Някои проблеми на трафика

| от | |

Автор : Божидар Божанов (http://blog.bozho.net/)

Шофирането в България е неприятно. Задръствания, катастрофи, корумпирани катаджии, агресивни и опасни шофьори. Някои неща опират до манталитет. Но подобряването на останалите компоненти не е толкова трудно.

Паркирането в градовете, и особено в центъра на големите градове е проблем навсякъде и има различни подходи към решаването му. Всъщност, проблемите са няколко:

– липса на място за паркиране – в централната градска част е пълно с офиси, приемни на администрацията, магазини. През деня центърът се използва за работа. Но ако всеки може да си остави колата на улицата, за повечето коли просто няма да има място. На този проблем има три решения, които  действат паралелно – паркинги, т.нар. синя зона и популяризирането на градския транспорт.

sinq

  • Целта на паркингите е да осигурят допълнителни места в ограниченото пространство (най-често са подземни), а на синята зона – да ограничи престоя на автомобилите по улиците. Паркинги в България няма. В центъра на София има два – единият е пълен, другият е по-скъп от синята зона и стои празен. Това е крайно недостатъчно, но изглежда инвестиции не се правят. За сравнение, в западна европа често има знаци, показващи най-близкият паркинг и евентуално колко свободни места има там. Вярно е, че паркингът не винаги е точно там, където иска да отиде човек, което би било в конфликт със схващането на българина, че трябва да паркира точно пред блока си/заведението/офиса.
  • Синята зона не е непременно платена. Но задължително е ограничена по време. Тя се нарича така, заради синия картонен часовник, на който посочваш в колко си си оставил колата, така че проверяващите да знаят дали си надвишил максималното време за паркиране. Всъщност, до преди година в София го имаше само компонента с плащането за синя зона, и ако си плащаш, можеше да стоиш и цял ден. Синята зона в България е направена удобно – пращаш SMS с номера на колата и когато контрольор мине по улицата, проверява дали колите са с валидно заплатено паркиране. В момента проблем на синята зона е ефективността на проверките – по малките улички контрольорите минават веднъж на ден, и ако човек има достатъчно наблюдения, може да паркира безплатно за известно време.
  • Целта на популяризирането и качеството на градския транспорт е да направи ненужно използването на автомобил в центъра на града. Ако имаш бърз, редовен и непретъпкан автобус или метро, нямаш стимул да караш в задръствания и да търсиш места за паркиране. Въпреки разпространеното мнение, градският транспорт в България не е чак толкова зле – има немалко случаи, в които е по-удобен и определено по-евтин от използването на автомобил. Контрафакторът е отново манталитетът на българина, който нерядко се смята за нещо твърде възвишено за да ползва градски транспорт.

– задръствания – това не изглежда да е свързано с паркиране, но всъщност нерядко е. Крайните ленти на булевардите с по повече от една лента по правило са заети от паркирали или престояващи коли. Това де-факто значи, че една лента по-малко поема същия брой коли. Като добавим и ефекта причинен от изненадващо спрялата вдясно кола, паркирането и престоя по булварди са немалък фактор за задръствания. Знаците „забранено паркирането и престоя“ са напълно без значение както за шофьорите, така и за полицията. „Аз съм на аварийки и съм за малко, значи няма проблем“ е схващането не много хора, които обаче не отчитат, че с двуминутен престой в дясна лента влияят на 50 други автомобила, които трябва да си сменят лентата, като с това предизвикват задръстване. Изглежда и КАТ не е наясно с проблема, защото санкции за неправилен престой не само не съм виждал, а и самите полицаи постоянно спират колите си в нарушение.

– непроходимост на тротоарите – в България ако не реализираш една забрана с физически мерки, всеки я нарушава. Например ако няма колчета, хората паркират по тротоара. Ако няма мантинела, правят обратен завой. Това не е така дори в съседна Сърбия, където колчета по централните улици почти няма. Този проблем е решен в България на повечето места, но там, където по някаква причина липсват колчета или има оставено място за гараж, непременно има паркирала кола. Всъщност „някаква причина“ нерядко е изкъртване на колче от някой гражданин, който „там си паркира от 20 години, а тия от общината за какви с мислят“.

– неправилно паркиране – дори след поставянето на колчета, все още има опции за неправилно паркиране – паркиране на ъгъла на две пресечки, паркиране пред/върху пешеходна пътека. Паркирането на ъгъла е забранено от закона – колата трябва да е на минимум 5 метра от кръстовище. А забраната е такава, защото вземането на завой, особено с голяма кола в малка уличка, се затруднява много от ъглово-паркиралата кола. Пешеходците също са затруднени, защото трябва да я заобикалят. Паркирането пък точно пред прешеходна пътека ограничава видимостта към пътеката, и така шофьорите, идващи по булевард трудно могат да видят стъпилите пешеходци. Особено ако неправилно-паркиралата кола е по-висока (а концентрацията на джипове (SUV) в България е неприятно висока). Кой трябва да се грижи за решаването на този проблем? КАТ, за да на пише акт и общината (т.е. центъра за градска мобилност/паркинги и гаражи/..) за да премести колата с паяк. За съжаление това не се случва, защото служителите на общината (които обикалят централните улици заради синята зона) не са инструктирани да сигнализират за такива нарушения, а полицаите не обикалят да проверяват. Инцидентно, при особено липса на късмет, може да ви се случи да ви вдигнат колата за подобно нарушение, но това далеч не е достатъчно да породи у шофьорите мисленето, че на определени места не се паркира.

2003_07_2_web Докато паркирането е дразнител, то катастрофите са много сериозен проблем. Високият брой катастрофи у нас се дължи на много фактори, един от които е лошата инфраструктура. За всеки е очевидно как наличието на дупки и неравности може да е предпоставка за катастрофа, но това е само част от картината.

Всъщност от всякакви „екстри“ по инфраструктурата се пести (кой знае къде отиват предвидените пари…), като някои от компонентите са:

– маркировка – освен на чисто нови булeварди и отсечки, маркировката е в отчайващо състояние. Почти не се поддържа, а качеството на боята изглежда е ниско, защото не издържа дълго и не фосфоресцира в тъмното. Липсата на маркировка е особено опасно през нощта или при намалена видимост, когато е важно шофьорите да знаят къде точно свършва пътят и къде е тяхната лента.

– светлоотразители и осветеност – лампи на кръстовища и разклони (извън града), т.нар. „котешки очички“, светлоотразители по мантинелите. 1-вите две неща ги няма никъде. В тъмното изходите от магистралите са „ако го знаеш“. Разклоните от двулентови пътища са „ако го уцелиш“. По един ред лампи на такива места биха били много приятни за водачите, но не така смятат пътните ни строители. Дори в съседна Сърбия осветлението на разклоните е факт. Котешки очички са измислени през 33-та година, но до нас още не са стигнали. А светлоотразителите по повечето мантинели не светлоотразяват добре (ако ги има изобщо).

– колчета и огради за предпазване на пешеходци – при булвардите с ограничение над 50 км/ч. опасността от излитане на автомобил (особено с нашите пияни шофьори) е немалка. Вече има няколко смъртни случая по такива булеварди (в София – по бул.България, Цариградско шосе). Въпреки това колчета и огради на спирки и тротоари се слагат само след инцидент. Колчетата на спирките няма да предотвратят катастрофата, но могат да бъдат разликата между „починал на място“ и „тежко пострадал, но без опасност за живота“. Допълнителната полза от оградите пък е, че намаляват вероятността някой да се опита да пресече през шестлентов булевард.

– сигнализация на пешеходни пътеки – ако една пешеходна пътека не се вижда (особено в тъмното), то дори шофьорът да има желание да спре, може да е твърде късно. За щастие напоследък се направи доста по този проблем – къде с надигнати и боядисани в червено пътеки, къде със светещи елементи.

Много от тези проблеми могат да се решат от държавата и съответните ѝ администрации. За подобряване на средата като цяло обаче сме отговорни ние – както с правилна вътрешна настройка към трафика и към околните, така и като посочваме на общини и агенции къде нещо не е наред, и да настояваме те да го коригират. Когато видим липсваща маркировка, липсващи колчета, прекалено остарели светлоотразители, липсващо осветление, дупки, неправилно паркирали коли и какво ли още не, не ни струва много да сигнализираме на съответния орган (община, пътна агенция, КАТ). Колкото и да е изненадващо, понякога те си вършат работата.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.