Новите имперски мечти на Путин

| от |

Разпадането на СССР подхрани болезнените амбиции на Владимир Путин за възстановяване и разширяване на руското влияние в света. Плановете за Евразийски съюз криеха и смислен потенциал, но след Крим са обречени на провал, пише Дойче веле.

1387466329_putin

Думите на Путин, че разпадането на Съветския съюз е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“ се цитират напоследък почти постоянно. А Евразийският съюз е последният от множеството безуспешни опити за повторно обединяване на някогашните части от Съветския съюз.

През 2011 Владимир Путин, който тогава е министър-председател, разработва концепцията за обединение на бившите съветски републики по примера на Европейския съюз: като „мощно наднационално обединение“, което да бъде „ефективно свързващо звено между Европа и азиатско-тихоокеанския регион“. Първата стъпка в тази посока е сключването на митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан, който влиза в сила още през 2009, и към който миналата година се присъедини и Армения. През 2012 е създадено и единно икономическо пространство, което гарантира свободната размяна на стоки, услуги, капитали и работна ръка. В истинския си мащаб Евразийският съюз предстои да бъде учреден през 2015-та – с целта въвеждане на единна валута. Към него – по волята на Русия – би трябвало да се присъединят и Киргизстан, Молдова и Таджикистан. Както и Украйна – но това бе преди събитията.

Оформя ли се нов Съветски съюз?

Решаващата разлика с Европейския съюз е в това, че обединението на евразийските държави не е обвързано с общи ценности, посочва Александър Бракел, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Беларус. „Става дума за чисто икономическа общност“, отбелязва той пред Дойче веле. Агресивната позиция на Путин по отношение на Украйна всъщност изяснява донякъде неговите евразийски планове. Дали той иска само съвместно икономическо пространство или ново разпределение на света, чрез което да увеличи сферата си на влияние? Бившата американска външна министърка Хилари Клинтън определи още през 2012-та година Евразийския съюз като „ново издание на Съветския съюз“.

Според Александър Бракел това сравнение е преувеличено – особено като се има предвид, че държавите, произлезли от Съветския съюз, държат най-много на независимостта си. Но за доминиращата роля на Русия в бъдещия Евразийски съюз няма съмнения: „Путин очевидно не е склонен да даде на потенциалните държави-членки истинска възможност за свободно взимане на решения в рамките на съюза. Истинската му цел е друга: той се опитва да предотврати тяхното сближаване с Европейския съюз“. Затова и Русия положи значителни усилия, за да предотврати сключването на споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Украйна.

Формално държавите-членки на Евразийския съюз би трябвало да са равноправни партньори, но повечето от тях страдат от опекунството на Русия. „Естествено е да има остри конфликти и противоречиви интереси“, казва по този повод Евалд Бьолке от Германското дружество за външна политика. Въпреки това според него от Евразийския съюз има смисъл, тъй като той ще предложи на участващите държави добра рамка за решаването на конфликти между самите тях. „Без такива обединения произволът би бил още по-голям“, заявява Бьолке пред Дойче веле. Същевременно Русия примамва по-малките съседни държави с ценови облекчения в доставките на нефт и газ. „Беларус има голяма икономическа полза от това. Извън това обстоятелство обаче икономическите ползи за държавите-членки са по-скоро спорни.

Далечната цел на Путин

Сигурно е едно: Евразийският съюз би могъл да представлява мощен блок, заемащ политическото пространство между Запада и Китай. Той твърде бързо би могъл да се окаже по-силен от ЕС, тъй като Русия най-вероятно смята да организира и обща политика по проблемите на сигурността, в която да играе ръководната роля. Във всеки случай подобно развитие ще направи енергийните доставки на държавите от Европейския съюз още по-зависими от московската сфера на влияние.

Въпросът в крайна сметка е до каква степен бъдещите членки на Евразийския съюз ще са склонни да възприемат възможните геостратегически планове на Путин. Именно под впечатлението от руската анексия на Крим, евразийската мечта на Путин може бързо да се превърне в кошмар за съседните държави – особено за Беларус и Казахстан.

„И двете страни в началото положиха големи усилия да ограничат максимално влиянието на Русия и да направят колкото може по-малко политически отстъпки“, казва Александър Бракел от фондация „Конрад Аденауер“. „Подходът на Русия спрямо Украйна им показа ясно за пореден път колко агресивна може да бъде руската политика.“

В последните дни двете държави-съоснователки на митническия съюз от 2009 се стараят да се разграничат от Русия, загрижени за собствените си национални държавни интереси, споделя наблюденията си Евалд Бьолке. Въпреки това руският принцип за моркова и тоягата може да се окаже ефективен в средносрочен план: понеже подобно на Беларус, повечето бивши съветски републики са почти изцяло зависими от руските суровини.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си