Обама не обеща нищо

След продължителни спорове около аферата с АНС, американският президент Барак Обама обяви намеренията си за повече контрол и прозрачност върху тайните служби. Той обаче премълча детайлите и не внесе особено успокоение, пише Дойче веле.

Барак Обама заклейми подслушването на телефонни разговори и контрола, осъществяван от страна на държавата. Пред Сената той настоя нелегални подслушвания на американски граждани повече да не се извършват. Само че това беше в далечната 2007 година, когато Обама бе обикновен сенатор.

Повечето наблюдатели отбелязват, че именно тази недвусмисленост липсва в очакваната с толкова вълнение сегашна реч на американския президент за реформата в АНС. Анегрет Бендик от Трансатлантическата академия във Вашингтон е на мнението, че Обама се е опитал да намери някаква „златна среда“ между изискванията на националната сигурност и защитата на личните свободи. Тя е убедена, че речта е била насочена изключително към американската публика, която вероятно ще я оцени положително. Синтия Уонг от „Хюмън Райтс Уоч“ също казва, че началото било добро. „Президентът е разбрал, че личната сфера на милиони хора извън САЩ, които са били подслушвани от АНС, трябва да бъде уважавана. Но ние не знаем как ще подходи той към проблема“, казва тя.

Защото Обама така и не даде конкретни обещания. В едночасовата си реч той гарантира защитата на личната сфера на правителствените шефове на съюзническите държави. Но нищо повече, т.е. от думите му излиза, че в Германия единственият човек, който може да се чувства сигурен, е канцлерката Ангела Меркел.

Обама не се задейства навреме

Тим Маурер от фондацията „New America“ има обяснение за сдържаността на Барак Обама: „От една страна той е отговорен за защитата на своята страна и нейните граждани. Към нея спадат и тайните служби, които играят важна роля и трябва да имат възможност да изпълняват своята дейност“, казва той. От друга страна президентът е подложен на силен натиск от страна на правозащитните организации и инернет-доставчиците. Натискът се засили през посрледните месеци, като не на последно място роля за това изигра и случаят Меркел“.

„Някои промени изискват време, но президентът би могъл и без намесата на Конгреса да прекрати веднага събирането на данни от телефонните разговори в САЩ и в чужбина. Жалко, че не го стори“, казва Синтия Уонг от „Хюмън Райтс Уоч“. Анегрет Бендик също смята, че промени за чуждестранните граждани няма да настъпят, въпреки че Обама натовари министъра на правосъдието Ерик Холдър да извърши проверка на тайните служби. „Президентът можеше да предложи „антишпионско“ споразумение с чуждестранните лидери в рамките на НАТО в името на възвръщане на доверието“, отбелязва Анегрет Бендик.

Прозрачност така и не настъпи

Обама продължава да държи на оспорваното събиране на метаданни от телефонните разговори, но от друга страна предвижда засилен контрол върху АНС. В бъдеще агенцията ще може да събира данни само след съдебна проверка. Президентът се наложи над съдиите и пожела в съда да бъдат допуснати адвокати, които да представляват интересите на засегнатите. Подробностите около това решение ще станат известни до края на март. Според Синтия Уонг адвокатите биха могли да внесет повече прозрачност в целия процес. Тук обаче се намесва Конгресът. „Ние ще следим внимателно Конгреса, за да установим дали тези предложения ще бъдат вписани в закона. Тяхното приемане все още не е сигурно“, казва тя.

Фондацията „New America“ потвърждава тезата на „Хюмън Райтс Уоч“, че доказателства за широко прокламираните успехи на АНС няма. Основният извод от наскоро публикувано проучване на фондацията е, че „събирането на метаданни от телефонните разговори няма особено влияние върху борбата срещу тероризма“. В изследването си фондацията установява, че правителството дори често преувеличава ролята на АНС и потенциала на заплахите. Ясно е само, че в редиците на тайните служби няма никаква прозрачност. И последната реч на президента Барак Обама не можа да промени много в това отношение.