Новият сезон във Висшата Лига чука на вратата

| от |

Станислав Рангелов

На прага сме на поредния сезон в Англия и отминалият мач за Суперкупата на страната между Арсенал и Манчестър Сити беше добра загрявка за истинската битка, която започва този уикенд.

След отминалото Световно в Бразилия беше дадена почивка на доста основни играчи на двата отбора, което доведе логично и до възможността да видим т.нар. резерви в каква форма са и до каква степен може да се разчита на тях. В случая шампионите имаха повече отсъстващи титуляри, но в никакъв случай не може да е оправдание за ужасната загуба с 3-0. Целият отбор като че ли не беше настроен за битка и особено до 25-та мин. се видя контраста в целите и настроението на двата тима. Арсенал започнаха мача по-настървено и заслужено откриха резултата, след което небесносините като че ли живнаха малко. В края на полувремето червените нанесоха втория си удар, дори можеха да вкарат още един гол. След почивката Сити направиха някои промени и буквлано натикаха съперника в собствената си половина. Но тъкмо когато всички очакваха гол той падна, само че от другата страна и срещата на практика приключи. Тук ще се спра на главните за мен неща и няколко мисли, които изникнаха след двубоя.
Най-напред да отдадем заслуженото на момчетата на Венгер – личеше си, че са гладни за трофеи, макар и този, който се води като официална контрола. Открояваше се един младок в центъра на отбраната, който се представи доста добре и впечатление направиха спокойствието, с което играеше и самочувствието му. Новото попълнение Санчес също се включи добре и показа, че има какво да даде като блясък на Висшата Лига.
 Що се отнася до Сити там положението бе малко по-различно. Не мога да си обясня меко казано неприязънта спрямо Майка Ричардс, който най-вероятно не влиза в плановете на ръководството. С кой акъл пускаш Клиши да се мъчи на десния бек не мога да проумея. Но всеки треньор си има такива слабости и предпочитания, така че нищо не може да се промени предполагам.

Беше ми интересно да видя някои от новите играчи, както и такива, които са провели по-голямата част от подготовката. Новият вратар не се представи по най-убедителния начин, особено при третия гол не знам какво търсеше толкова напред. Централната двойка защитници беше доста не сигурна и особено Боята нямаше ден. Настасич направи малко по-добър мач, но като цяло и дватамат ми харесват и знам, че могат доста по-добре. Фернандо си личи, че ще му трябва време, за да се приспособи. И миналата година Фернандиньо в началото дори ме дразнеше много повече, но в последствие се видя, че е доста качествен играч. В предни позиции липсваше острота, имаше лежерност и освен Йоветич другите не бяха особено мотивирани като че ли да играят на високо ниво. Джеко се губеше в доста моменти, но все пак си пролича в редките атака, че отборът просто не е готов все още физически за началото на първенството.
Резултатът определено не е реален с оглед играта през целия мач, защото макар и да загубиха заслужено, Сити далече не бяха чак толкова по-слаби. Просто мотивацията и някои грешки отзад бяха причината за допуснатите голове, още повече, че след 25-та мин. бяха по-добри от своя опонент. Някои младоци направиха впечатление в предсезонната подготовка, като единият от тях – аржентинецът Сукулини се включи в своя дебют онзи ден.
При всички случаи няма много време до неделя, когато гостуват на Нюкасъл и ако искат да започната с победа защита на титлата си, ще трябва да се понатегнат доста повече.
Колкото до Арсенал те със сигурност ще започнат кампанията с високо самочувствие, но трябва да знаят, че носителят на тази купа в последно време не става шампион, но за сметка на това завършва в топ 3, така че определено този успех е обещаващ за хората на мосю Венгер и за техния сезон.
 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.