Няма да гласуваш?

| от | |

Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

Избирателната активност е ниска и намалява. И много хора се самоубеждават с привидно разумни аргументи, че няма смисъл да гласуват. Чувал съм всички тези аргументи, и ще си позволя да им отговоря. Нямам намерение да заклеймявам негласуващите, да им чета конско или да ги обвинявам за положението – нито имам право, нито е конструктивно. Просто ще им отговоря разумно:

  • „Така легитимирам престъпната власт“ – властта се счита за легитимна дори 5% да гласуват. Така че гласуваш или не, това няма значение за формалната легитимност на властта. Може би си мислиш, че една власт, избрана с 5%, не трябва да може да управлява? Законът подлежи на промени, но е нужно някой да ги прокара, а ти да гласуваш за него.
  • „Загуба на време е“ – разходката до секцията, заедно с гласуването, е 20-тина минути. Ако наистина в неделя имаш толкова много важни неща за правене, спести си тези 20 минути. Но не вярвам случаят да е такъв. Така че направи си една приятна неделна разходка до урната, отнема пренебрежимо малко време.
  • „Не знам за кого да гласувам“ – гласуването не отнема време, но следенето на политическите личности и събития отнема, и е напълно разбираемо да не ти се заминава с това. Но може би имаш един приятел, на когото имаш доверие, и който се интересува повече от политическите процеси – питай него за мнение. Ако пък нямаш, или не искаш друг да ти влияе, може просто да погледнеш лицата на кандидатите. Ще се изненадаш колко са различни – едните изглеждат интелигентно и спокойно, другите изглеждат като дребни мошеници или мутри. Няма нужда да вадиш френологичните карти, но визията на кандидатите ще ти създаде достатъчно усещане за това кого може да подкрепиш. Един поглед по сайтовете им пък, за половин час, ще ти каже кой на какви позиции е (или твърди, че е), и доколкото те са по-близки до твоите. Това достатъчно ли е? С известно приближение – да.
  • „Всички са маскари“ – може би изглежда, че всеки кандидат или партия търси изгода, и че всички ни обещават неща, които няма да изпълнят. И това най-вероятно наистина е така. И срещу всеки кандидат може да се извади поне един аргумент. Само че имай предвид, че не избираме изпълнителната власт в рая, и няма как кандидатите да са чисти като сълза. Замисли се, ако ти беше кандидат, как би изглеждал в очите на избирателя – щеше ли да може да се скалъпи някой компромат, щеше ли някой да ти повярва, че го правиш с цел различна от финансовата изгода? Не се доверявай на никой политик, но не търси ангели в листите, за да гласуваш за тях.
  • „Изборите не променят нищо“ или „Всички са еднакви“ – това, за щастие, няма как да е вярно. Има разлика между кандидатите и партиите им. Разликата не е между „доброто“ и „злото“, не е „от небето до земята“ и може би не е прекалено голяма. Но я има. И ако едните са само с 5% по-кадърни и с 6% по-некорумпирани, пак има смисъл да бъдат предпочетени. Защото изборите променят нещо – ако след „виденовата зима“ всички бяха сметнали, че изборите не променят нищо, и на власт отново беше дошла БСП, дали щеше да се справи с държавата, която преди 2 месеца беше довела до фалит? Ако изборите нямаха значение, и през 2005-та година Атака имаше мнозинство в парламента, сега щяхме ли да сме в ЕС, щяха ли фирмите да имат огромен пазар за стоките си, а гражданите – за труда си? Гласувайки за нещо дори с 5% по-добро от другото, може да допринесеш за 5% по-добра държава. От друга страна, Хитлер е избран с избори. Това е една промяна към по-лошо, но все пак промяна, която идва да покаже, че изборите имат значение.
  • „Тези избори нямат значение“ – дали ще са европейски, президентски или кметски, все някой се намира да каже, че те не са важни. „Евродепутатите какво ще направят за България“; „президентът какви правомощия има“; „кметът най-много да сложи нови плочки“. Евродепутатите са важни, и то не само защото показват вътрешното политическо съотношение, а и защото определят дали Европа ще има лява или дясна политика – дали ЕНП или ПЕС ще имат повече места в ЕП ще рефлектира обратно върху нас в следващите години. Президентът може и да няма правомощия, но дали ако бяхме избрали кандидат на БСП, през лятото щеше да има подкрепа за гражданското общество от страна на президентската институция? Ако на предишните избори беше избран Сидеров, нямаше ли да се изложим пред всеки международен партньор? А кметът – всичко от плочки, през улици и паркове, до култура в общината, зависи от този избор.
  • „Един глас, с него и без него, все тая“ – процесите в обществото стават в мащаб. Винаги опитвай да обмисляш реалността при условие, че всички мислеха като теб. И не, това не е клише от естрадна песен – общественото съзнание зависи от съзнанието на всеки негов член. Така че твоят глас има значение, макар и в по-абстрактен смисъл.
  • „Не искам да нося отговорност за това кой управлява“ – ти носиш така или иначе. Ако гласуваш, заради гласа си, ако не гласуваш, заради недаването му. Така че от това измъкване няма, а и е хубаво да не бягаме от отговорност, колкото и споделена да е тя.
  • „Няма смисъл, след като моят глас ще се неутрализира от един цигански глас, купен с 10 лева“ – циганският глас ще бъде купен така или иначе. Ако не го неутрализираш с твоя, инвестицията в него ще се оправдае, правейки инвеститора доволен. Гласувай, за да им прецакаш инвестицията.

Така че – да гласуваме. И да осмислим нещата така: не гласуваме за „по-малкото зло“, а за едно бъдеще, което ще е дори малко по-добро от това, което би било, ако не гласуваме.

Но…това е само началото, основата. Гласуването е само едно от нещата, които като граждани можем да направим, за да живеем малко по-добре. Твърде нужно е да сме активни граждани не само на избори. Но да започнем от изборите.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?