Някои проблеми на трафика

| от | |

Автор : Божидар Божанов (http://blog.bozho.net/)

Шофирането в България е неприятно. Задръствания, катастрофи, корумпирани катаджии, агресивни и опасни шофьори. Някои неща опират до манталитет. Но подобряването на останалите компоненти не е толкова трудно.

Паркирането в градовете, и особено в центъра на големите градове е проблем навсякъде и има различни подходи към решаването му. Всъщност, проблемите са няколко:

– липса на място за паркиране – в централната градска част е пълно с офиси, приемни на администрацията, магазини. През деня центърът се използва за работа. Но ако всеки може да си остави колата на улицата, за повечето коли просто няма да има място. На този проблем има три решения, които  действат паралелно – паркинги, т.нар. синя зона и популяризирането на градския транспорт.

sinq

  • Целта на паркингите е да осигурят допълнителни места в ограниченото пространство (най-често са подземни), а на синята зона – да ограничи престоя на автомобилите по улиците. Паркинги в България няма. В центъра на София има два – единият е пълен, другият е по-скъп от синята зона и стои празен. Това е крайно недостатъчно, но изглежда инвестиции не се правят. За сравнение, в западна европа често има знаци, показващи най-близкият паркинг и евентуално колко свободни места има там. Вярно е, че паркингът не винаги е точно там, където иска да отиде човек, което би било в конфликт със схващането на българина, че трябва да паркира точно пред блока си/заведението/офиса.
  • Синята зона не е непременно платена. Но задължително е ограничена по време. Тя се нарича така, заради синия картонен часовник, на който посочваш в колко си си оставил колата, така че проверяващите да знаят дали си надвишил максималното време за паркиране. Всъщност, до преди година в София го имаше само компонента с плащането за синя зона, и ако си плащаш, можеше да стоиш и цял ден. Синята зона в България е направена удобно – пращаш SMS с номера на колата и когато контрольор мине по улицата, проверява дали колите са с валидно заплатено паркиране. В момента проблем на синята зона е ефективността на проверките – по малките улички контрольорите минават веднъж на ден, и ако човек има достатъчно наблюдения, може да паркира безплатно за известно време.
  • Целта на популяризирането и качеството на градския транспорт е да направи ненужно използването на автомобил в центъра на града. Ако имаш бърз, редовен и непретъпкан автобус или метро, нямаш стимул да караш в задръствания и да търсиш места за паркиране. Въпреки разпространеното мнение, градският транспорт в България не е чак толкова зле – има немалко случаи, в които е по-удобен и определено по-евтин от използването на автомобил. Контрафакторът е отново манталитетът на българина, който нерядко се смята за нещо твърде възвишено за да ползва градски транспорт.

– задръствания – това не изглежда да е свързано с паркиране, но всъщност нерядко е. Крайните ленти на булевардите с по повече от една лента по правило са заети от паркирали или престояващи коли. Това де-факто значи, че една лента по-малко поема същия брой коли. Като добавим и ефекта причинен от изненадващо спрялата вдясно кола, паркирането и престоя по булварди са немалък фактор за задръствания. Знаците „забранено паркирането и престоя“ са напълно без значение както за шофьорите, така и за полицията. „Аз съм на аварийки и съм за малко, значи няма проблем“ е схващането не много хора, които обаче не отчитат, че с двуминутен престой в дясна лента влияят на 50 други автомобила, които трябва да си сменят лентата, като с това предизвикват задръстване. Изглежда и КАТ не е наясно с проблема, защото санкции за неправилен престой не само не съм виждал, а и самите полицаи постоянно спират колите си в нарушение.

– непроходимост на тротоарите – в България ако не реализираш една забрана с физически мерки, всеки я нарушава. Например ако няма колчета, хората паркират по тротоара. Ако няма мантинела, правят обратен завой. Това не е така дори в съседна Сърбия, където колчета по централните улици почти няма. Този проблем е решен в България на повечето места, но там, където по някаква причина липсват колчета или има оставено място за гараж, непременно има паркирала кола. Всъщност „някаква причина“ нерядко е изкъртване на колче от някой гражданин, който „там си паркира от 20 години, а тия от общината за какви с мислят“.

– неправилно паркиране – дори след поставянето на колчета, все още има опции за неправилно паркиране – паркиране на ъгъла на две пресечки, паркиране пред/върху пешеходна пътека. Паркирането на ъгъла е забранено от закона – колата трябва да е на минимум 5 метра от кръстовище. А забраната е такава, защото вземането на завой, особено с голяма кола в малка уличка, се затруднява много от ъглово-паркиралата кола. Пешеходците също са затруднени, защото трябва да я заобикалят. Паркирането пък точно пред прешеходна пътека ограничава видимостта към пътеката, и така шофьорите, идващи по булевард трудно могат да видят стъпилите пешеходци. Особено ако неправилно-паркиралата кола е по-висока (а концентрацията на джипове (SUV) в България е неприятно висока). Кой трябва да се грижи за решаването на този проблем? КАТ, за да на пише акт и общината (т.е. центъра за градска мобилност/паркинги и гаражи/..) за да премести колата с паяк. За съжаление това не се случва, защото служителите на общината (които обикалят централните улици заради синята зона) не са инструктирани да сигнализират за такива нарушения, а полицаите не обикалят да проверяват. Инцидентно, при особено липса на късмет, може да ви се случи да ви вдигнат колата за подобно нарушение, но това далеч не е достатъчно да породи у шофьорите мисленето, че на определени места не се паркира.

2003_07_2_web Докато паркирането е дразнител, то катастрофите са много сериозен проблем. Високият брой катастрофи у нас се дължи на много фактори, един от които е лошата инфраструктура. За всеки е очевидно как наличието на дупки и неравности може да е предпоставка за катастрофа, но това е само част от картината.

Всъщност от всякакви „екстри“ по инфраструктурата се пести (кой знае къде отиват предвидените пари…), като някои от компонентите са:

– маркировка – освен на чисто нови булeварди и отсечки, маркировката е в отчайващо състояние. Почти не се поддържа, а качеството на боята изглежда е ниско, защото не издържа дълго и не фосфоресцира в тъмното. Липсата на маркировка е особено опасно през нощта или при намалена видимост, когато е важно шофьорите да знаят къде точно свършва пътят и къде е тяхната лента.

– светлоотразители и осветеност – лампи на кръстовища и разклони (извън града), т.нар. „котешки очички“, светлоотразители по мантинелите. 1-вите две неща ги няма никъде. В тъмното изходите от магистралите са „ако го знаеш“. Разклоните от двулентови пътища са „ако го уцелиш“. По един ред лампи на такива места биха били много приятни за водачите, но не така смятат пътните ни строители. Дори в съседна Сърбия осветлението на разклоните е факт. Котешки очички са измислени през 33-та година, но до нас още не са стигнали. А светлоотразителите по повечето мантинели не светлоотразяват добре (ако ги има изобщо).

– колчета и огради за предпазване на пешеходци – при булвардите с ограничение над 50 км/ч. опасността от излитане на автомобил (особено с нашите пияни шофьори) е немалка. Вече има няколко смъртни случая по такива булеварди (в София – по бул.България, Цариградско шосе). Въпреки това колчета и огради на спирки и тротоари се слагат само след инцидент. Колчетата на спирките няма да предотвратят катастрофата, но могат да бъдат разликата между „починал на място“ и „тежко пострадал, но без опасност за живота“. Допълнителната полза от оградите пък е, че намаляват вероятността някой да се опита да пресече през шестлентов булевард.

– сигнализация на пешеходни пътеки – ако една пешеходна пътека не се вижда (особено в тъмното), то дори шофьорът да има желание да спре, може да е твърде късно. За щастие напоследък се направи доста по този проблем – къде с надигнати и боядисани в червено пътеки, къде със светещи елементи.

Много от тези проблеми могат да се решат от държавата и съответните ѝ администрации. За подобряване на средата като цяло обаче сме отговорни ние – както с правилна вътрешна настройка към трафика и към околните, така и като посочваме на общини и агенции къде нещо не е наред, и да настояваме те да го коригират. Когато видим липсваща маркировка, липсващи колчета, прекалено остарели светлоотразители, липсващо осветление, дупки, неправилно паркирали коли и какво ли още не, не ни струва много да сигнализираме на съответния орган (община, пътна агенция, КАТ). Колкото и да е изненадващо, понякога те си вършат работата.

 
 

Вижте трейлъра на продължението на култовия „Наистина любов“

| от chronicle.bg |

Наистина любов“ („Love Actually“) безспорно е една от най-добрите и най-обичани романтични комедии в британското кино, а и въобще, затова феновете вероятно ще се радват да чуят, че ще има продължение.

То ще представлява 10-минутна късометражна лента, заснета с благотворителна цел за Comic Relief.

Red Nose Day Actually unit stills

Повечето звезди от оригиналния филм ще се завърнат – Хю Грант, Колин Фърт, Лиъм Нийсън, Кира Найтли, Андрю Линкълн, Бил Най, Чуител Еджиофор, Мартин МакКътчън, Томас Броуди Сангстър, Лусия Монис и Роуън Аткинсън – те всички ще бъдат на линия. За съжаление, няма да видим Алън Рикман, който почина миналата година, а Ема Томпсън е отказала участие, защото с режисьорите са решили, че ще е твърде тъжно да играе (тя играеше съпругата на Рикман във филма).

Red Nose Day Actually unit stills

Краткото продължение на „Наистина любов“ („Love Actually“) ще бъде излъчено по ВВС на 24 май и по NBC на 25 май.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.