Новият сезон във Висшата Лига чука на вратата

| от |

Станислав Рангелов

На прага сме на поредния сезон в Англия и отминалият мач за Суперкупата на страната между Арсенал и Манчестър Сити беше добра загрявка за истинската битка, която започва този уикенд.

След отминалото Световно в Бразилия беше дадена почивка на доста основни играчи на двата отбора, което доведе логично и до възможността да видим т.нар. резерви в каква форма са и до каква степен може да се разчита на тях. В случая шампионите имаха повече отсъстващи титуляри, но в никакъв случай не може да е оправдание за ужасната загуба с 3-0. Целият отбор като че ли не беше настроен за битка и особено до 25-та мин. се видя контраста в целите и настроението на двата тима. Арсенал започнаха мача по-настървено и заслужено откриха резултата, след което небесносините като че ли живнаха малко. В края на полувремето червените нанесоха втория си удар, дори можеха да вкарат още един гол. След почивката Сити направиха някои промени и буквлано натикаха съперника в собствената си половина. Но тъкмо когато всички очакваха гол той падна, само че от другата страна и срещата на практика приключи. Тук ще се спра на главните за мен неща и няколко мисли, които изникнаха след двубоя.
Най-напред да отдадем заслуженото на момчетата на Венгер – личеше си, че са гладни за трофеи, макар и този, който се води като официална контрола. Открояваше се един младок в центъра на отбраната, който се представи доста добре и впечатление направиха спокойствието, с което играеше и самочувствието му. Новото попълнение Санчес също се включи добре и показа, че има какво да даде като блясък на Висшата Лига.
 Що се отнася до Сити там положението бе малко по-различно. Не мога да си обясня меко казано неприязънта спрямо Майка Ричардс, който най-вероятно не влиза в плановете на ръководството. С кой акъл пускаш Клиши да се мъчи на десния бек не мога да проумея. Но всеки треньор си има такива слабости и предпочитания, така че нищо не може да се промени предполагам.

Беше ми интересно да видя някои от новите играчи, както и такива, които са провели по-голямата част от подготовката. Новият вратар не се представи по най-убедителния начин, особено при третия гол не знам какво търсеше толкова напред. Централната двойка защитници беше доста не сигурна и особено Боята нямаше ден. Настасич направи малко по-добър мач, но като цяло и дватамат ми харесват и знам, че могат доста по-добре. Фернандо си личи, че ще му трябва време, за да се приспособи. И миналата година Фернандиньо в началото дори ме дразнеше много повече, но в последствие се видя, че е доста качествен играч. В предни позиции липсваше острота, имаше лежерност и освен Йоветич другите не бяха особено мотивирани като че ли да играят на високо ниво. Джеко се губеше в доста моменти, но все пак си пролича в редките атака, че отборът просто не е готов все още физически за началото на първенството.
Резултатът определено не е реален с оглед играта през целия мач, защото макар и да загубиха заслужено, Сити далече не бяха чак толкова по-слаби. Просто мотивацията и някои грешки отзад бяха причината за допуснатите голове, още повече, че след 25-та мин. бяха по-добри от своя опонент. Някои младоци направиха впечатление в предсезонната подготовка, като единият от тях – аржентинецът Сукулини се включи в своя дебют онзи ден.
При всички случаи няма много време до неделя, когато гостуват на Нюкасъл и ако искат да започната с победа защита на титлата си, ще трябва да се понатегнат доста повече.
Колкото до Арсенал те със сигурност ще започнат кампанията с високо самочувствие, но трябва да знаят, че носителят на тази купа в последно време не става шампион, но за сметка на това завършва в топ 3, така че определено този успех е обещаващ за хората на мосю Венгер и за техния сезон.
 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.