Някой да иска беларуски стриди? Европейските търговци търсят начини да заобиколят руското ембарго

| от |

Британците, които пътуват до Кипър, обикновени търсят слънце, море и пясък. Само че един човек от Линкълншър, търговец на плодове и зеленчуци, тази седмица се отправя към острова за картофи.

След като Русия забрани вноса на храни от повечето европейски страни, компаниите трескаво се домогват до нови купувачи и доставчици. В случая с Knightsbridge Foods руските супермаркети, клиенти на компанията, тази зима може би ще получат картофи не от Линкълншър, а от средиземноморския остров, откъдето продуктите от Севернокипърската турска република, призната единствено от Анкара, могат да бъдат изнесени през Турция за руския пазар. Търговецът вярва, че по този начин ще може да заобиколи забраната на Москва за вноса на хранителни стоки, произведени в Европейския съюз.

„Трябва да мислите бързо. Имате нужда от много здрави контакти. Нещата се променят всяка седмица“, каза собственикът на Knightsbridge, който не пожела името му да бъде посочено преди да посети разделения остров, чиято международно призната част Република Кипър е член на ЕС. Knightsbridge е сред множеството европейски компании, които проучват пътища, чрез които да заобиколят руското ембарго за внос на плодове, зеленчуци, месо, риба и млечни продукти от ЕС и Норвегия, САЩ, Канада и Австралия.

Забраната, наложена в отговор на санкциите срещу Русия заради кризата в Украйна, не позволява на богатите руснаци да купуват деликатеси като норвежка пушена сьомга, италианска шунка и френски сирена. Мнозина обаче вярват, че подобно на номенклатурата в съветските времена новият елит ще намери начини да заобикаля митническия контрол. Не на последно място за тази цел може да послужи изключението от ембаргото, правено за вноса на стоки за лична употреба, което оставя сенчеста зона за внос на малки товари с висока стойност.

Някои компании очакват по-голям трафик към страните, които запазват търговските си връзки с Москва като Турция и съседните Беларус и Казахстан, които са в Митническия съюз заедно с Русия.„Разбира се, ще има черен пазар“, отбелязва Люк Девлин, британски директор на компанията за транспортни и куриерски услуги PDQ Specialist Couriers, която доставя стоки от първа необходимост в Европа. „Те пак искат френското си (…) сирене и пак ще имат възможности да го получат“, казва той. През последните седмици се наблюдава засилен интерес към европейски стоки от Беларус, който някога бе част от Съветския съюз, както и от други източни държави, посочва Девлин, допълвайки, че логистичните фирми обмислят начини да отговорят на новото търсене. „Те установиха маршрути от Великобритания или Франция до Русия (…) и също така проверят къде има място за надграждане“, допълва експертът. Големи играчи, листвани на борсата, като Deutsche Post и Kuehne & Nagel, вероятно ще помислят два пъти преди да налеят твърде много нови пари в региона, имайки предвид, че забраната вероятно ще бъде временна, а търсенето е несигурно, отбелязва лондонски борсов анализатор, следящ развитието на логистичните 
компании. 


„Беларуски“ стриди


Правото на изключение от санкциите на стоки за лична употреба изглежда ще насърчи известен трафик между, например, Санкт Петербург и близката Финландия, откъдето руснаците могат да си донесат малки количества европейски стоки. Забелязва се, че виното, водката и другите алкохолни напитки не са забранени. Все пак обаче има ограничения. Митнически служители съобщиха пред агенция ИТАР-ТАСС, че са арестували човек, който миналата седмица се връщал от Финландия със 70 кг френски пастет от фазани, гъски и глигани. Въпреки твърденията му, че всичко това е за негова лична консумация, срещу него са повдигнати обвинения и може да му бъде наложена глоба, стигаща до двукратната стойност на стоката.

Руските власти посочват също така, че ще следят внимателно за вносители на едро, опитващи се да прокарат контрабандно стоки, обхванати от ембаргото, през трети страни. Вносителите от Беларус ще трябва да уточняват страната на произход на продуктите, които внасят в Русия, посочи беларуското министерство на земеделието. Поне един беларуски търговец обаче е намерил място за маневри. „На ниво внос в малки количества схемата е много проста – променяш страната на произход в документацията и етикетираш стоката като беларуска. Разбира се, експерт ще забележи. Така че какви количества ще бъдат прекарвани, зависи от това, доколко руското правителство е заинтересовано да ги спре„, казва той.

Беларус и Казахстан посочват, че ще продължат да внасят храни, забранени от Русия, но Минск твърди, че ще спира движението им към руския пазар. От налагането на забраната руските медии се шегуват, че московчани скоро ще видят доставки на стриди и скариди от Беларус, която всъщност няма излаз на море. В миналото Русия и Беларус влизаха в конфликти заради предполагаеми злоупотреби със споразумението им за свободна търговия. Русия, например, обвиняваше Беларус, че нелегално реекспортира към Запада големи количества петролни продукти, произведени от безмитния руски петрол. „Руският регулаторен орган може да проследи произхода на стоките при тяхната продажба. Ако от Беларус започнат да идват стоки, каквито по-рано не са били внасяни, то това ще бъде сигнал за по-строги проверки“, каза руски служител, запознат с правилата на Митническия съюз с Беларус.

Пилешко от Казахстан, риба от Фарьорските острови


Президентът на Русия Владимир Путин вече говори с колегите си от Беларус и Казахстан, търсейки сътрудничество им срещу опити западни хранителни стоки просто да бъдат прекарвани през тези страни. Руската служба за безопасност на храните Росселхознадзор посочи, че е задържала и върнала обратно камион с 20 тона пилешко месо от САЩ, пресякъл границата с Казахстан край сибирския град Омск миналата седмица. Някои западноевропейски търговци търсят други възможни „вратички“, включително евентуални схеми, създадени според подробностите в официалния списък на Москва. Официално обявените ограничения не само не обхващат Швейцария и Исландия, както и Лихтенщайн, но според някои може би дори изключват територии като датските Фарьорски острови, които не са част от ЕС.

Все пак изкушението за норвежки производители на сьомга да пренасочат големите си руски сделки през Фарьорските острови може би носи твърде голям риск за бъдещите отношения с Москва, за да си струва усилията. Във всеки случай остава неясно дали Русия наистина ще възприема стоките от Фарьорските острови или други продукти като изключение от ембаргото.

Руският вицепремиер Аркадий Дворкович посочи Фарьорските острови и Гренландия (също датска територия), в коментар, в който заяви, че е поискал обяснение от руските митнически власти как ще третират подобен внос. Теоретичното изпадане в най-малки подробности за географския обхват на руската забрана не би трябвало да се отнася все пак за страни като Швейцария, Турция, Сърбия и някои от малките бивши югославски републики, които не се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Москва, така че са изключени и от руските забрани.

Лидерите на ЕС, предлагащи компенсации за някои сектори, като например за производителите на плодове, които вероятно ще бъдат тежко засегнати от затварянето на пазара със 140 милиона потребители, най-вероятно няма да разубеждават търговците да заобикалят ембаргото чрез транспортиране на стоки през трети страни. „Това е напълно законно. Няма нищо неправилно в него“, каза бившият еврокомисар по земеделието Франц Фишер пред австрийското радио.

„Всяка компания в Швейцария или на Балканите, например, е свободна да купува стоки от Австрия и след това да ги изнася в Русия. По този начин проблемът значително се намалява“, отбелязва той. /БТА

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com