Новият сезон във Висшата Лига чука на вратата

| от |

Станислав Рангелов

На прага сме на поредния сезон в Англия и отминалият мач за Суперкупата на страната между Арсенал и Манчестър Сити беше добра загрявка за истинската битка, която започва този уикенд.

След отминалото Световно в Бразилия беше дадена почивка на доста основни играчи на двата отбора, което доведе логично и до възможността да видим т.нар. резерви в каква форма са и до каква степен може да се разчита на тях. В случая шампионите имаха повече отсъстващи титуляри, но в никакъв случай не може да е оправдание за ужасната загуба с 3-0. Целият отбор като че ли не беше настроен за битка и особено до 25-та мин. се видя контраста в целите и настроението на двата тима. Арсенал започнаха мача по-настървено и заслужено откриха резултата, след което небесносините като че ли живнаха малко. В края на полувремето червените нанесоха втория си удар, дори можеха да вкарат още един гол. След почивката Сити направиха някои промени и буквлано натикаха съперника в собствената си половина. Но тъкмо когато всички очакваха гол той падна, само че от другата страна и срещата на практика приключи. Тук ще се спра на главните за мен неща и няколко мисли, които изникнаха след двубоя.
Най-напред да отдадем заслуженото на момчетата на Венгер – личеше си, че са гладни за трофеи, макар и този, който се води като официална контрола. Открояваше се един младок в центъра на отбраната, който се представи доста добре и впечатление направиха спокойствието, с което играеше и самочувствието му. Новото попълнение Санчес също се включи добре и показа, че има какво да даде като блясък на Висшата Лига.
 Що се отнася до Сити там положението бе малко по-различно. Не мога да си обясня меко казано неприязънта спрямо Майка Ричардс, който най-вероятно не влиза в плановете на ръководството. С кой акъл пускаш Клиши да се мъчи на десния бек не мога да проумея. Но всеки треньор си има такива слабости и предпочитания, така че нищо не може да се промени предполагам.

Беше ми интересно да видя някои от новите играчи, както и такива, които са провели по-голямата част от подготовката. Новият вратар не се представи по най-убедителния начин, особено при третия гол не знам какво търсеше толкова напред. Централната двойка защитници беше доста не сигурна и особено Боята нямаше ден. Настасич направи малко по-добър мач, но като цяло и дватамат ми харесват и знам, че могат доста по-добре. Фернандо си личи, че ще му трябва време, за да се приспособи. И миналата година Фернандиньо в началото дори ме дразнеше много повече, но в последствие се видя, че е доста качествен играч. В предни позиции липсваше острота, имаше лежерност и освен Йоветич другите не бяха особено мотивирани като че ли да играят на високо ниво. Джеко се губеше в доста моменти, но все пак си пролича в редките атака, че отборът просто не е готов все още физически за началото на първенството.
Резултатът определено не е реален с оглед играта през целия мач, защото макар и да загубиха заслужено, Сити далече не бяха чак толкова по-слаби. Просто мотивацията и някои грешки отзад бяха причината за допуснатите голове, още повече, че след 25-та мин. бяха по-добри от своя опонент. Някои младоци направиха впечатление в предсезонната подготовка, като единият от тях – аржентинецът Сукулини се включи в своя дебют онзи ден.
При всички случаи няма много време до неделя, когато гостуват на Нюкасъл и ако искат да започната с победа защита на титлата си, ще трябва да се понатегнат доста повече.
Колкото до Арсенал те със сигурност ще започнат кампанията с високо самочувствие, но трябва да знаят, че носителят на тази купа в последно време не става шампион, но за сметка на това завършва в топ 3, така че определено този успех е обещаващ за хората на мосю Венгер и за техния сезон.
 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.