Няколко тъжни истини

| от |

Днес 57 милиона деца по света не ходят на училище, а 250 милиона не се научават да четат и пишат, въпреки че посещават учебно заведение в продължение на 4 години, пише Дойче веле. Дали в скоро време ще ни достигнат и по-добри новини?

0,,15685608_303,00

57 милиона деца по света не ходят на училище, а 774 милиона възрастни са неграмотни, като най-ощетени са жените и момичетата в селските региони и в развиващите се страни. Това става ясно от последния доклад на ЮНЕСКО за образованието по света, носещ името „Обучение за всички“. „На фона на тези данни е почти сигурно, че до 2015-та организацията няма да успее да постигне целите, които си бе поставила“, казва Паулине Розе, която от 2011 насам работи по доклада.

Напредък има в предучилищното обучение

Програмата на ЮНЕСКО „Обучение за всички“ е една от най-мащабните в своята сфера. При приемането ѝ през 2000-та година на Световния образователен форум в Дакар, 164 държави се ангажираха с шест големи цели в областта на образованието. Сред тях бяха по-добър достъп до предучилищното и основното образование, намаляване наполовина на броя на неграмотните и равни шансове за обучение за мъжете и за жените. Оттогава насам ЮНЕСКО периодически проверява какво е постигнато и обобщава данните в годишни доклади.

„Напредък има най-вече при достъпа до образование“, казва Барбара Малина, която отговаря за образованието в германската комисия към ЮНЕСКО. Доказателството: от 2000-та година досега предучилищното обучение е разширено значително. „Преди 14 години само една трета от децата по света са получавали предучилищно образование, докато днес половината посещават детска градина или специални предучилищни занятия“, разказва Малина пред Дойче веле. Освен това броят на децата, които не са можели да посещават основно училище, е намалял наполовина.

Голяма част от подобренията са постигнати в първите години след форума в Дакар – оттогава насам особено развитие не се наблюдава. Броят на младежите, които не ходят на училище, е намален от 1999-та насам с 31%, т.е. на 69 милиона. Но от 2007 промени почти не са настъпили. Броят на възрастните неграмотни е спаднал с 12% от 1990-та, от 2000 досега обаче – само с 1%.

Акцентът: учение, учение, учение

Това, че много държави са далеч от постигане на поставените цели до 2015 се дължи най-вече на положението на учителите и на качеството на преподаването, заключават експертите на ЮНЕСКО. Поради това в тазгодишния им доклад акцентът е върху необходимостта от учене. „250 милиона деца по света не се научават да четат, да пишат и да смятат, макар половината от тях да са посещавали училище в продължение на 4 години“, обяснява Барбара Малина, според която това е един от най-тревожните изводи в доклада. Тя посочва още, че най-засегнати в това отношение са африканските държави южно от Сахара.

Много държави по света изпитват остър дефицит на учители. От организацията посочват, че за да могат всички деца да получат основно образование, би трябвало до 2015-та година да бъдат назначени към пет милиона учители.

От ЮНЕСКО изтъкват, че качеството на обучението е тясно свързано с качествата на учителите и на преподаването. В тази връзка в доклада се обръща внимание на това, че в много региони учителите имат нужда от по-добра подготовка и възможности за усъвършенстване, по-лесен достъп до учебния материал и достойно заплащане. „Именно в селските райони и в развиващите се страни трябва да бъдат въведени специални стимули, за да бъдат привлечени учители“, казва Паулине Розе – например чрез допълнителни хонорари или безплатни квартири. В държави като Бангладеш и Гамбия благодарение на това вече са постигнати първите успехи.

А след 2015-та?

Проблемите в образованието обаче далеч не са запазена марка само на страните от Африка и Азия. Индустриалните държави също трябва да положат повече усилия, и то най-вече по отношение на образованието за мигранти, става ясно от доклада. „Учителите трябва да бъдат подготвяни за преподаването на материала на групи, които в определена степен са онеправдани. До такава специална подготовка обаче се стига рядко“, завява Барбара Малина. В Германия например в момента училищата са изправени пред предизвикателството да интегрират в процеса на обучение учениците с увреждания. Учителите също така трябва да обръщат по-специално внимание на децата с миграционен произход.

„Още отсега е ясно, че след 2015 година ще трябва да бъдат поставени нови цели в сферата на образованието“, смята Барбара Малина. От ЮНЕСКО настояват, че въпросът за обучението трябва да продължи да играе голяма роля. Пределно ясно е, че между образованието, борбата срещу бедността, здравеопазването и демократизацията има тясна връзка. „Смята се, че благодарение на по-доброто образование на майките през последните 20 години е бил спасен животът на над два милиона деца под 5 години“, казва Барбара Малина.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!