Новият премиер споделя представата на Ердоган за мястото на Турция в света

| от |

Тулай Карадениз от Ройтерс

Като темперамент изглеждат напълно различни, но деликатно говорещият нов министър-председател на Турция и мъжът, когото заменя – избрания за президент Реджеп Тайип Ердоган, споделят обща визия за Турция, основана на решимостта им да върнат предишната й слава. 

Външният министър Ахмет Давутоглу ще бъде обявен за нов председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ тази седмица и ще стане министър-председател, след като Ердоган се закълне като първия пряко избран държавен глава на 28 август. 

Назначаването на Давутоглу, който дължи голяма част от политическия си успех на Ердоган, е още един знак, че най-мощният лидер на Турция не възнамерява особено да отслаби властта си върху ежедневното управление на страната, след като стане президент – пост, който досега беше в голямата си част церемониален. 

Но Давутоглу, учен и теоретик по външна политика, който години наред съветваше правителството зад сцената преди да стане външен министър, в последните години се изяви като силен политик. 

55-годишният сунит помогна за формиране на визия на ПСР като партия, доминираща на политическата сцена, съчетавайки национализъм, ислямизъм и идеологически подход във  външната и вътрешната политика, според Шабан Кардаш от намиращия се в Анкара Център за Близкоизточни стратегически проучвания. 

„Давутоглу предлага много интересно съчетание от идеология и реализъм. Идеализъм не означава само ислямизъм; повече от това е“, казва Кардаш. 

„Възстановяването на турската и османската идентичност е голям стимул и тук имат доста общо с Ердоган.“

Давутоглу произнесе реч в родния си град Коня по време на предизборната кампания за местните избори през март, когато Ердоган изгуби гласа си и беше принуден да почива, и тя изглежда е била изпит за Давутоглу с оглед бъдещата му роля. 

В разпалената реч, която като стил подхождаше повече на политическия му ментор, Давутоглу обрисува картина на всемогъща Турция, помагаща на потиснатите по света, застанала лице в лице със заговори и предателство. 

„Ако всички се обедините и тази нация застане зад нас, никой не може да спре нашия марш. Те няма да могат да ни спрат. Те няма да могат да спуснат турското червено знаме“, каза той, а хиляди го аплодираха. 

Разбиранията на Давутоглу за вътрешната и външната политика до голяма степен бяха изложени в книгата му „Стратегическа дълбочина“, издадена през 2001 година. Тя набляга на необходимостта Турция да приеме миналото и да възобнови дълго пренебрегвани регионални отношения. 

Като съветник на Ердоган по външната политика, той играеше ключова роля в преговорите между Сирия и Израел и се смята за архитект на близките отношения на Турция с палестинската ислямистка групировка Хамас, което направи Анкара за известно време важен преговарящ. След като стана външен министър през 2009 година усилията му за изглаждане на отношенията се засилиха в тогава възхваляваната политика на „нулеви проблеми със съседите“.   Но Арабската пролет и войните в съседните Ирак и Сирия разбиха на пух и прах тази политика и навлякоха критики, че Турция не е неутрална в конфликта между религиозните общности. 

Явната й подкрепа за „Мюсюлмански братя“ на сваления президент на Египет Мохамед Морси остави Турция без дипломатически връзки с най-многобройната нация в арабския свят и скарана с арабските държави в Залива, чиито инвестиции помагат на Турция да просперира през последното десетилетие. Силните й призиви за намеса с цел сваляне от власт на сирийския лидер Башар Асад и политиката на отворени граници, която позволява на бежанците да напуснат, но на чуждестранните бойци да влязат, сега изглежда са погрешни, защото Асад се задържа здраво, а ислямските бойци представляват по-голяма опасност за стабилността в региона. 

„Смятам, че в международен план има разбиране, че турската външна политика се е провалила. Давутоглу вече не е деликатно говорещият човек, с „нулеви проблеми“, какъвто беше“, казва европейски дипломат в Анкара. 

В интервюта Давутоглу силно възразява срещу окачествяването на Близкия изток като „тресавище“. Той вижда мисията на Турция като такава за рецивилизация на регион, който някога е бил люлка на цивилизацията. 

„Ще работим ден и нощ, докато поддръжниците на колониализма не се махнат от Близкия изток. Ще запалим голям пламък на хуманност в Близкия изток, който наричат „тресавище“, каза той в реч по-рано тази година. 

Представители на правителството и коментатори отхвърлят внушенията, че външната политика на Турция – от Сирия до Египет, е в подкрепа на някоя религиозна общност, или пък наивна, и казват, че се основава на твърди принципи. 

Ибрахим Калън, един от висшите съветници на Ердоган по външна политика, отрича тази политика да е изолирала Турция, но миналата година каза, че ако беше така, това щеше да е „достойна самота“. 

„Когато се опитваш да следваш принципна политика с основни нравствени норми, това те лишава от известна гъвкавост. В турската политика виждам дългосрочно мислене“, казва Кардаш. 

Въпреки че е дълбоко уважаван в редиците на ПСР, скептиците се чудят дали Давутоглу отговаря на очакванията на твърдото ядро привърженици да поведе партията към по-силно мнозинство, което ще е нужно на Ердоган на парламентарните избори следващия юни, за да постигне целта си за промяна на конституцията и превръщането на президентството в изпълнителна власт. 

Баща на четири деца, женен за гинеколожка, Давутоглу е сред тези, получили пост от благодарните поддръжници на Ердоган за това, че той стана президент, а хората го поздравяват, повтаряйки „министър-председател, министър-председател“. 

Все още обаче същестувва усещането, че той ще се държи „за полата“ на Ердоган, който даде да се разбере, че ще упражнява пълните си правомощия на своя нов пост дори и според сегашната конституция. 

„Давутоглу няма да попречи на Ердоган да доминира до следващите избори“, казва Диба Нигар Гьоксел, главен редактор на политическо списание. 

Анализаторите не очакват големи промени в политиката при управлението на Давутоглу, който говори английски, немски и арабски и чиито виждания, поне известните на обществеността, съответстват на тези на Ердоган. 

Нова конституция, напредване по кюрдския мирен процес и борбата с „паралелната държава“ – термин, използват от Ердоган за мрежата на бившия му съюзник, сега живеещ в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, са сред приоритетите, посочени от Ердоган при оповестяване на номинацията на Давутоглу. Но напред има неспокойни води. 

Икономическият растеж, който бе в основата на успеха на ПСР повече от десетилетие, се забавя, а е вероятно да се чуят и по-силни призиви за по-здрави мерки, за да се удържи хаосът покрай южната граница с Ирак и Сирия. Според Гьоксел успехът на Давутоглу ще зависи до голяма степен от ролята, която ще играе – на първа или втора цигулка. 

„Ако се създаде система за работа с президента до следващите избори или нова конституция, тогава защо не? Но ако е начело на правителството през идните пет години, това е друг въпрос“, казва тя. /БТА/         

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg