идеята призовават също толкова силно президента да не се въвлича в нова близкоизточна война, припомняйки, че годините на американско микроуправление в региона са приключили печално.

Самият Обама заяви, че САЩ „имат стратегически интерес да отблъснат“ „Ислямска държава“, но той също така настоя, че няма да изпраща американски войски отново да се бият в Ирак. Той обаче не се поколеба от използването на военна сила с конкретни цели на други места като Пакистан, Йемен и Сомалия, когато реши,че терористите там заплашват САЩ. Американски служители твърдят, че хиляди граждани на западни страни – и поне няколко десетки американци – са искали да отпътуват за Сирия, за да участват в боевете там и че някои от тях са се присъединили към „Ислямска ържава“. Главният прокурор Ерик Холдър определи смесицата от западняци и сирийци в терористичните групи като „по-плашеща от всичко, което смятам,че съм видял като главен прокурор“. Американското разузнаване смята, че някои от тези западняци сега се сражават в Ирак, казва висш представител на разузнаването, на когото не е позволено да разисква
разузнавателна информация и затова помоли за анонимност. Когато организацията „Ал Каида на Арабския полуостров“ завзе части от Южен Йемен през 2011 г., Обама увеличи прецизните въздушни удари с безпилотни самолети и подкрепи чрез специални операции йеменските военни при отблъскването на ислямистките бойци.

Смазването на „Ислямска държава“ според военни и разузнавателни анализатори би изисквало продължителна кампания от американски въздушни удари, комбинирана с подкрепена от САЩ сухопътна войска от сунитски племенни бойци -същият подход изкорени Ал Каида от сунитските племенни области в Ирак през 2008 г.

Но подобна кампания би била „много по-трудна“, отколкото в Йемен предвид това колко добре въоръжени и обучени са бойците на „Ислямска държава“, смята Питър Мансур, пенсиониран полковник от армията, който помагаше за надзора на операцията в Ирак през 2008 г.

„В момента имаме разминаване между целите и стратегията ни“, казва Мансур, който сега е преподавател в университета в Охайо. „Крайната цел е да се елиминира („Ислямска държава“), но президентът разпореди много ограничени военни действия, които не могат да постигнат тази цел.“

Генерал Мартин Демпси, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, каза на форум за сигурността в Аспен, Колорадо миналия месец, че армията „подготвя стратегия с няколко варианта, която ще бъде представена на нашите избрани лидери, за това как първо да удържим, след това да разстроим и накрая да победим Ислямска държава.“

Републиканските критици на Обама се опасяват, че президентът няма да посмее да приложи такава стратегия, тъй като тя е в разрез с грешното му според тях решение да изтегли войските от Ирак. Преди две години президентът не отстъпи пред призивите на своите съветници да въоръжи с нападателни оръжия умерените бунтовници в Сирия. „Почти може да се чуе чувството за вина в гласовете на военните ни командири, участващи в това, което според тях е фундаментално несъответствие“ между заплахата и стратегията, твърди републиканският конгресмен Майк Помпио, бивш офицер от
сухопътните войски и член на комисията за разузнаване в Камарата на представителите. „Президентът Обама категорично отказва да признае, че има заплаха за Америка и да отвърне по подходящ начин.“

Бен Роудс, заместник-съветникът на Белия дом по въпросите на националната сигурност, отхвърля тази гледна точка. „Категорично смятаме, че „Ислямска държава“ представлява заплаха за гражданите и персонала от САЩ“, каза той в сряда. „Съсредоточили сме усилията си върху справянето с тази заплаха в Ирак, така че терористите да не могат да напреднат към Ербил“, столицата на Иракски Кюрдистан.

Служители в администрацията твърдят, че Белият дом е дълбоко разделен поне от началото на 2014 г. по въпроса доколко „Ислямска държава“ застрашава американците. През януари, когато ислямистките бойци превзеха западния иракски град Фалуджа, американски служители обмисляха дали да се намесят. Но според високопоставен представител на САЩ, запознат с обсъжданията, е имало съображения, че това, което се разиграва в Ирак е вътрешен спор – революция на сунитски племена срещу доминираното от шиити правителство и премиера Нури ал Малики. В резултат на това САЩ ограничи отговора си до снабдяване на иракската армия с ракети „Хелфайър“ и започна да следи движенията на бойците с безпилотни разузнавателни самолети.

Оттогава броят на бойците на „Ислямска държава“ нарасна от няколко хиляди до около 15 000 добре обучени бойци, твърдят двама висши служители на разузнаването. Мнозина от екстремистите са закалени в сражения бивши членове на елитната „Републиканска гвардия“ на Саддам Хюсейн, които са прекрасно запознати с прашния терен в Ирак и с племенните връзки, казват американските служители, които разговаряха с АП при условие за анонимност, тъй като нямат разрешение да обсъждат подобни информации.

„Ислямска държава“, от която Ал Каида се дистанцира заради несъгласие по стратегията, иска да нанесе терористичен удар срещу САЩ, за да утвърди лидерството си в джихадисткото движение, твърди Дерек Харви, бивш служител на военното разузнаване, който съветва американското централно командване. „Те планират това от известно време“, твърди той. „Просто не знаем кога ще се случи.

С БТА

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.