Новите приятели на Кипър

| от |

Гърция, Кипър и Египет стават стратегически партньори в енергийния сектор. В основата на тази договорка стоят залежите на природен газ край кипърските брегове. Както и старата вражда на Кипър с Турция. Репортаж на Дойче веле.

Трите страни имат воля за стратегическо партньорство в добива на природен газ в източното Средиземноморие. Тя беше официално потвърдена на проведената в края на миналата седмица в Кайро среща на върха от президентите на Египет и Кипър, Абдел Фатах ас Сиси и Никос Анастасиадис, както и от премиера на Гърция Андонис Самарас. Според гръцките медии, Израел също бил готов да се включи в енергийния алианс.

Отдавна се предполага, че край южните кипърски брегове се крият значими залежи от природен газ и петрол. През 2011 година американският концерн „Nоble Energy“ направи пробни сондажи и се натъкна на газови находища, чиято експлоатация трябва да започне през 2018 година. След избухването на финансовата криза, Кипър форсира проучванията на земните недра с надеждата, че с приходите от износ на природен газ ще попълни празната държавна хазна. Френският концерн „Total“ и консорциумът от италианския „ENI“ и южнокорейския „Kogas“ получиха концесии за сондажи в кипърски води.

Международни концерни вече добиват природен газ от съседните газови находища в израелски води. Египет също се включва в плановете за експлоатация на нови енергийни ресурси. Все още обаче не е известно, как ще изглежда общата стратегия. В момента се обсъждат четири варианта, казва за ДВ Александрос Лагакос от мозъчния тръст Greeк Energy Forum: „Възможно е изграждането на общ терминал за втечнен газ при Василикос, на южното крайбрежие на Кипър, или пък в Израел. Третата обсъждана възможност е да се използват съществуващите терминали в Египет. Последният вариант предвижда изграждането на източносредиземноморски газопровод, който да свърже Израел и Кипър с разклонение към Гърция. Според Лагакос, колкото повече страни заявят интерес към газ от тези находища, толкова по-привлекателен ще става този проект и за частните инвеститори.

„Изключителните икономически зони“

Последните напрежения с Турция обаче будят загриженост. Все още няма яснота по въпроса за т.нар. „изключителни икономически зони“ на участващите в проекта страни от Средиземно море. Съгласно действащото морско право, става дума за широка 200 мили крайбрежна ивица, в която всяка държава има право свободно да използва естествените ресурси. Кипър вече сключи двустранни споразумения с Египет и Израел относно въпросните икономически зони и по този начин прокара граници по морското дъно. Малко вероятно е обаче Кипър да сключи подобно споразумение и с Турция, тъй като Анкара не признава Република Кипър. В отговор на газовите сондажи, турското правителство изпрати един изследователски и няколко бойни кораба в региона. Президентът на Кипър Никос Анастасиадис пък прекъсна преговорите за повторно обединение на острова.

Политическите измерения на енергийния алианс проличаха ясно на срещата на върха в Кайро. Президентът Анастасиадис се опита да успокои духовете, без да назовава конкретно Турция. „Диалогът и сътрудничеството, което изграждаме, не са насочени срещу трета страна. Ние се обединяваме около общи ценности, като спазване на принципите на международното право, мира, стабилността и сигурността в източното Средиземноморие“, заяви той. Последва и приемането на обща декларация, в която Египет, Гърция и Кипър се ангажират да започнат преговори за границите на изключителните икономически зони в случай, че това вече не е направено. По този начин Гърция, също за първи път, официално обявява, че ще установи собствена икономическа зона в Егейско и източно Средиземно море, следвайки примера на Кипър.

Египет с ключова роля

Според гръцката държавна телевизия, новият египетски президент Абдел Фатах ас Сиси дълго се колебаел преди да влезе в алианса – заради турските интереси в региона. На пресконференцията след срещата в Кайро обаче той заяви, че новото партньорство се осъществява на базата на общите интереси и трябва да се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. В замяна на това, Гърция и Кипър обещаха заедно да се борят срещу „терористичните групи и техните поддръжници в източно Средиземно море“, а гръцкият премиер Самарас се ангажира да лобира за интересите на Египет пред Брюксел.

Полагат се усилия Турция също да не остава зад борда. На 29 ноември гръцкият министър на външните работи Евангелос Венизелос ще се срещне в Истанбул с турския си колега Мевлют Чавушоглу. „Турция също ще спечели от новия енергиен съюз, защото по този начин ще възникне един нов пазар“, казва Александрос Лагакос за ДВ. Експертът твърди, че и сега Турция принадлежи към най-големите газови пазари в Европа, но страната има още потенциал.

Но и без Турция енергийният съюз в източно Средизимно море ще бъде изграден на широка основа. Министърът на енергетиката на Кипър Гиоргос Лакотрипис обяви, че отскоро се водят консултации с енергийни фирми от Израел и Йордания. На 2 декември пък президентът на Република Кипър ще направи официална визита в Израел.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“