Няма драма за църквата, драмата е човешка

| от | |

patriarh

Климент Христов, богослов и журналист

От времето на 90-те години се създава впечатлението, че БПЦ влиза в медиите в два случая – единият е тържествен, когато някой присъства на света литургия, а другият, за съжаление е свързан със скандали. Това е много тежко за самите митрополити, защото те съзнават какъв образ им се създава.

В момента ситуацията е доста напрегната, но това е обусловено, защото в момента се извършва смяна на поколенията в Свeтия синод. В рамките на тази година предстоят изборите на четирима владици от общо 15. Вече се проведе изборът на Западноевропейски митрополит. Реално премина веднъж изборът във Варна, който беше касиран. Предстои избор в Неврокопска епархия, т.е. в Благоевград и също чакаме да се насрочи дата за избор в Русе. Всъщност в рамките на няколко месеца ще бъде подменен почти една трета от състава на Свeтия синод. Това е съвсем човешка причина да се създаде вътрешно напрежение и вътрешно очакване в Църквата кой ще бъде избран, кои ще са новите. Съответно както при всички избори между хора и тук има нарастващо напрежение.

В момента това напрежение се усилва през определени канали и достига твърде високо ниво. Имаше няколко мнения през последните дни, които бяха доста субективни. Това, което в последните дни чуваме от лидера на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев, както и изказвания от днес, във връзка с смъртта на приснопаметния митрополит на Варна дядо Кирил, не са нови. Д-р Тренчев и преди изказа подобни версии. Такива съмнения за насилствена смърт на митрополита витаят от лятото и във Варна.

Но аз искам да обърна внимание, че във всяко едно разследване – дали е журналистическо или криминално, винаги, когато се отправят обвинения, хората трябва да бъдат много внимателни, защото трябва да мотивират тези обвинения. До тук чухме съмнения, опасения, обвинения към конкретни личности, дори в това число и към митрополити, но не чухме мотив за евентуално престъпление от такъв тежък характер, каквото е убийството. Докато няма мотив, конкретни причинноследствени връзки, е много опасно да се отправят в публичното пространство подобни неаргументирани послания. Не желая да налагам цензура именно като богослов и като християнин. Но смятам, че всяко изказване трябва да бъде аргументирано.

Но нека се върна към напрежението в Църквата. Има големи очаквания и на самите хора, които искат най-доброто за себе си, и на самите избираеми, като всеки тръпне в съвсем човешкото си желание да бъде избран. Всъщност напрежението е характерно за всяка предизборна ситуация. При някои хора може би има „избиване на балансите“, те са по-емоционални вероятно в изказванията си. В крайна сметка и времето ще покаже как ще е развият нещата. Уставът на БПЦ е много интересен. При него се търси консенсусната личност, затова се посочват винаги две имена. Бяха отправени упреци, че има опити за манипулация. Но и това е въпрос на тълкувание – опити за манипулация, или просто калкулация. Защото в крайна сметка избирателите имат вратичка да посочат желания от тях кандидат така, че той да бъде много по-избираем от останалите. Това е въпрос на възможна калкулация и на подготовка.

С тези четири избора вероятно ще се получи в Светия синод една интересна не само смяна на поколенията, а и да се стигне до много ясно разлика между млади и стари владици. Което в никакъв случай не значи, че това ще е драматично или страшно. Първият избор вече е факт с издигането на епископ Антоний за западноевропейски митрополит. В момента имаме доста църковни йерарси, които са над 70 години, а като се погледне списъкът с т. нар. достойни избираеми, се вижда, че има доста млади епископи на възраст до 50 години. Това ще е съвсем младо поколение в Светия Синод. Все пак само в рамките на последната година след патриарх Максим, починаха и двама много активни и много млади владици – дядо Кирил на 59 години и дядо Натанаил на 60 години.

Но накрая нека да си спомним една много хубава българска поговорка, която ни напомня, че „човек предполага, а Господ разполага“. Не се съмнявайте, че Бог гледа.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.