Няма вече източни и западни германци

Германците честват националния си празник като „Ден на германското единство“. Макар то да навършва 24 години, все още разликите са видими. Крайно време е да бъдат преодолени, пише Дагмар Енгел в коментара си за Дойче веле.

Германците не се радват особено на тази дата. Защото преди 24 години тя беше избрана по чисто технически съображения, продиктувани от сроковете за изборите. И истинско празнично настроение не се получава. Все пак денят на германското обединение е повод да видим как стоят нещата с това единство. Всяка година ни заливат с такива данни и нека сега за 24-ти път надникнем в тях. Така ще научим например, че БВП в новите германски провинции е с 1/3 по-нисък от този в старите; че източногерманците печелят значително по-малко и са два пъти по-бедни от западногерманците. Едва всеки пети западногерманец е бил поне веднъж на Изток. Та, за какво единство говорим въобще?

Всъщност БВП в някои региони на Запад не е много по-голям; пенсиите в старите федерални провинции са по-ниски от тези в източните – при значително по-високи разходи за издръжка на живота; инфраструктурата на Запад е остаряла; навсякъде в Германия жените печелят по-малко от мъжете, а неколцина от жителите на Горна Бавария поне веднъж в живота си са се разходили до Долна Саксония.

Не, разликите между двете части на Германия не са изчезнали – те са видими навсякъде. Източните и западните германци се смятат за много различни хора, но те са единни по отношение на важните за самите тях теми: разбирателството, семейството, приятелите и съжителството са им еднакво важни. А най-скъпата свобода за всички германци е свободата на мненията.

Нека се зарадваме!

Лично аз смятам, че е крайно време да обърнем повече внимание на това, което ни обединява, а не на това, което ни разделя. Междувременно мнозинството германци смятат, че Германия се нуждае от по-силен ангажимент в международните кризи. И това е ново. Време е гражданите на най-многолюдната и икономически най-силна нация в ЕС да осъзнаят своята отговорност и да поемат своята роля. Националният празник е достоен за такъв дебат.

Колкото и сложно да е понятието „нация“ – с оглед на злоупотребите с него в германската история – младите хора в тази страна вече не се делят на източно- и западногерманци, а възприемат себе си като германци и европейци.

Няма нужда да преименуваме деня на германското единство. Нека са радваме, че никой – вътре или извън страната – не се опитва да разруши това единство! Да се зарадваме, че сме заедно! Да се зарадваме, че имаме национален празник! Да се порадваме и на почивния ден и да го отпразнуваме!