Новият “спасител“ на Сърбия?

| от |

Той извървя пътя от евроскептик до убеден европеец. Някогашният сподвижник на Слободан Милошевич днес е преминал в другия лагер – Александър Вучич е сочен за нов спасител на Сърбия и бъдещ премиер на страната, пише Дойче веле.

vuchich

Кадрите още се помнят: покрай снежните виелици, блокирали Войводина, телевизиите показаха как вицепремиерът на Сърбия Александър Вучич самоотвержено помага на закъсалите в снежните преспи пътници – при минусови температури и без шапка на главата. След това дни наред проправителствените издания излизаха със заглавия от рода на: „Вучич спасява деца в снега“, а „Опозиционни политици си пият кафето пред телевизора“.

Визионер с харизма

Тази представа за сръбския вицепремиер съвпада с мнението на избирателите. Близо месец преди предсрочните избори на 16 март неговата Прогресивна партия води убедително с 42 процента в нагласите на избирателите, следвана от Демократическата партия на Сърбия с едва 11 на сто подкрепа. Ако този резултат се потвърди и на изборите, Сърбия на практика ще остане без реална опозиция.

За това обаче голяма вина носи самата опозиция – дълги години след падането на Милошевич през 2000 година демократите обслужваха интересите на своята клиентела – от монополистите на пазара до държавните предприятия – с помощта на които те печелеха избори след избори. Те контролираха голяма част от медиите, а докато Борис Тадич беше президент Демократическата партия на практика притежаваше цялата власт в държавата.

С началото на кризата през 2008 година системата се разклати, за да се срути окончателно през 2012, когато сръбските демократи загубиха изборите. В новите условия победител се оказва Александър Вучич, лидерът на Сръбската прогресивна партия и почти сигурен следващ премиер на Сърбия. Сега той се изживява като визионер и спасител на страната, а популярността му се дължи на катастрофалното обедняване на сръбското население и на личната му харизма. Вучич е харесван от медиите, но не защото помага на деца да се измъкнат от снежния капан, а защото много разпалено прокламира европейско бъдеще на страната. Дори направи отстъпки по въпроса за Косово, с което отстрани и последното препятствие по пътя на европейската интеграция на Сърбия, посочва „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

„Избори без избор“

„Избори без избор“ нарича предстоящия предсрочен вот сръбският в. „Данас“: „Всички биха искали да разпределят, но никой не желае да създава нови стойности. Политическите магьосници ще усъвършенстват нови трикове и измами на гражданите. Дали е възможно, например, г-н Вучич да направи едно политическо „салто мортале“ като използва политическата си мощ и отхвърли възможността за всякакви предизборни коалиции на неговата Прогресивна партия? Да трансформират личната си сила и интереси в полза на силата на институциите е това, което политическите елити би трябвало да направят за посърналата сръбска демокрация. Господа властници, поне се опитайте!“, призовава изданието.

Германският „Зюдвест пресе“ припомня, как Александър Вучич е извървял пътя от отявлен евроскептик до убеден европеец: „Когато Слободан Милошевич водеше своите войни, Вучич беше негов министър на информацията, налагаше глоби на критичните журналисти и забрани на чуждите медии. Покрай народното въстание, свалило Милошевич от власт, той обърна платната, а след изненадващата изборна победа през 2012 година на неговата Прогресивна партия Вучич направи компромис дори и по такъв важен въпрос като този за Косово“, посочва вестникът.

 

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.