Някои проблеми на трафика

| от | |

Автор : Божидар Божанов (http://blog.bozho.net/)

Шофирането в България е неприятно. Задръствания, катастрофи, корумпирани катаджии, агресивни и опасни шофьори. Някои неща опират до манталитет. Но подобряването на останалите компоненти не е толкова трудно.

Паркирането в градовете, и особено в центъра на големите градове е проблем навсякъде и има различни подходи към решаването му. Всъщност, проблемите са няколко:

– липса на място за паркиране – в централната градска част е пълно с офиси, приемни на администрацията, магазини. През деня центърът се използва за работа. Но ако всеки може да си остави колата на улицата, за повечето коли просто няма да има място. На този проблем има три решения, които  действат паралелно – паркинги, т.нар. синя зона и популяризирането на градския транспорт.

sinq

  • Целта на паркингите е да осигурят допълнителни места в ограниченото пространство (най-често са подземни), а на синята зона – да ограничи престоя на автомобилите по улиците. Паркинги в България няма. В центъра на София има два – единият е пълен, другият е по-скъп от синята зона и стои празен. Това е крайно недостатъчно, но изглежда инвестиции не се правят. За сравнение, в западна европа често има знаци, показващи най-близкият паркинг и евентуално колко свободни места има там. Вярно е, че паркингът не винаги е точно там, където иска да отиде човек, което би било в конфликт със схващането на българина, че трябва да паркира точно пред блока си/заведението/офиса.
  • Синята зона не е непременно платена. Но задължително е ограничена по време. Тя се нарича така, заради синия картонен часовник, на който посочваш в колко си си оставил колата, така че проверяващите да знаят дали си надвишил максималното време за паркиране. Всъщност, до преди година в София го имаше само компонента с плащането за синя зона, и ако си плащаш, можеше да стоиш и цял ден. Синята зона в България е направена удобно – пращаш SMS с номера на колата и когато контрольор мине по улицата, проверява дали колите са с валидно заплатено паркиране. В момента проблем на синята зона е ефективността на проверките – по малките улички контрольорите минават веднъж на ден, и ако човек има достатъчно наблюдения, може да паркира безплатно за известно време.
  • Целта на популяризирането и качеството на градския транспорт е да направи ненужно използването на автомобил в центъра на града. Ако имаш бърз, редовен и непретъпкан автобус или метро, нямаш стимул да караш в задръствания и да търсиш места за паркиране. Въпреки разпространеното мнение, градският транспорт в България не е чак толкова зле – има немалко случаи, в които е по-удобен и определено по-евтин от използването на автомобил. Контрафакторът е отново манталитетът на българина, който нерядко се смята за нещо твърде възвишено за да ползва градски транспорт.

– задръствания – това не изглежда да е свързано с паркиране, но всъщност нерядко е. Крайните ленти на булевардите с по повече от една лента по правило са заети от паркирали или престояващи коли. Това де-факто значи, че една лента по-малко поема същия брой коли. Като добавим и ефекта причинен от изненадващо спрялата вдясно кола, паркирането и престоя по булварди са немалък фактор за задръствания. Знаците „забранено паркирането и престоя“ са напълно без значение както за шофьорите, така и за полицията. „Аз съм на аварийки и съм за малко, значи няма проблем“ е схващането не много хора, които обаче не отчитат, че с двуминутен престой в дясна лента влияят на 50 други автомобила, които трябва да си сменят лентата, като с това предизвикват задръстване. Изглежда и КАТ не е наясно с проблема, защото санкции за неправилен престой не само не съм виждал, а и самите полицаи постоянно спират колите си в нарушение.

– непроходимост на тротоарите – в България ако не реализираш една забрана с физически мерки, всеки я нарушава. Например ако няма колчета, хората паркират по тротоара. Ако няма мантинела, правят обратен завой. Това не е така дори в съседна Сърбия, където колчета по централните улици почти няма. Този проблем е решен в България на повечето места, но там, където по някаква причина липсват колчета или има оставено място за гараж, непременно има паркирала кола. Всъщност „някаква причина“ нерядко е изкъртване на колче от някой гражданин, който „там си паркира от 20 години, а тия от общината за какви с мислят“.

– неправилно паркиране – дори след поставянето на колчета, все още има опции за неправилно паркиране – паркиране на ъгъла на две пресечки, паркиране пред/върху пешеходна пътека. Паркирането на ъгъла е забранено от закона – колата трябва да е на минимум 5 метра от кръстовище. А забраната е такава, защото вземането на завой, особено с голяма кола в малка уличка, се затруднява много от ъглово-паркиралата кола. Пешеходците също са затруднени, защото трябва да я заобикалят. Паркирането пък точно пред прешеходна пътека ограничава видимостта към пътеката, и така шофьорите, идващи по булевард трудно могат да видят стъпилите пешеходци. Особено ако неправилно-паркиралата кола е по-висока (а концентрацията на джипове (SUV) в България е неприятно висока). Кой трябва да се грижи за решаването на този проблем? КАТ, за да на пише акт и общината (т.е. центъра за градска мобилност/паркинги и гаражи/..) за да премести колата с паяк. За съжаление това не се случва, защото служителите на общината (които обикалят централните улици заради синята зона) не са инструктирани да сигнализират за такива нарушения, а полицаите не обикалят да проверяват. Инцидентно, при особено липса на късмет, може да ви се случи да ви вдигнат колата за подобно нарушение, но това далеч не е достатъчно да породи у шофьорите мисленето, че на определени места не се паркира.

2003_07_2_web Докато паркирането е дразнител, то катастрофите са много сериозен проблем. Високият брой катастрофи у нас се дължи на много фактори, един от които е лошата инфраструктура. За всеки е очевидно как наличието на дупки и неравности може да е предпоставка за катастрофа, но това е само част от картината.

Всъщност от всякакви „екстри“ по инфраструктурата се пести (кой знае къде отиват предвидените пари…), като някои от компонентите са:

– маркировка – освен на чисто нови булeварди и отсечки, маркировката е в отчайващо състояние. Почти не се поддържа, а качеството на боята изглежда е ниско, защото не издържа дълго и не фосфоресцира в тъмното. Липсата на маркировка е особено опасно през нощта или при намалена видимост, когато е важно шофьорите да знаят къде точно свършва пътят и къде е тяхната лента.

– светлоотразители и осветеност – лампи на кръстовища и разклони (извън града), т.нар. „котешки очички“, светлоотразители по мантинелите. 1-вите две неща ги няма никъде. В тъмното изходите от магистралите са „ако го знаеш“. Разклоните от двулентови пътища са „ако го уцелиш“. По един ред лампи на такива места биха били много приятни за водачите, но не така смятат пътните ни строители. Дори в съседна Сърбия осветлението на разклоните е факт. Котешки очички са измислени през 33-та година, но до нас още не са стигнали. А светлоотразителите по повечето мантинели не светлоотразяват добре (ако ги има изобщо).

– колчета и огради за предпазване на пешеходци – при булвардите с ограничение над 50 км/ч. опасността от излитане на автомобил (особено с нашите пияни шофьори) е немалка. Вече има няколко смъртни случая по такива булеварди (в София – по бул.България, Цариградско шосе). Въпреки това колчета и огради на спирки и тротоари се слагат само след инцидент. Колчетата на спирките няма да предотвратят катастрофата, но могат да бъдат разликата между „починал на място“ и „тежко пострадал, но без опасност за живота“. Допълнителната полза от оградите пък е, че намаляват вероятността някой да се опита да пресече през шестлентов булевард.

– сигнализация на пешеходни пътеки – ако една пешеходна пътека не се вижда (особено в тъмното), то дори шофьорът да има желание да спре, може да е твърде късно. За щастие напоследък се направи доста по този проблем – къде с надигнати и боядисани в червено пътеки, къде със светещи елементи.

Много от тези проблеми могат да се решат от държавата и съответните ѝ администрации. За подобряване на средата като цяло обаче сме отговорни ние – както с правилна вътрешна настройка към трафика и към околните, така и като посочваме на общини и агенции къде нещо не е наред, и да настояваме те да го коригират. Когато видим липсваща маркировка, липсващи колчета, прекалено остарели светлоотразители, липсващо осветление, дупки, неправилно паркирали коли и какво ли още не, не ни струва много да сигнализираме на съответния орган (община, пътна агенция, КАТ). Колкото и да е изненадващо, понякога те си вършат работата.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.