Няколко тъжни истини

| от |

Днес 57 милиона деца по света не ходят на училище, а 250 милиона не се научават да четат и пишат, въпреки че посещават учебно заведение в продължение на 4 години, пише Дойче веле. Дали в скоро време ще ни достигнат и по-добри новини?

0,,15685608_303,00

57 милиона деца по света не ходят на училище, а 774 милиона възрастни са неграмотни, като най-ощетени са жените и момичетата в селските региони и в развиващите се страни. Това става ясно от последния доклад на ЮНЕСКО за образованието по света, носещ името „Обучение за всички“. „На фона на тези данни е почти сигурно, че до 2015-та организацията няма да успее да постигне целите, които си бе поставила“, казва Паулине Розе, която от 2011 насам работи по доклада.

Напредък има в предучилищното обучение

Програмата на ЮНЕСКО „Обучение за всички“ е една от най-мащабните в своята сфера. При приемането ѝ през 2000-та година на Световния образователен форум в Дакар, 164 държави се ангажираха с шест големи цели в областта на образованието. Сред тях бяха по-добър достъп до предучилищното и основното образование, намаляване наполовина на броя на неграмотните и равни шансове за обучение за мъжете и за жените. Оттогава насам ЮНЕСКО периодически проверява какво е постигнато и обобщава данните в годишни доклади.

„Напредък има най-вече при достъпа до образование“, казва Барбара Малина, която отговаря за образованието в германската комисия към ЮНЕСКО. Доказателството: от 2000-та година досега предучилищното обучение е разширено значително. „Преди 14 години само една трета от децата по света са получавали предучилищно образование, докато днес половината посещават детска градина или специални предучилищни занятия“, разказва Малина пред Дойче веле. Освен това броят на децата, които не са можели да посещават основно училище, е намалял наполовина.

Голяма част от подобренията са постигнати в първите години след форума в Дакар – оттогава насам особено развитие не се наблюдава. Броят на младежите, които не ходят на училище, е намален от 1999-та насам с 31%, т.е. на 69 милиона. Но от 2007 промени почти не са настъпили. Броят на възрастните неграмотни е спаднал с 12% от 1990-та, от 2000 досега обаче – само с 1%.

Акцентът: учение, учение, учение

Това, че много държави са далеч от постигане на поставените цели до 2015 се дължи най-вече на положението на учителите и на качеството на преподаването, заключават експертите на ЮНЕСКО. Поради това в тазгодишния им доклад акцентът е върху необходимостта от учене. „250 милиона деца по света не се научават да четат, да пишат и да смятат, макар половината от тях да са посещавали училище в продължение на 4 години“, обяснява Барбара Малина, според която това е един от най-тревожните изводи в доклада. Тя посочва още, че най-засегнати в това отношение са африканските държави южно от Сахара.

Много държави по света изпитват остър дефицит на учители. От организацията посочват, че за да могат всички деца да получат основно образование, би трябвало до 2015-та година да бъдат назначени към пет милиона учители.

От ЮНЕСКО изтъкват, че качеството на обучението е тясно свързано с качествата на учителите и на преподаването. В тази връзка в доклада се обръща внимание на това, че в много региони учителите имат нужда от по-добра подготовка и възможности за усъвършенстване, по-лесен достъп до учебния материал и достойно заплащане. „Именно в селските райони и в развиващите се страни трябва да бъдат въведени специални стимули, за да бъдат привлечени учители“, казва Паулине Розе – например чрез допълнителни хонорари или безплатни квартири. В държави като Бангладеш и Гамбия благодарение на това вече са постигнати първите успехи.

А след 2015-та?

Проблемите в образованието обаче далеч не са запазена марка само на страните от Африка и Азия. Индустриалните държави също трябва да положат повече усилия, и то най-вече по отношение на образованието за мигранти, става ясно от доклада. „Учителите трябва да бъдат подготвяни за преподаването на материала на групи, които в определена степен са онеправдани. До такава специална подготовка обаче се стига рядко“, завява Барбара Малина. В Германия например в момента училищата са изправени пред предизвикателството да интегрират в процеса на обучение учениците с увреждания. Учителите също така трябва да обръщат по-специално внимание на децата с миграционен произход.

„Още отсега е ясно, че след 2015 година ще трябва да бъдат поставени нови цели в сферата на образованието“, смята Барбара Малина. От ЮНЕСКО настояват, че въпросът за обучението трябва да продължи да играе голяма роля. Пределно ясно е, че между образованието, борбата срещу бедността, здравеопазването и демократизацията има тясна връзка. „Смята се, че благодарение на по-доброто образование на майките през последните 20 години е бил спасен животът на над два милиона деца под 5 години“, казва Барбара Малина.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.