Новото лице на София – Зона 2 (снимки)

| от |

Преди дни бяха обявени резултатите от конкурса за зоните в централната градска част на София, които ще бъдат обновени. За четирите обособени позиции – бяха премирани по три проекта, като архитектурните екипи, които са ги изготвили и класирани на първо място – ще трябва и да ги реализират.

14_PAGE_IDEA_07_2

Вчера (29.02) ви представихме първата зона, а днес с  от А.Д.А архитектс представя Втората зона. А тя обхваща ул. „Граф Игнатиев”, ул. „Солунска”, ул. „6 септември”, ул. „Ген. Паренсов”, ул. „Цар Шишман”, пл. „П. Р. Славейков”, пл. „Гарибалди”, пл. „Патриарх Евтимий” и градината пред храма „Св. Св. Седмочисленици”.

Площите са свързани с много важна комуникация и обществен транспорт, а те не могат да бъдат радикално премахнати, но с балансиране на различни мерки, които са свързани с ограничаване на трафика и трамвайното движение и акцентиране  върху пресечните точки между комуникации и пешеходни потоци, се цели драматично подобряване на условията за пешеходно пространство.

Обхвата на задачата и нейната значимост, физическата ѝ големина както и сравнително компактните срокове, в които трябваше да се реши задачата, предполагат наистина доста голям екип от специалисти да синергират, за да може да се постигне резултат. Това, което споменахме наистина включва едни от най-значимите публични пространства в центъра на София, които в голяма степен задават облика на центъра в София. С огромен потенциал са пространствата, много живи със много характер, със изключителна автентичност. Именно това бяха отправните точки , от които ние стартирахме нашия проект. Със много проблеми същевременно, казва  арх. Иво Панталеев.

23_PAGE_IDEA_08_3

Проблемите са основно свързани със загубата единствено в ниския план, напластяване през последните 20 години по един неформален, спонтанен начин на много – ние ги кръстихме – визуални и физически замърсители, които затрудняват движението, затрудняват възприятието на средата и въобще създават едно усещане за хаотичност, което не е специфично за същинския център на един европейски град, още повече столица.

13_PAGE_IDEA_07_1

Десет архитектурни идеи са тези, чрез които студиото осъществява нашето намерението, а то е свързано с целта тези пространства, да се превърнат в не пешеходни, а преобладаващо пешеходни, защото те са свързани с много важна комуникация, обществен транспорт, които не могат да бъдат радикално премахнати. „Но ние със балансиране на различни мерки, които са свързани на първо място с ограничаването на трафика, с ограничаване на трамвайното движение, което сигурно ще е един от основните конфликти за една пешеходна зона със акцентиране върху пресечните точки между комуникации, пешеходни потоци, ние смятаме, че драматично подобряваме условията за пешеходно пространство“.

От студиото се опитват да ограничат драстично паркирането, особено произволното паркиране, което се осъществява с момента в тези зони. Много съществено  е устройването на т.нар. споделени пространства, съществения пример за това е ул. „Шишман“.
14_PAGE_IDEA_07_2

„Всички добре знаем как в тези няколко дни на събитието „София диша“ „Шишман“ се превръща в наистина едно много жизнено, живо, великолепно пространство, така че споделено пространство означава със определени средства на дизайна и на регулирането „Шишман“ помещава в мирно съжителство и леките коли, и пешеходците, и велосипедистите. Това смятаме е една от съществените ни идеи“.

От А.Д.А архитектс са направили подробен анализ на всеки конкретен пункт, където са натрупани, неправомерно контейнери за отпадъци, реклами, пълно е с препятствия от типа на стопове, който са в линията на пешеходно преминаване,. Съществен е и подходът по отношение на двата пазара. Те са приети от софиянци в известен, но в много голяма степен те са превърнали в бариери, които негативно действат на пространството на „Славейков“, както и разделят на практика „Граф Игнатиев“ от градинката на „Св. Седмочисленици“, „така че ние смятаме, че те биха могли да бъдат преструктурирани, в много голяма степен редуцирани, а зеленчуковият пазар да бъде със временно ползване т.е. по начина, по който има практика в немалко европейски градове“, коментира идеите арх. Панталеев.

22_PAGE_IDEA_08_2

Много детайлно отношение към зелените площи. Прилагат се много специфични методи те да се подобрят, да се увеличат. Отново цялостна подмяна на ниския план и на дизайна. Идеята е по подобие на добрите примери от Централна Европа преди всичко „Граф Игнатиев“, да се превърне в равностойна по своето въздействие, значение пешеходна улица на „Витошка“, дори с много по –голямо разнообразие и интересни пространства.

 
 

Нова закуска се грижи за намаляването на холестерола

| от chronicle.bg |

Според данни на НСИ, повече от 66% от причините за смъртност в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания и именно те са причина №1 за смъртността както у нас, така и по света.

Но на рисковите фактори, на които сме изложени ежедневно, може да се повлияе чрез по-балансиранo хранене и активен начин на живот.

Най-новият продукт на Зърнени закуски Нестле – Cheerios OATS с овес, помага за намаляването на холестерола.

Новата закуска съдържа добре познатите Cheerios кръгчета, но обагетени с пълнозърнести овесени флейксове. 63% от състава на новата закуска е пълнозърнест овес, който спомага за намаляване на нивата на холестерол в кръвта.

Овесът е естествен източник на фибри, а бета глюканът, който се съдържа в него, спомага за намаляването на холестерола. Полезният прием е при 3 гр. бета глюкан дневно, а една порция Cheerios OATS с овес предоставя ½ от дневните референтни стойности за прием на бета глюкан. Новата зърнена закуска се предлага в два различни вкуса – стандартен и с канела, предназначена е да удовлетвори хранителните потребности за балансиран старт на деня на мъже и жени над 35-годишна възраст.

Cheerios Oats Cinnamon 350 g 3D

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.