Новият “източен“ коз на Путин

| от |

С посещението си в Индия, руският президент Путин искаше да покаже, че страната му има възможности да отслаби въздействието на западните санкции, пише Дойче веле. Преориентацията му на Изток не е безобидна за Запада, смята Греъм Лукас.

Индийският премиер Нарендра Моди има ясни представи как да въведе в 21-ия век втората по численост страна в света. Той има намарение да разширява деловите връзки с чуждестранни партньори, да насърчава инвестициите и радикално да модернизира страната. Дали ще успее, ще проличи на следващите избори, най-вече от вота на младото поколение индийци, което отчаяно търси работа в една страна, нуждаеща се от осезаемо подобряване на жизнения стандарт. Индия е и страна, която желае да упражнява значително по-силно влияние, особено в региона на Азия. С други думи, Нарендра Моди не може да си позволи неуспех. Той просто е принуден да бъде прагматик.

Руският президент Путин пък се стреми да възстанови предишното влияние на страната си на международната сцена. И вътрешнополитически той е изправен пред предизвикателства. След анексията на Крим и подкрепата за руските сепаратисти в Източна Украйна, Западът наложи на Москва санкции, които тежко засегнаха страната. Рублата се обезцени, бизнесът е задушен, а важните за страната приходи от петрол и земен газ се топят поради падането на цените им на световния пазар.

Общи интереси

Националистическите нагласи на Путин няма да му позволят да премине в отстъпление, подобно нещо няма да му позволят и неговите националистически настроени избиратели. Затова той е принуден активно да търси нови партньори и съюзници. Първо в Китай, а сега и в Индия. Срещата на върха в Делхи показа, че двете страни имат много общи интереси. Западът години наред отхвърляше индуисткия националист Нарендра Моди, заради предполагамото му участие в религиозно мотивирани насилия в родния му щат Гуярат през 2002 г. Нещо повече, Моди гледа с недоверие на доминираните от Запада големи международни организации и медии. Той отхвърля и доминацията на западните културни влияния над света.

63-годишният Моди добре си спомня охладняването на отношенията между Индия и САЩ по времето на Студената война, поради това, че САЩ поддържаше тесни контакти със заклетия враг на Индия – Пакистан. Още по онова време Индия установи близки отношения със Съветския Съюз, открито симпатизираше на комунистическите цели на тази страна и купуваше огромни количества съветски оръжия.

Когато впоследствие и Русия започна да проявява по-голям интерес към Пакистан, двустранните отношения между Делхи и Москва временно охладняха. Сегашното им активизиране идеално се вписва в концепцията на Моди: той иска да се възползва от дипломатическите си отношения с всички страни, /освен, може би с Пакистан/ за да извлече максимални ползи за своята вътрешнополитическа програма за модернизиране на страната.

Еднакъв опит по отношение на Запада

Путин също знае какво е да си пренебрегван от Запада. Вече на два пъти той и Моди разговаряха на четири очи по време на срещите на върха на страните от БРИКС в Бразилия и на Г-20 в Австралия. Според индийски източници, двамата намерили общ език. Те преследват и еднакви цели: искат да създават трайни и взаимноизгодни икономически отношения без политически подтекст.

Общността на интересите е очевидна. Индия изпитва почти неутолим енергиен глад. Тъй като планираните ядрени сделки между Индия и САЩ тъчат на място, Путин реши да се възползва от този шанс. През следващите 20 години Русия ще изгради общо 12 ядрени реактора в южната част на Индия. Освен това страната се нуждае от петрол, газ и въглища. След прекратяването на „Южен поток“, това е една идеална възможност за Русия да доставя евтин втечнен газ на Индия.

Русия възнамерява също да инвестира в индийската инфраструктура и да увеличи търговията с диаманти. Военното сътрудничество се очаква да бъде съсредоточено върху разработването на нови бойни и транспортни самолети. Двустранният търговски баланс между Индия и Русия, който възлиза на 10 милиарда щатски долара годишно, е само малка част от търговския обем между Русия и Китай. Моди обаче има нужда от повече търговия, за да постигне целите си.

Взаимна дипломатическа подкрепа

На този фон не е никак изненадващо, че Моди и Путин смятат да обвържат по-тясно двете страни през идното десетилетие. За Путин, Индия е алтернативна възможност, която му позволява да намали зависимостта на Русия от западните пазари. Прагматикът Моди, на свой ред, иска да поддържа бизнес-контакти както с Русия, така и със Запада, за да може да извлече ползи и от двете места. Включително и поради това Индия беше категорично против налагането на санкции срещу Русия. В замяна на това Путин подкрепя териториалните претенции на Индия към оспорваната част от Кашмир.

Всичко това едва ли открива добри перспективи пред посещението на президента Барак Обама в Индия през идния месец. Западът би трябвало да бъде нащрек: защото съживената връзка между Делхи и Москва би могла да създаде „съдбовна общност на бедните и отхвърлените“, а това може да окаже значително по-решаващо въздействие над т.нар. „азиатски век“, отколкото предполагат мнозина.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.